– Еразъм 16 и началото на 17 век са епохата на

– Еразъм

16 и началото на 17 век са епохата на придворните шутове. От царуването на Хенри VIII до Английската революция, редица източници сочат за присъствието им в двора и в Тайната камара – най-личното място на монарха. Като занимателни актьори, положителни разказвачи и искрени съветници, те предлагат спасение от лицемерието на кралския двор със своята нагла и подигравателна почтеност.

Придворните шутове са присъщи за Средновековието, само че едвам след Войните на розите и консолидацията на двора като политически и културен център, те стават непрекъсната част от непосредственото обграждане на краля.

Секстън, или Пач, както беше прочут, е първият шут, за който се знае, че е „ от тайната камара “. Той служи в услуга на Хенри VIII като подарък от Томас Уолси в последния опит на кардинала да си заслужи благоволението на краля. Пач получава кралско палто с ливрея с избродирани буквите на краля и през октомври 1532 година съпровожда Хенри във Франция за среща с френския държател. Но през юли 1535 г. Пач изведнъж към този момент не се нрави на краля.

Заместникът на Секстън е Уилям Сомърс, който съумява да се утвърди като любимият шут на Хенри. Твърди се, че той се радва на такова симпатия от краля, че „ може да присъства в стаята на негово величество и да бъде негово ухо, когато великият аристократ не може да приказва “.

Сомърс остава в двора по време на ръководството на Едуард VI и Мери I. Остроумните му думи все по-често се засягат в кореспонденцията сред посланици и в писма сред придворни. Мери пък си има „ шутът Джейн “, който е в семейството й от 1537 година Джейн, дружно със Съмърс, се появява в портрета на Семейството на Хенри VIII от 1543. Появата им измежду кралското семейство е удостоверение за техния статус в сърцето на двора.

От многочислените шутове на кралица Елизабет Ричард Тарлтън, наследник на свиневъд, е най-значимият. Той е първият от шутовете, който не обитава непрекъснато в двора, само че въпреки всичко служи на кралицата. Тарлтън е почитан не по-малко от предните шутове и има постоянен достъп до Елизабет.

Когато кралицата е „ сериозна… и без възприятие за комизъм, той може да се погрижи за нея по свое предпочитание. Най-високите й любимци в някои случаи отиваха ​​при Тарлтън преди да отидат при кралицата и той е техният медиатор, който приготвя достъпа им до нея “. Той споделя на кралицата „ повече нейните неточности, в сравнение с множеството нейни свещеници, и лекува нейната потиснатост по-добре от всички нейни лекари “.

Най-документираният шут за интервала и последният, който има видно място в двора, е Арчибалд (Арчи) Армстронг, шутът на Джеймс I. За степента на доверието в него свидетелства включването му в дребната група, съпътстваща принц Чарлз по време на тайната му задача в Испания за договаряне на брак с Мария-Анна Хабсбург-Испанска през 1623 година.

Мемоарите записват изключителния достъп, който има Армстронг. Той навлиза в персоналния свят на Мария-Анна надалеч по-лесно от влюбения кралски любовник, като радва испанския крал с нахаканото си и подривно духовитост. „ Нашият братовчед Арчи има по-голяма привилегия от която и да е, защото той постоянно ходи като шуттам, където Мария е със своите дами, и ги забавлява “.

На 28 април 1623 година той продиктува писмо до Джеймс, където разказва достъпа си към испанския крал: „ За да знаете вашето величество, аз изпратих покана от този крал, когато никой от вашите мъже не можеше да се приближи до него “.

В последна сметка Армстронг е освободен от двора поради все по-откровената си неприязън към архиепископ Лод. Веднъж, когато казва молитва по време на вечеря в Уайтхол, се споделя, че той изтърсва: „ Голяма хвалба да бъде дадена на Бога и дребна на дявола “. Тъй като той притеснява Лод с опитите си да наложи британската литургия на Шотландия, архиепископът заповядва Арчи „ да бъде откаран в хижа, палтото му да бъде прибрано и да бъде изпъден от двора “. Неговият заместител, Мъкъл Джон, в никакъв случай не реализира такава популярност.