![[1] У нас процентното съглашение е предмет на изследователски интерес на](https://pogled.info/templates/desktop/images/logo.svg?09:41:06){kind=logo}
Процентното съглашение Чърчил-Сталин като рецидив на антибългарския вектор на британската политика
[1] У нас процентното споразумение е предмет на проучвателен интерес на В. Тошкова, Й. Баев и Н. Котев, Е. Калинова и други създатели.[2]
Формалният мотив за визитата на английския министър председател в Москва е окончателната подготовка на съглашение за помирение с България. Действителната причина обаче е паниката на Чърчил за бъдещето на английското въздействие в Европейския югоизток. През войната британците се изживяват като старши сътрудник на Съюзниците на Балканите. До лятото на 1943 година Чърчил постанова своите разбирания, отразяващи стратегическите английски планове за следвоенната класификация на Европа. Британският министър председател желае по-скоро изтощение на руската военна машина в борбите ѝ против хитлеристките нашественици, а обещаното огромно включване на Съюзниците във войната да се отсрочва колкото се може по-дълго. Според тази логичност Англия ще съумее да се запази с минимални средства и да възвърне оптимално своето въздействие. Политиката на изчакване обаче се оказва прекомерно рискована за английските планове. Защото се заражда нова надмощие. Засилва се американският интерес към Европа, а след борбата при Курск Червената войска стремглаво настава към Централна Европа и Балканите.
И двете трендове – усилване на американското въздействие и стремителното нахлуване на Червената войска – са извънредно нежелани за Лондон. И Чърчил замисля да реализира в персонална среща със Сталин съглашение за разграничение на съдружниците в следвоенна Европа. Целта е да запази позициите на Англия най-много в Гърция и Югославия.[3] Може да се твърди, че това е програмата-минимум на английския министър председател.
На Московската среща Чърчил се надява да договори така мечтаната от него конвенция. Предварителните сондажи са му вдъхнали вяра, че евентуално ще реализира резултат. И фактически, още на първата среща, състояла се на 9 октомври 1944 година, Чърчил стартира концепцията за делене на Централна Европа и Балканите на сфери на въздействие. Публикуваното от Албърт Резис прословуто листче от бележника на Чърчил удостоверява това, което огромният британски политик споделя преживе в своите мемоари.
Едва е почнала срещата и Чърчил се обръща към Сталин:
[4]
Сталин като идеален състезател
Може да се твърди, че за Сталин и Молотов директният ход на Чърчил се оказва приятна изненада. Формулата освен удостоверява руското въздействие на Балканите, само че и съответствува изцяло със руската програма-минимум.[5] Оказва се, че ползата на британците към България е по-голям от този към Румъния. Чърчил е склонен на 10% в Румъния, само че упорства за 25% въздействие в България. Позицията на Сталин е по-различна. Съветският стенографски протокол от тази среща е прекомерно синтетичен, вписана е единствено една неопределена записка на Сталин: [6]
Използвана е думата „ хармонизира ”. Дали Сталин няма поради за България аналогично систематизиране на сферите на въздействие като това за Гърция? Подобна теза се постанова и от събитието, че Сталин е подкрепил към този момент предходно искане на Чърчил Англия да има в Гърция право на сюзеренна власт.
Протоколът подсказва също, че Сталин е идеален състезател, чиито умения показва и в сръчното си маневриране във връзка с Италия. Когато Чърчил упорства руското държавно управление да озапти италианските комунисти, чиято изразителност можела да възпламени пристрастеностите и да докара до конфликти с окупационните съюзнически елементи, съгласно синтетичния стенографски протокол Сталин реагира по следния метод:
[7]
Антибългарските страсти на Чърчил
Антибългарските страсти на британския министър председател не са инцидентни и датират от десетилетия. Една от аргументите може да бъде потърсена в обичайна английска политика по отношение на Балканите, в която българските национални стремления не се вписват по същия метод. Главната причина обаче е надълбоко личностна: България – по-точно направляваното от цар Фердинанд българско държавно управление, способстват в забележителна степен за унизяването на Чърчил като политик.
