Половината осмокласници не разбират текст и нямат логическо мислене
1,3 милиарда лева от Европейския съюз (ЕС) и още 4 милиарда лева по Плана за развиване и стратегия " Образование " и половината от 15-годишните възпитаници в България нямат основни просветителни умения. Например - да схванат смисъла на прочетен текст, да разчетат графика или да създадат логическа връзка сред свързани събития.
Това са заключенията от отчет на Европейската комисия, показан по стратегия " Заедно в час ".
Изводите са, че е нужно усилване на административния потенциал и ефикасен цивилен надзор върху харченето на обществен запас в Министерството на образованието науката (МОН).
Докладът за 2021 година на Европейска комисия сочи, че на фона на Европа, където данните са за 15% осмокласници със слаби резултати, у нас те са 47.1%. Лицата, напускащи прибързано системата на образованието и образованието (на възраст 18 - 24 години), в България са 12.2%. При приключилите висше обучение (на възраст 2 - 34 години) в страната ни процентът е 33.6.
Завършилите висше обучение (на възраст 25 - 34 години) също са 33.5%.
Акцент в отчета се слага на развиването на цифрови умения в образованието.
Лицата, които имат най-малко съществени умения в региона на цифровите технологии, възлизат на 29% от популацията на възраст 16 - 74 години в съпоставяне със приблизително 56% за Европейски Съюз. Едва 11% от лицата имат умения над главните. Сред младежите на възраст 16 - 19 години единствено половината (52%) имат съществени или по-високи общи умения в региона на цифровите технологии. Това е един от най-ниските проценти в Европейски Съюз (средно 69%).
България обаче е преди всичко в Европа по дял на дамите експерти в региона на осведомителните и информационни технологии с 28% (в съпоставяне със междинния дял за Европейски Съюз от 19%).
Това са заключенията от отчет на Европейската комисия, показан по стратегия " Заедно в час ".
Изводите са, че е нужно усилване на административния потенциал и ефикасен цивилен надзор върху харченето на обществен запас в Министерството на образованието науката (МОН).
Докладът за 2021 година на Европейска комисия сочи, че на фона на Европа, където данните са за 15% осмокласници със слаби резултати, у нас те са 47.1%. Лицата, напускащи прибързано системата на образованието и образованието (на възраст 18 - 24 години), в България са 12.2%. При приключилите висше обучение (на възраст 2 - 34 години) в страната ни процентът е 33.6.
Завършилите висше обучение (на възраст 25 - 34 години) също са 33.5%.
Акцент в отчета се слага на развиването на цифрови умения в образованието.
Лицата, които имат най-малко съществени умения в региона на цифровите технологии, възлизат на 29% от популацията на възраст 16 - 74 години в съпоставяне със приблизително 56% за Европейски Съюз. Едва 11% от лицата имат умения над главните. Сред младежите на възраст 16 - 19 години единствено половината (52%) имат съществени или по-високи общи умения в региона на цифровите технологии. Това е един от най-ниските проценти в Европейски Съюз (средно 69%).
България обаче е преди всичко в Европа по дял на дамите експерти в региона на осведомителните и информационни технологии с 28% (в съпоставяне със междинния дял за Европейски Съюз от 19%).
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