Само на мълчанието повярвах
– Как по този начин е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?
– Нито една.
– И ти по какъв начин разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го споделят, въпреки всичко. Дори и единствено от време на време, дори рядко, само че си споделят „ обичам те “.
– Разбрах.
– Как?
– По всичко останало.
… Хиляда души преди този момент ме обичаха с „ обичам те “ и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, до момента в който вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка, до момента в който пискам поради някакво неизвестно куче, което по този начин и не ме ухапа.
С дланите си, които в никакъв случай не позволиха моя сълза да падне на пода…
Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах.
Текст: Eva Koleva
Снимка: Amber Gress
