– Не разбирам смисъла на брака, наистина. Опитвала съм и

– Не разбирам смисъла на брака, в действителност. Опитвала съм и не мога. Никога, в никакъв случай в съзнателния си живот, не съм имала миг, в който да си се представям в бяла рокля и да бленувам за това.

– Почакай да опре ножа да кокала и ще си приказваме отново, тогава друга ария ще запееш. То не пита..

– Определено ще си приказваме отново, тъй като нож до кокал няма да опира. Не го върша, поради някакъв протест или тъй като съм сама и съм ядосана на мъжете, влюбените или каквото и да е там. Лично схващане и чувство е.

– Добре… Представи си, че срещнеш някой. Всичко върви повече от прелестно, влюбваш се в него и той в теб, след което той изиска да те направи негова брачна половинка. Иска да ти даде името си. Не е ли хубаво да си семейство с някой? Да сте едно?

– Не си го представям по този метод. Ако той изиска това и реши, че му е доста значимо да се случи, значи че не е моят човек. И продължаваме всеки по пътя си. Просто е. Не мисля, че фамилията се гради с помощта на една обща фамилия. Какво значение има тя? Да, може би някои хора намират смисъл да го създадат и се усещат по-добре от това. По този метод показват любовта си. Не ги упреквам, всеки би трябвало да прави нещата, по този начин както ги сметнe за добре. Ако те прави благополучен, направи го! За мен е значимо хората да са преди всичко това – щастливи. И тъй като не мисля, че ще се чувствам по този метод, а говоренето за това прокарва тръпки от смут в мен сега, не го мисля и за редно сама за себе си. Нямам нищо срещу да обвържа живота си с някой и да му обещая, че ще остана с него до края. Не обичам лъжите, само че тази ми харесва. Когато хората споделят точно това, го вършат с такава сигурност, като че ли умеят да управляват всичко и знаят какво им е наредила ориста. Толкова се вкопчват и си имат вяра, че когато остарялата дама им размести картите се тръшкат и я хулят. Ама какво им е отговорна тя? За страдание, в никакъв случай не разбираме, че каквото и да вършим не държим мощната ръка. Хубаво нещо е живота, в никакъв случай не знаеш какво ти е подготвил.

И въпреки всичко, в случай че би трябвало да продължа нататък… нямам нищо срещу да създадем дом. Наш дом. Нямам срещу да ми се изясни в обич и да виждам искренност и топлота в очите му. Сигурност. Даже е безумно красиво. Нямам срещу да зарежем всичко и да се впуснем в премеждие, да обикаляме места, да се изследваме, да преоткриваме света. Да се забавляваме. Да бъдем диви, нежни, щури, благи един към различен, а в следствие и към света. Нямам срещу да се озовем на някакъв необитаем плаж, затрупан с тънък пясък и чисто синьо море, да бъдем изгорели от слънцето, а против нас да е застанал някой дъртак, открит инцидентно в местността, който да ни врече в съюз. Ей по този начин, на подбив. Пред звездите, пред небето и пред вселената. От признателност, че не ни е разрешила да се разминем. Защото, почтено да ти кажа, в случай че душата ти не се е свързала, един автограф няма да помогне. Вселенските закони са девствени, за сметка на останалите, които се измислят, с цел да могат да ти основат възприятие за сигурност и владеене. Никой нищо не има, с изключение на себе си и изборите, които прави. И в случай че един ден при мен се появи подобен човек, единственото нещо, което мога да му обещая е да го предпочитам всеки ден. Просто е. Важното е да си благополучен по пътя.

Автор: Силвия Крумова, silviámica