През пролетта на 1915 година Първата международна война е в разгара си. Сър Уинстън, който по това време е министър на военноморските сили, създава тактика за скорошно продобиване на войната от страните на Антантата. Ако Османска Турция – най-слабото звено на Централните сили – бъде принудена да капитулира, английските щикове в Близкия Изток и най-много съветските от Кавказкия фронт, ще могат да се пренасочат към Европейския военен спектакъл. Съпротивата на Австро-Унгария и Германия ще бъде сломена в най-кратки периоди.
Чърчил обаче недооценява силите на турската опозиция, командвана от надарения, само че не доста прочут до тогава Мустафа Кемал паша – бъдещият Ататюрк. Турският гарнизон на крепостта Чанаккале дава отговор с яростен огън и десантът на британците е несполучлив. Част от английската флота е унищожена. Набързо докараните подкрепления не могат да трансформират хода на борбата. Боевете се проточват и в края на лятото неуспехът на Дарданелската интервенция става явен.
Чърчил недооценява и безапелационните български уверения за неутралитет. През септември 1915 година България демонстративно престъпва декларациите си и се включва във войната на страната на прогерманската коалиция. Сърбия капитулира. Османска Турция стабилизира позициите си по фронтовете. Съотношението се трансформира внезапно в интерес на Централните сили. Сър Уинстън е покъртен: по какъв начин може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи против Освободителката си Русия? Да стане съдружник на петвековния си подтисник? При това единствено две години, откакто последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Няма подобен казус в международната история!
Провалът на Дарданелската интервенция принуждава английския министър на военноморските сили да подаде оставка. И да одобри незначителния пост министър без портфейл. Потомственият благородник е безпределно засегнат и през целия си живот ще вини българското лукавство като основна причина за политическото си оскърбление. Макар събитията да сочат, че неуспехът на Дарданелската интервенция се дължи на недооценка на тактическата конюнктура от страна на Чърчил и е реалност надалеч преди България да се включи във войната, антибългарските му страсти остават трайни до гибелта му през 1965 г. [8]
Именно тези страсти витаят в английската позиция по време на много протяжните пазарлъци сред Идън и Молотов през октомври 1944 година в Москва. В разногласията към систематизиране на надзора за осъществяване споразумението за помирение с България британците и американците желаят да имат по-голямо присъединяване в Съюзническата контролна комисия (СКК). Накрая Идън дава единодушие Съюзна контролна комисия да се ръководи от руския представител.
В хода на диалозите Чърчил и Сталин си признават един различен водеща роля респективно в Средиземноморието и Черно море. Въпреки това, Чърчил наподобява не съумява да прикрие паниката си, че е съумял да реализира единствено минимума. Подобен извод подсказва протоколът от срещата му със Сталин на 14 октомври 1944 година: [9]
Конкретизирайки изказванията си, Сталин акцентира, че няма никакво планове да комунизира Италия, откакто попада в английската сфера на въздействие. Що се отнася до България, той спрял комунизацията в тази страна, въпреки да е в руската сфера на въздействие. Българските комунисти, прибавя Сталин, започнаха да основават препоръки, само че Червената войска ги спря. Българските комунисти арестуваха българските служители на реда, само че Червената войска ги освободи... От Москва Георги Димитров упорства българите да признаят, че бъдещият мир зависи основно от опазване другарството и съдействието сред Тримата огромни. [10]
Чърчил обаче остава незадоволен. Англия получава само официално единодушие за преобладаващо въздействие в Гърция.[11] Според Уорън Кимбъл: [12]
Опит за спонтанна федерация?
Нисан Орен (професор по история в Йерусалимския университет, родом от Пловдив) сочи още една причина за какво английският министър председател бърза за среща със Сталин. Тя също е функционалност от загрижеността за бъдещето на английското въздействие в Европейския югоизток. Става въпрос за информация, получена по разследващи канали, за руски планове още през 1944 г. [13] Според проф. Орен, в случай че България се федерира непринудено с Югославия преди да приключи войната, [14]
С други думи, при реализация на сходен план България би се изгубила като индивид в интернационалното право, няма да може да носи отговорност, че е била спътник на нацистка Германия, а евентуално би могла да задържи [част от] предоставените ѝ от Хитлер територии в Беломорска Тракия и Македония в границите на замислената федерация. Този проект хармонизирал с „ перспективните планове на Тито ”. От друга страна, акцентира проф. Орен, до октомври 1944 година държавното управление на Отечествен фронт към момента храни вяра, че [на България от Хитлер] [15]
Ако сходен проект фактически е бил разработван, създателите му не може да не са отчитали стратегическата обстановка през септември 1944 година Войната към момента бушува по цялата територия на Югославия, ръководителите на югославската опозиция към момента не са господари на ситуацията в цялата страна и без значение от повишеното им самочувствие, опълчването им в този миг на една двустранна федерация евентуално по-лесно би могло да бъде преодоляно.
