— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й

— Тя сподели, че ще танцува с мен, в случай че й донеса червени рози — възкликна младият студент, — само че в цялата ми градина няма нито една алена роза!

Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.

— Нито една алена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и хубавите му очи се изпълниха със сълзи. — Ах, от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всичките секрети на философията и все пак, заради неналичието на една алена роза, животът ми е разрушен!

— Ето най-сетне един същински влюбен — сподели славеят. — Нощ след нощ съм пял за него, въпреки и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и в този момент го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните — червени като розата, която желае; само че от тъга лицето му е станало неясно като слонова кост и скръбта е поставила своя щемпел на челото му.

— Принцът дава бал на следващия ден вечер — мълвеше младият студент — и моята обичана ще бъде сред поканените. Ако й занеса алена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако й занеса алена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма алена роза и по тази причина ще седнал съм уединен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.

— Това е несъмнено същински влюбен — сподели славеят. — Това, за което аз пея, той изстрадва; което е наслада за мен, за него е тъга. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и коства повече от хубавите опали. Човек не може да я получи против гранати, нито я излагат за обмен на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни, против злато.

— Музикантите ще седят на галерията — продължаваше младият студент — и ще свирят на струнните си принадлежности и моята обичана ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува така леко, че краката й не ще допират пода, и царедворците, облечени с пъстри облекла, ще се тълпят към нея. Но с мен тя не ще танцува, тъй като не мога да й дам алена роза. — Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.

— Защо плаче? — попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
— Защо ли в действителност? — рече една пеперуда, която пърполеше след безоблачен лъч.
— Защо ли в действителност? — прошепна с мек, спокоен глас една маргаритка на своята съседка.
— Той плаче за алена роза — обади се славеят.
— За алена роза ли? — извикаха те. — Колко смешно! — А гущерчето, което имаше много цинични възгледи, напряко се изсмя.

Но славеят разбираше странната тъга на студента — той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.
Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.
— Дай ми една алена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си ария!
Ала храстът поклати глава.
— Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който пораства оттатък остарелия безоблачен часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия шубрак, който растеше оттатък остарелия безоблачен часовник.
— Дай ми една алена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си ария!
Ала храстът поклати глава.
— Моите рози са жълти — отговори той, — жълти като косата на нимфа, която седи на кехлибарен престол, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да пристигна косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който пораства под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия шубрак, който растеше под прозореца на студента.
— Дай ми една алена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си ария!
Ала храстът поклати глава.
— Моите рози са червени — отговори той, — червени като краката на гълъбите и по-червени от големите ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, така че няма да имам никакви рози тази година.

— Една алена роза е всичко, което желая! — извика славеят. — Само една алена роза! Няма ли метод, по който бих могъл да я получа?
— Има метод — отговори храстът, — само че той е толкоз ужасяващ, че не дръзвам да ти го кажа.
— Кажи ми го — рече славеят, — мене не ме е боязън.

— Ако искаш алена роза — сподели храстът, — можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на личното си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне надълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!

— Смъртта е огромна цена за една алена роза — извика славеят, — животът е доста безценен за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата каляска от злато и луната в нейната каляска от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но въпреки всичко любовта е по-силна от живота, а какво съставлява сърцето на една птичка, съпоставено със сърцето на индивида?

И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той се понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите към момента не бяха изсъхнали в прелестните му очи.

— Бъди благополучен! — провикна се славеят. — Бъди благополучен! Ти ще получиш твоята алена роза. Аз ще я основа от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на личното си сърце. Единственото, което желая от тебе в подмяна, е да бъдеш правилен в любовта, тъй като любовта е по-мъдра от философията, при все това философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все това властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като мирис на тамян.