Дори да умра, ще идвам винаги когато ме повикаш
— Мамо, ти тази нощ ли ще умреш?
— Да, само че ти не се опасявай от гибелта, синко. Не е ужасно да останеш без мен – Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са в действителност за живите. Няма нито една причина да не имаме вяра, че гибелта е тъкмо толкоз красива, колкото и животът. Само тъй като не познаваме нещо, не значи, че то не е красиво и положително.
— В скалите ли отиваш?
— В скалите, обич моя, при Дядо Боже. Ще пристигам постоянно когато ме повикаш. Ще ме чуваш в някоя ария, с гларусите ще ти споделям „ положително утро “ и в случай че заплачеш, когато се удариш и боли, ще дойда с вятъра, с цел да те погаля. Слушай деликатно света. Той е един за всички. Аз няма да умра. Просто ще стана транспарантна, невидима и тиха.
Мария Лалева, из „ Живот в скалите “