Освен това българската армия и администрация към момента са в Беломорска Тракия и части от Македония и в случай че замислената федерация е могла да се реализира, България би взела участие с сензитивно по-голяма територия, в това число със земите,
От дневника на Георги Димитров се схваща, че подобна опция е била предмет на диалозите сред Димитров и Тито, по време на визитата на последния в Москва: [16]
Съветските ръководители са били осведомени за тези диалози и най-вероятно са ги насърчавали, откакто двамата балкански водачи са постигнали Проф. Орен акцентира, че в тази тенденция руската страна даже провела .[17]
Реализацията на сходен проект фактически безпокои Англия. Програмата-минимум на английския министър председател е да запази позициите си в Гърция и Югославия. Спонтанното оповестяване на федерация сред Югославия и България обаче е на път да осуети проектите му. Затова Чърчил бърза за персонална среща със Сталин. Директният му ход на 9 октомври 1944 година, предлагайки на Сталин „ процентно споразумение ”, удовлетворява руските ръководители. Трите съюзни страни императивно нотифицират българското държавно управление да изтегли в 15-дневен период своите войски и администрация от окупираните земи на Гърция и Югославия, чак по-късно може да стартират договарянията за помирение. [18]
Проф. Орен прецизира, че само .[19] В резултат точно на английския напън България е принудена да се изтегли неотложно от окупираните територии и на 28 октомври 1944 година в Москва може към този момент да подпише съглашението за помирение.
Послеслов на основния редактор на в. „ Нова Зора “:
Така след откраднатата от Дизраели победа на Русия с клаузите на Берлинския конгрес, разчленил българското историческо землище и до през днешния ден, Процентното споразумение от 9 октомври 1944 година става решаващо в ориста на България за цели 45 години. В прочут смисъл то даже може да бъде оповестено и за потребно за народа ни, за победа, въпреки и краткотрайна, въпреки и непълна.
България избегна благодарение на Сталин ориста на „ картофена равнища “, в която Чърчил искаше да трансформира София. Днес обаче съвсем единствено столицата няма обещаната ни от него „ картофена “ орис. Разрухата е повсеместна, духът на нацията е сломен, страната е в ръцете на властници с нрав на прислужници. Какво ли още ни чака?
Обединеното кралство е на път да реализира пропуснатата от Чърчил програма-максимум. В Балканите – обичаните ловни полета на Мъгливия Албион в Европа, дими към този момент жаравата на скорошни пожари. Хегемонът се отдръпва в посока на Азия, Брюксел е несъответстващ и детски, а Москва се бори на фронтовата линия на бъдещето на света. В Сърбия, в Турция, в Северна Македония, в Румъния и в Гагаузия някой интензивно раздухва ковашкото огнище на размириците и гражданската война. Би било заблуда да се надяваме, че тестванията ще ни отминат.
Една ирландска мъдрост твърди, че в случай че англичанин преспи в някой дом, на сутринта съседите безусловно ще се скарат. Днес цяла България е като един хан и не се знае кой за малко, кой за по-дълго или вечно се кани да преспива. Без съдружници и гола измежду вълци, Родината ни – безпаметна и полуубита, даже няма сили да изохка, да извика към Бог, небе, свяст и съвест, че желаеме бъдеще за децата си, за синовете на този народ, опрял тил в кремъчната корав на Балкана и записал в своя път с кръвта си великото име на Подвига, Културата и Съзиданието. Той десетилетия към този момент търпи издевателствата над правдата и справедливостта, в които робството е показано за наличие, сътвореното с работните му ръце – за съсипия, свободата му – за иго, а нерадостните му дни – за велико достижение на демокрацията и новия цивилизационен избор. „ Народът безмолвствува “ – бе писал великият Александър Сергеевич. Поетът Яворов преди повече от век също предизвести, че идва денят, в който (народът) –
Гори и пламти към този момент главнята над сухия барут на гнева. И свършва мълчанието на агнетата.
