Притча за намеренията, реалните действия и щастието ни
– На един пристан са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
– Ами... четири.
– Не – отвръща Джоунс. – На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и в действителност да отлетиш са две радикално разнообразни неща. Слушай ме в този момент деликатно. Независимо от необятно публикуваното противоположно мнение, желанието да сториш нещо не има безусловно никаква изменяща мощ. Петата чайка може да има желание да отлети, може да е решила да отлети, може да си приказва с останалите чайки какъв брой прелестно нещо е летенето, само че до момента в който сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все по този начин да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на процедура няма никаква разлика.
По същия метод не съществува разлика между човек, който има намерение да живее по друг метод, и човек, на който това въобще не му минава през мозъка. Мислил ли си в миналото какъв брой постоянно в действителност ние съдим за себе си по желанията, които имаме, до момента в който за всички други хора съдим по техните действителни дейности?
Намеренията без действителни дейности са засегнатост за оня, който чака най-хубавото от теб. „ Имах желание да ти донеса цветя, само че не ти донесох “, „ Искаше ми се да свърша тази работа в точния момент “, „ Мислех да се прибера вкъщи за рождения ти ден, само че...
Из " Проницателят " на Анди Андрюс
