Човекът, когото избереш, ще те разбиРа, няма да те разбиВа
– Подлецът, чадо, съвсем постоянно живее в дома ти…
– Как по този начин?!
Не разбирам, дядо…
– Оказва се оня, който си е построил храм в сърцето ти; посадил е градина в душата ти, грижил се е известно време за нея, порадва се… порадва се малко на цветовете ѝ, па реши да стъпче цветята с калните си обувки и да унищожи храма със същите ръце, с които го е градил постепенно, тухла по тухла.
Подлец, дете, от време на време се оказва индивидът, който наричаш „ дом “, „ семейство “, „ другар “… Същият, който знае всичките ти недостатъци, знае душата ти като пътна карта и пътеките към раните ти и стъпва в тях.
– Но за какво, дядо? Нали е твой другар в живота? Защо ще го прави?
– Защото, чадо, той самият е слаб. И като стъпче цветовете и срине храма ти, си втълпява, че е мощен, че той управлява нещата (хората водим безсмислената борба за власт, за контрол), че той е самостоятелен, а ти – подвластен, че е по-силен от теб.
Ама не е… тъкмо противоположното е.
Тоя човек е дребен, от мен да знаеш. Всеки, който те наранява, е недоразвит за любовта. Не я схваща.
Но ти не се притеснявай, дете. След такава разрушителна стихия, в душата ти още веднъж ще поникнат цветя… повече от преди, даже и по-хубави, тъй като почвата е била отъпкана, обърната, това е берекет за нови цветове.
И отново ще имаш храм, само че по-стабилен, тъй като строителя, който избереш, ще те разбиРа, няма да те разбиВа.
създател: Николета Иванова