Не пропускайте прогнозите за времето.
[1] Resis, Albert (1978) The Churchill-Stalin ‘Percentages’ Agreement on the Balkans, Moscow, October 1944, in: American Historical Review, Vol. 8 (April).
[2] Тошкова, Витка (1994) Примирието с България – 28 октомври 1944 година, в: Известия на държавните архиви, № 68; Баев, Йордан и Николай Котев (1993) „ Споразумението Чърчил-Сталин ” за сфери на въздействие на Балканите от октомври 1944 година, в: сп. „ Международни връзки ”, №1; Калинова, Евгения (2004) Победителите и България (1939-1945), Университетско изд. „ Св. Климент Охридски ”, София; Ханджиев, Радко (2010) Още за процентното споразумение Чърчил-Сталин и ориста на България, в: сп. „ Ново време ” №5-6.
[3] Тошкова , цит. съч., с. 48.
[4] Churchill, Winston (1962) The Second World War, Vol. 6: Triumph and Tragedy, N.Y., pp. 196-197.
[5] Volkov, Vladimir (1997) The Soviet Leadership and Southeastern Europe, in: Norman Naimark and Leonid Gibianski (eds.), The Establishment of Communist Regimes in Eastern Europe, 1944-1949, Westview Press, Boulder, Co., рр. 60-61.
[6] Aрхив Президента Российской Федерации (АПРФ) ф.45, оп.1, д. 238, л. 3-16. (цит. по Volkov, op. cit., p. 61).
[7] Пак там.
[8] срвн. Гунев, Георги и Иван Илчев (1989) Уинстън Чърчил и Балканите, изд. на Отечествен фронт, София, с.195-197; също: Пинтев, Стоян (1996), България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран), в: Исторически обзор №2, с.62-63.
[9] АПРФ ф.45, оп.1, д. 238, л. 18-21.
[10] Resis , op. cit., р. 375; срвн. също Баев и Котев, цит съч., с. 94.
[11] Volkov , op.cit, p. 62.
[12] Kimball, Warren F. (ed.) (1984) Churchill and Roosevelt. The Complete Correspondence, Vol. 3, Alliance Declining: February 1944-April 1945, Princeton, N.J., р.351
[13] Oren, Nissan (1973) Revolution Administered: Agrarianism and Communism in Bulgaria, The John Hopkins University Press, Вaltimore and London, р.91.
[14] , p.90.
[15] Ibid , p. 89.
[16] Приведената записка от дневника на Г. Димитров е в превод от публикуването ѝ в американското издание от Volkov , op. cit., pр. 59-60.
[17] Oren , op. cit., p. 58.
[18] Resis , op.cit., р. 382.
[19] Oren , op.cit., p.91.
в. „ Нова Зора “, бр. 14/2025
Още публикации от Радко Ханджиев17.03.2025Радко Ханджиев3213580 години от Дравската епопея
В началото на март 1945 година Главното командване на Вермахта пристъпва към реализиране на последната си огромна настъпателна интервенция през Втората международна война под кодовото название „ Горски демон ”. По този метод се пробва да внесе поврат в хода на бойните дейности. Намерението...
22.02.2025Радко Ханджиев49289Ялтенската конференция и претенциите на Югославия
С капитулацията на фашистка Италия през лятото на 1943 година капитулира и италианският корпус на Балканите. Значителна част от италианското оръжие попада в ръцете на югославските партизани. Числеността на ръководената от Йосип Броз Тито опозиция сензитивно нараства, партизанските ѝ...
