Дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения
– Още като бях дребен, дядо ми споделяше, че заран мъжът има две отговорности:
Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее фамилията на закуска.
“Понякога дамата няма да желае целувка и ще се дърпа, само че ти ще я гониш. Отстъпиш ли един път, ще се случва отново и отново, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.
Но както и равнищата, и ковачницата, и добитъкът, по този начин и дамата има потребност от неизменност. Ще я целунеш.
После ще й направиш комплимент. Дори да е: “Ох, какъв брой ти отива тъкмо това черно под ноктите! ” и едвам тогава ще отидеш при фамилията.
После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им приказваш нелепости, до момента в който им светнат очите. Ще им казваш какъв брой е хубаво, че имат вчерашна салата сред зъбите, ще приказваш за прелестната вихрушка на открито или за обичания ти прахуляк от полето. Ще ги накараш да се засмеят.
И едвам тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, даже някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И по този начин ще останат в спомените ти. ”
(Това е почти представен роман за препоръките от дядото на прадядото!)
И аз го върша. Целувам я, лаская я. И децата започнаха да го вършат. С техните дами, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири генерации, говорещи нелепости на масата заран. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот.
Автор: Димитър Георгиев
