– Г-н Кръстев, маскира ли се реалното състояние на бюджета?

– Г-н Кръстев, " маскира " ли се действителното положение на бюджета? Новият какъв би трябвало да е – перо по перо или с орязани криле?

 

– Имаше явен опит за маскиране на положението на обществените финанси от последния постоянен кабинет и последвалия го длъжностен. В последна сметка данните са ясни – имаме рекорден бюджетен недостиг към месец април, имаме надхвърлящи го идни заплащания, имаме над 600 млн. евро еднократни вземания на корпоративен налог и вноска от Българска народна банка през предходната година, които няма да получим през тази година.

 

Състоянието на обществените финанси е извънредно влошено и който се пробва да го скрие, заравя главата си в пясъка.
Колкото до това какъв би трябвало да бъде идващият бюджет, вариантите за 2026 година са лимитирани, тъй като сме в средата на годината. Властта може да опита да закърпи част от дупките, това виждаме и в предложенията й, само че същинската смяна може да пристигна едвам с бюджета през 2027 година

 

– Разходите порастват, приходите се усилват, само че по-малко. Какви са стъпките за преодоляване на възходящия бюджетен недостиг? Има ли риск в България да последва сюжет като в Гърция или Румъния?

 

– България се намира в личен сюжет и той не е по никакъв начин добър, не е нужно да гледаме другите страни. Разходите би трябвало да бъдат овладени. Отпадането на автоматизмите при определянето на заплатите в обществения бранш е стъпка в вярната посока. Приходите порастват с рекордни темпове, само че не могат да отговорят на неуместната разходна част, която бе разписвана през последните шест години.

 

– Казвате, че " на никое място в Конституцията не е записано безусловното ни право на евтини домати при започване на май... " Ще проработят ли ограниченията за битка със спекулата и ограничение на растежа на цените на кабинета, или се дърпа дяволът за опашката?

 

– Инфлация се бори по два метода. Ограничаване на паричното предложение и ограничение на потреблението. Паричното предложение в България през последните шест години се усили извънредно доста, това е видно от данните за паричните елементи на Българска народна банка. Увеличаването на паричното предложение, посредством издаване на дълг и вкарването му в стопанската система под формата на обществени заплащания, е измежду главните мотори на инфлацията у нас. Колкото до потреблението – домати в България не се създават в края на април или началото на май, или в случай че се създават, са на високи цени. Когато една стока или услуга ни е скъпа, би трябвало да я използваме по-малко, а не да чакаме страната да понижи цената й или да компенсира част от тази цена.

 

– Вашият коментар за свиването на държавната администрация и за завършек на автоматизираните формули за нарастване на заплатите в бюджетната сфера?

 

– В момента огромният проблем са средствата за заплати в обществения бранш, не броят му. Посоката е вярна – слага се цел понижаване на разноските за хонорари, а не касапско рязане. За да се доближи до най-благоприятен брой чиновници в обществения бранш и най-благоприятен брой чиновници в държавната администрация, би трябвало да се направи обстоен разбор и да се набележат съответни ограничения. Може да се окаже, че част от този обществен бранш е с прекомерно малко чиновници и би трябвало да се влага повече, не да се реже.

 

– Смятате ли, че успеха на Дара на " Евровизия " ще се трансформира в една от огромните задгранични вложения в българската стопанска система? Колко милиона евро, почти, би спечелила страната от провеждането на " Евровизия " в България?

 

– Зависи от метода, по който се провежда ивентът и последвалия го или предхождащия го туризъм. Данните демонстрират, че Швейцария е генерирала над 250 милиона евро през 2025 година от това събитие и туризма от него, така че това би трябвало да е поставената цел. Но с цел да се случи сходно нещо, би трябвало да има цялостна идея, в това число и като рекламна акция.

 

Въпросите зададе: Красен Бучков