14.01.2025Радко Ханджиев66967Решението на Върховен касационен съд за БПСЦ е незначително
Решението на Върховният касационен съд (ВКС) да записва като изповедание Българска православна старостилна черква (БПСЦ) провокира всеобщо неодобрение и ужас измежду българската общност. Основателно, тъй като зад този акт стърчат ушите на рисков план – да се сложи...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14072Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “Алтернативен Поглед21902Яков Кедми: Путин, Тръмп и Си Дзинпин могат да открият нов международен ред на 9 май в МоскваАлтернативен Поглед45787Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за БългарияАлтернативен Поглед37436Проф. Нако Стефанов: С „ Орешник “ Русия сподели на Съединени американски щати, че нямат късмет в нуклеарна войнаАлтернативен Поглед65748Зорница Илиева: Русия, Съединени американски щати и Китай ще се схванат и ще си разделят сферите на влияниеАлтернативен Поглед379431Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турски![]()
Формалният мотив за визитата на английския министър председател в Москва е окончателната подготовка на съглашение за помирение с България. Действителната причина обаче е паниката на Чърчил за бъдещето на английското въздействие в Европейския югоизток. През войната британците се изживяват като старши сътрудник на Съюзниците на Балканите. До лятото на 1943 година Чърчил постанова своите разбирания, отразяващи стратегическите английски планове за следвоенната класификация на Европа. Британският министър председател желае по-скоро изтощение на руската военна машина в борбите ѝ против хитлеристките нашественици, а обещаното огромно включване на Съюзниците във войната да се отсрочва колкото се може по-дълго. Според тази логичност Англия ще съумее да се запази с минимални средства и да възвърне оптимално своето въздействие. Политиката на изчакване обаче се оказва прекомерно рискована за английските планове. Защото се заражда нова надмощие. Засилва се американският интерес към Европа, а след борбата при Курск Червената войска стремглаво настава към Централна Европа и Балканите.
И двете трендове – усилване на американското въздействие и стремителното нахлуване на Червената войска – са извънредно нежелани за Лондон. И Чърчил замисля да реализира в персонална среща със Сталин съглашение за разграничение на съдружниците в следвоенна Европа. Целта е да запази позициите на Англия най-много в Гърция и Югославия.[3] Може да се твърди, че това е програмата-минимум на английския министър председател.
На Московската среща Чърчил се надява да договори така мечтаната от него конвенция. Предварителните сондажи са му вдъхнали вяра, че евентуално ще реализира резултат. И фактически, още на първата среща, състояла се на 9 октомври 1944 година, Чърчил стартира концепцията за делене на Централна Европа и Балканите на сфери на въздействие. Публикуваното от Албърт Резис прословуто листче от бележника на Чърчил удостоверява това, което огромният британски политик споделя преживе в своите мемоари.
Едва е почнала срещата и Чърчил се обръща към Сталин:
[4]
Сталин като идеален състезател
Може да се твърди, че за Сталин и Молотов директният ход на Чърчил се оказва приятна изненада. Формулата освен удостоверява руското въздействие на Балканите, само че и съответствува изцяло със руската програма-минимум.[5] Оказва се, че ползата на британците към България е по-голям от този към Румъния. Чърчил е склонен на 10% в Румъния, само че упорства за 25% въздействие в България. Позицията на Сталин е по-различна. Съветският стенографски протокол от тази среща е прекомерно синтетичен, вписана е единствено една неопределена записка на Сталин: [6]
Използвана е думата „ хармонизира ”. Дали Сталин няма поради за България аналогично систематизиране на сферите на въздействие като това за Гърция? Подобна теза се постанова и от събитието, че Сталин е подкрепил към този момент предходно искане на Чърчил Англия да има в Гърция право на сюзеренна власт.
Протоколът подсказва също, че Сталин е идеален състезател, чиито умения показва и в сръчното си маневриране във връзка с Италия. Когато Чърчил упорства руското държавно управление да озапти италианските комунисти, чиято изразителност можела да възпламени пристрастеностите и да докара до конфликти с окупационните съюзнически елементи, съгласно синтетичния стенографски протокол Сталин реагира по следния метод:
[7]
Антибългарските страсти на Чърчил
Антибългарските страсти на британския министър председател не са инцидентни и датират от десетилетия. Една от аргументите може да бъде потърсена в обичайна английска политика по отношение на Балканите, в която българските национални стремления не се вписват по същия метод. Главната причина обаче е надълбоко личностна: България – по-точно направляваното от цар Фердинанд българско държавно управление, способстват в забележителна степен за унизяването на Чърчил като политик.
През пролетта на 1915 година Първата международна война е в разгара си. Сър Уинстън, който по това време е министър на военноморските сили, създава тактика за скорошно продобиване на войната от страните на Антантата. Ако Османска Турция – най-слабото звено на Централните сили – бъде принудена да капитулира, английските щикове в Близкия Изток и най-много съветските от Кавказкия фронт, ще могат да се пренасочат към Европейския военен спектакъл. Съпротивата на Австро-Унгария и Германия ще бъде сломена в най-кратки периоди.
