Жената, сине, отива в чужди мъжки ръце, кога сърцето ти й е далече
” – Жената, сине, отива в непознати мъжки ръце, по кое време сърцето ти й е надалеч, по кое време й мълчиш с очи и не я галиш с ръце и с душа. Кога сякаш с тебе върви, а сама сеща себе си.
– Ако я обичам, тате? Не стига ли?
– Не стига, чадо. Сама жена си в постелка да замръква дълго не я оставяй! Да ти не топли различен мястото и да няма де ти самичък да легнеш и да ти се изпълнят ръце и сърце по кое време вкъщи си дойдеш. Любовта, сине, цялата е огън и плам! Ако не я топлиш, замръзва и веке не е същата, чунким в нощите да спи в постелята до тебе.
– А по какъв начин се топли любов?
– С богатства дума, чадо. С грижа. Кога похвалиш премяната и сготвеното на софрата. Кога забележиш тъгата в усмивката и я разтушиш. Да гледаш и да видиш, да слушаш и да чуеш тряб’а. Време да й даряваш. Да ти е мъжка думата, каквото й речеш, на две да не става, но и хатър да й не чупиш! Обичта дебелоглав не трае. Товар от двама по-леко се носи, затуй в живот по двама крачат. Женското сърце, сине, не е като мъжкото. Мъжете една севда носим в гърди до живот, като първата веке не обичан! И втора, и трета да ни топли ложето, като първата втора любов си нямаме! Жената, чадо, дълго търпи, доста обича, но очи ти, в случай че дълго й не бляскат отпреде, чезнат, сърце й след друга светулка потегля топлинка да си дири!… ”
Валентина Йоргова, / Гласове в тихото /
