– Тук ли е опашката за жертвоприношение? – Тук, тук! Вие

– Тук ли е опашката за жертвоприношение?
– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
– Олеле… И по кое време ще ми пристигна редът?
– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво желаете да принесете жертва?
– В името на любовта. А вие?
– В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
– А какво ще жертвате?
– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отхвърлих му. Как ще им доведа у дома пастрок? Оставих обичаната си работа, тъй като беше надалеч от вкъщи. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги надзиравам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.
– О, разбирам ви. Аз желая да си рискувам връзката. Разбирате ли ме, към този момент нищо няма сред мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи различен мъж, но… Само в случай че мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е привикнал с мен. Мен ми е мъчително за него. Плаче! Так и живеем…
Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».
– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами в случай че не ми одобряват саможертвата?
№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.
Времето тече постепенно, само че ето – най-накрая № 852 излиза от кабинета.
– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
– Не… Има изпитателен период. Върнаха ме да помисля още.
– А за какво? Защо не незабавно?
– Ами питаха ме: „ Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все отново вечно е! “. Казах: „ Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им поради тях “. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста чудноват. Май за мен беше. Децата към този момент бяга огромни в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше веднъж в месеца под строгия взор на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „ Защо по този начин с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила? “. А той: „ За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да върша, аз цялостен живот с изключение на с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкоз?

От вратата на кабинета се чува глас: „ Следващият № 853! “.
– О, в този момент съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
– Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
– Връзката си…
– Ясно… Я да забележим.
– Ето… Вижте, тя не е доста огромна, само че е симпатична. И е относително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
– В името на какво желаете да пожертвате връзката си?
– За да запазя семейството…
– Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
– Ами да! Мъжът ми има държанка, дълго време към този момент върви при нея, лъже, нямам сили към този момент.
– А вие?
– Какво аз? Появи се в живота ми различен човек, имаме връзка.
– Връзката с него ли желаете да пожертвате?
– Да… За да запазя фамилията.
– Нали казвате, че мъжът ви има държанка, а вие – различен мъж. За кое семейство говорите?
– Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
– Значи това ви устройва?
– Не! Как може? Все рева и претърпявам.
– Но да измененията нещата и да започнете публично нова връзка не желаете, по този начин ли?
– Ми не е толкоз дълбока новата връзка, ей по този начин – за превозване на времето е. Няма да ми е жалост за нея.
– Щом е по този начин, направете вашата всеотдайност.
– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
– Филмите са разнообразни. На някого пускаме филм за бъдещето, на различен – за миналото… На вас ще пуснем филм за сегашното. Гледайте.
– О, Боже! Та това съм аз. Ужасно наподобявам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
– Ето по какъв начин душата ви се проектира върху външността ви.
– Прегърбени плещи, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
– Така наподобяват хората, когато душата плаче…
– А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
– Що за нелепост? Мъжът ми е възрастен човек.
– В душата си е дете. И се притиска към майка си…
– Той и в живота е подобен. Все да се присламчи, да се докопа.
– Значи, не вие към него, а той към вас?
– Аз от дребна знам – дамата би трябвало да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя би трябвало да управлява фамилията и да насочва мъжа си.

– Силната, решителна и мъдра мамичка би трябвало да управлява своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да елементарни. А вие какво искахте?
– Но аз не съм му майка, а жена! А във кино лентата той е толкоз отговорен. И още веднъж ще хукне при онази повлекана, а аз все пак го обичам!
– Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне вкъщи. При обичаната мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на кино лентата. Да завършваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
– А за какво не ми показахте бъдещето?
– Защото го нямате. При такова настояще вашият „ хлапак “ ще избяга, в случай че не при друга жена – към болест някоя. Или въобще в нищото. Ще откри метод да изпълзи из под майчината пола. Той също желае да порасне.
– Но аз какво да върша? Заради какво да се саможертвам тогава?
– Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, в сравнение с да сте жена.
– Не! Искам да съм обичаната жена!
– Мамичките също от време на време са обичани дами. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
– Не… Не съм подготвена. Трябва да помисля.
– Разбира се, ние даваме време за размисъл.
– А препоръки давате ли?
– Охотно и на драго сърце.
– Кажете ми, апелирам. Какво би трябвало да направя, с цел да порасне мъжът ми?
– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, мечтана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.
– Мислите ли, че ще помогне?
– Обикновено да. Но единствено в този случай, в случай че изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте още веднъж. Връзката ви с мъжа отвън фамилията е забележителна, ще я вземем на драго сърце. Знаете ли какъв брой хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, в случай че решите да пожертвате тази връзка в интерес на нуждаещите се – заповядайте.
– Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета крепко притискайки към гърдите си връзката, която е желала да пожертва.
№ 854, треперейки от неспокойствие, влиза в кабинета.