Чърчил обаче недооценява силите на турската опозиция, командвана от надарения, само че не доста прочут до тогава Мустафа Кемал паша – бъдещият Ататюрк. Турският гарнизон на крепостта Чанаккале дава отговор с яростен огън и десантът на британците е несполучлив. Част от английската флота е унищожена. Набързо докараните подкрепления не могат да трансформират хода на борбата. Боевете се проточват и в края на лятото неуспехът на Дарданелската интервенция става явен.
Чърчил недооценява и безапелационните български уверения за неутралитет. През септември 1915 година България демонстративно престъпва декларациите си и се включва във войната на страната на прогерманската коалиция. Сърбия капитулира. Османска Турция стабилизира позициите си по фронтовете. Съотношението се трансформира внезапно в интерес на Централните сили. Сър Уинстън е покъртен: по какъв начин може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи против Освободителката си Русия? Да стане съдружник на петвековния си подтисник? При това единствено две години, откакто последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Няма подобен казус в международната история!
Провалът на Дарданелската интервенция принуждава английския министър на военноморските сили да подаде оставка. И да одобри незначителния пост министър без портфейл. Потомственият благородник е безпределно засегнат и през целия си живот ще вини българското лукавство като основна причина за политическото си оскърбление. Макар събитията да сочат, че неуспехът на Дарданелската интервенция се дължи на недооценка на тактическата конюнктура от страна на Чърчил и е реалност надалеч преди България да се включи във войната, антибългарските му страсти остават трайни до гибелта му през 1965 г. [8]
Именно тези страсти витаят в английската позиция по време на много протяжните пазарлъци сред Идън и Молотов през октомври 1944 година в Москва. В разногласията към систематизиране на надзора за осъществяване споразумението за помирение с България британците и американците желаят да имат по-голямо присъединяване в Съюзническата контролна комисия (СКК). Накрая Идън дава единодушие Съюзна контролна комисия да се ръководи от руския представител.
В хода на диалозите Чърчил и Сталин си признават един различен водеща роля респективно в Средиземноморието и Черно море. Въпреки това, Чърчил наподобява не съумява да прикрие паниката си, че е съумял да реализира единствено минимума. Подобен извод подсказва протоколът от срещата му със Сталин на 14 октомври 1944 година: [9]
Конкретизирайки изказванията си, Сталин акцентира, че няма никакво планове да комунизира Италия, откакто попада в английската сфера на въздействие. Що се отнася до България, той спрял комунизацията в тази страна, въпреки да е в руската сфера на въздействие. Българските комунисти, прибавя Сталин, започнаха да основават препоръки, само че Червената войска ги спря. Българските комунисти арестуваха българските служители на реда, само че Червената войска ги освободи... От Москва Георги Димитров упорства българите да признаят, че бъдещият мир зависи основно от опазване другарството и съдействието сред Тримата огромни. [10]
Чърчил обаче остава незадоволен. Англия получава само официално единодушие за преобладаващо въздействие в Гърция.[11] Според Уорън Кимбъл: [12]
Опит за спонтанна федерация?
Нисан Орен (професор по история в Йерусалимския университет, родом от Пловдив) сочи още една причина за какво английският министър председател бърза за среща със Сталин. Тя също е функционалност от загрижеността за бъдещето на английското въздействие в Европейския югоизток. Става въпрос за информация, получена по разследващи канали, за руски планове още през 1944 г. [13] Според проф. Орен, в случай че България се федерира непринудено с Югославия преди да приключи войната, [14]
С други думи, при реализация на сходен план България би се изгубила като индивид в интернационалното право, няма да може да носи отговорност, че е била спътник на нацистка Германия, а евентуално би могла да задържи [част от] предоставените ѝ от Хитлер територии в Беломорска Тракия и Македония в границите на замислената федерация. Този проект хармонизирал с „ перспективните планове на Тито ”. От друга страна, акцентира проф. Орен, до октомври 1944 година държавното управление на Отечествен фронт към момента храни вяра, че [на България от Хитлер] [15]
Ако сходен проект фактически е бил разработван, създателите му не може да не са отчитали стратегическата обстановка през септември 1944 година Войната към момента бушува по цялата територия на Югославия, ръководителите на югославската опозиция към момента не са господари на ситуацията в цялата страна и без значение от повишеното им самочувствие, опълчването им в този миг на една двустранна федерация евентуално по-лесно би могло да бъде преодоляно.
