05:46 локално време, сряда 27 август – поредният вторичен трус,

05:46 локално време, сряда 27 август – следващият второстепенен трус, всеобщо усетен в епицентрален регион на Западна Турция, провинция Балъкесир. Магнитудът на афтершока е 4.3 (Европейски център с повече от 300 сеизмични станции), а епицентърът му – в източните окрайнини на следтрусовия облак. Близо 30 труса с магнитуд 2 и по-силни, множеството от които усетени от “вторачени броители на усетени шокове ", следват афтершока до този миг (15 ч локално и българско време). Сред серията последвали земетресения се осъществя афтершок с магнитуд 4.0 към 10 ½, а по-късно и други два с магнитуд 3. 

Това съобщава за   " Фокус “  Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция " Сеизмология " в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).

Земетръсната поредност от събития през последното денонощие прекалено много припомня по своята плътност отчета на господин Недялков, наблюдаващ в Рилския манастир, за усетени земетресения през 1904 година при активиране на югозападните области на днешна България.

Източната външна страна на афтершоковия облак от епицентри отстои от епицентъра на главното земетресение с магнитуд 6.1, станало на 10 август, на двадесетина километра. Според известно за учените статистическо осреднение основано на международни данни, земетресение с магнитуд 6.1 следва да е резултат от ангажиране на цепнатина (разлом) с дължина почти 25 километра. В случая земетресението с магнитуд 6.1 удовлетворява “статистическото виждане ".

В неделя 24 август в задействаното пространство се осъществя оптимален към този момент второстепенен трус с магнитуд 4.8. Според калкулации на професор Василис Папазахос магнитудът на оптимален афтершок при трусове на Балканите е най-често с 1.1-1.3 по-нисък от магнитуда на главното “водещо " земетресение.

Имайки поради горните две извлечения от практиката, в задействания регион най-вероятно следва последователно затихване на пукнатинообразуването.