Освен това българската армия и администрация към момента са в Беломорска Тракия и части от Македония и в случай че замислената федерация е могла да се реализира, България би взела участие с сензитивно по-голяма територия, в това число със земите,
От дневника на Георги Димитров се схваща, че подобна опция е била предмет на диалозите сред Димитров и Тито, по време на визитата на последния в Москва: [16]
Съветските ръководители са били осведомени за тези диалози и най-вероятно са ги насърчавали, откакто двамата балкански водачи са постигнали Проф. Орен акцентира, че в тази тенденция руската страна даже провела .[17]
Реализацията на сходен проект фактически безпокои Англия. Програмата-минимум на английския министър председател е да запази позициите си в Гърция и Югославия. Спонтанното оповестяване на федерация сред Югославия и България обаче е на път да осуети проектите му. Затова Чърчил бърза за персонална среща със Сталин. Директният му ход на 9 октомври 1944 година, предлагайки на Сталин „ процентно споразумение ”, удовлетворява руските ръководители. Трите съюзни страни императивно нотифицират българското държавно управление да изтегли в 15-дневен период своите войски и администрация от окупираните земи на Гърция и Югославия, чак по-късно може да стартират договарянията за помирение. [18]
Проф. Орен прецизира, че само .[19] В резултат точно на английския напън България е принудена да се изтегли неотложно от окупираните територии и на 28 октомври 1944 година в Москва може към този момент да подпише съглашението за помирение.
Послеслов на основния редактор на в. „ Нова Зора “:
Така след откраднатата от Дизраели победа на Русия с клаузите на Берлинския конгрес, разчленил българското историческо землище и до през днешния ден, Процентното споразумение от 9 октомври 1944 година става решаващо в ориста на България за цели 45 години. В прочут смисъл то даже може да бъде оповестено и за потребно за народа ни, за победа, въпреки и краткотрайна, въпреки и непълна.
България избегна благодарение на Сталин ориста на „ картофена равнища “, в която Чърчил искаше да трансформира София. Днес обаче съвсем единствено столицата няма обещаната ни от него „ картофена “ орис. Разрухата е повсеместна, духът на нацията е сломен, страната е в ръцете на властници с нрав на прислужници. Какво ли още ни чака?
Обединеното кралство е на път да реализира пропуснатата от Чърчил програма-максимум. В Балканите – обичаните ловни полета на Мъгливия Албион в Европа, дими към този момент жаравата на скорошни пожари. Хегемонът се отдръпва в посока на Азия, Брюксел е несъответстващ и детски, а Москва се бори на фронтовата линия на бъдещето на света. В Сърбия, в Турция, в Северна Македония, в Румъния и в Гагаузия някой интензивно раздухва ковашкото огнище на размириците и гражданската война. Би било заблуда да се надяваме, че тестванията ще ни отминат.
Една ирландска мъдрост твърди, че в случай че англичанин преспи в някой дом, на сутринта съседите безусловно ще се скарат. Днес цяла България е като един хан и не се знае кой за малко, кой за по-дълго или вечно се кани да преспива. Без съдружници и гола измежду вълци, Родината ни – безпаметна и полуубита, даже няма сили да изохка, да извика към Бог, небе, свяст и съвест, че желаеме бъдеще за децата си, за синовете на този народ, опрял тил в кремъчната корав на Балкана и записал в своя път с кръвта си великото име на Подвига, Културата и Съзиданието. Той десетилетия към този момент търпи издевателствата над правдата и справедливостта, в които робството е показано за наличие, сътвореното с работните му ръце – за съсипия, свободата му – за иго, а нерадостните му дни – за велико достижение на демокрацията и новия цивилизационен избор. „ Народът безмолвствува “ – бе писал великият Александър Сергеевич. Поетът Яворов преди повече от век също предизвести, че идва денят, в който (народът) –
Гори и пламти към този момент главнята над сухия барут на гнева. И свършва мълчанието на агнетата.
Не пропускайте прогнозите за времето.
[1] Resis, Albert (1978) The Churchill-Stalin ‘Percentages’ Agreement on the Balkans, Moscow, October 1944, in: American Historical Review, Vol. 8 (April).
[2] Тошкова, Витка (1994) Примирието с България – 28 октомври 1944 година, в: Известия на държавните архиви, № 68; Баев, Йордан и Николай Котев (1993) „ Споразумението Чърчил-Сталин ” за сфери на въздействие на Балканите от октомври 1944 година, в: сп. „ Международни връзки ”, №1; Калинова, Евгения (2004) Победителите и България (1939-1945), Университетско изд. „ Св. Климент Охридски ”, София; Ханджиев, Радко (2010) Още за процентното споразумение Чърчил-Сталин и ориста на България, в: сп. „ Ново време ” №5-6.
[3] Тошкова , цит. съч., с. 48.
[4] Churchill, Winston (1962) The Second World War, Vol. 6: Triumph and Tragedy, N.Y., pp. 196-197.
[5] Volkov, Vladimir (1997) The Soviet Leadership and Southeastern Europe, in: Norman Naimark and Leonid Gibianski (eds.), The Establishment of Communist Regimes in Eastern Europe, 1944-1949, Westview Press, Boulder, Co., рр. 60-61.
[6] Aрхив Президента Российской Федерации (АПРФ) ф.45, оп.1, д. 238, л. 3-16. (цит. по Volkov, op. cit., p. 61).
[7] Пак там.
[8] срвн. Гунев, Георги и Иван Илчев (1989) Уинстън Чърчил и Балканите, изд. на Отечествен фронт, София, с.195-197; също: Пинтев, Стоян (1996), България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран), в: Исторически обзор №2, с.62-63.
[9] АПРФ ф.45, оп.1, д. 238, л. 18-21.
[10] Resis , op. cit., р. 375; срвн. също Баев и Котев, цит съч., с. 94.
[11] Volkov , op.cit, p. 62.
[12] Kimball, Warren F. (ed.) (1984) Churchill and Roosevelt. The Complete Correspondence, Vol. 3, Alliance Declining: February 1944-April 1945, Princeton, N.J., р.351
[13] Oren, Nissan (1973) Revolution Administered: Agrarianism and Communism in Bulgaria, The John Hopkins University Press, Вaltimore and London, р.91.
[14] , p.90.
[15] Ibid , p. 89.
[16] Приведената записка от дневника на Г. Димитров е в превод от публикуването ѝ в американското издание от Volkov , op. cit., pр. 59-60.
[17] Oren , op. cit., p. 58.
[18] Resis , op.cit., р. 382.
[19] Oren , op.cit., p.91.
в. „ Нова Зора “, бр. 14/2025
Още публикации от Радко Ханджиев17.03.2025Радко Ханджиев3213580 години от Дравската епопея
В началото на март 1945 година Главното командване на Вермахта пристъпва към реализиране на последната си огромна настъпателна интервенция през Втората международна война под кодовото название „ Горски демон ”. По този метод се пробва да внесе поврат в хода на бойните дейности. Намерението...
22.02.2025Радко Ханджиев49289Ялтенската конференция и претенциите на Югославия
С капитулацията на фашистка Италия през лятото на 1943 година капитулира и италианският корпус на Балканите. Значителна част от италианското оръжие попада в ръцете на югославските партизани. Числеността на ръководената от Йосип Броз Тито опозиция сензитивно нараства, партизанските ѝ...
14.01.2025Радко Ханджиев66967Решението на Върховен касационен съд за БПСЦ е незначително
Решението на Върховният касационен съд (ВКС) да записва като изповедание Българска православна старостилна черква (БПСЦ) провокира всеобщо неодобрение и ужас измежду българската общност. Основателно, тъй като зад този акт стърчат ушите на рисков план – да се сложи...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14072Яков Кедми: След Льо Пен могат да посегнат и на „ Алтернатива за Германия “Алтернативен Поглед21902Яков Кедми: Путин, Тръмп и Си Дзинпин могат да открият нов международен ред на 9 май в МоскваАлтернативен Поглед45787Проф. Нако Стефанов: Неоосманисткият план е най-голяма опасност за БългарияАлтернативен Поглед37436Проф. Нако Стефанов: С „ Орешник “ Русия сподели на Съединени американски щати, че нямат късмет в нуклеарна войнаАлтернативен Поглед65748Зорница Илиева: Русия, Съединени американски щати и Китай ще се схванат и ще си разделят сферите на влияниеАлтернативен Поглед379431Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турски
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