Как Европа се плъзга към бездната на маргинализацията
· Европейски Съюз и най-големите му държави-членки сега се насочват към самоубийствена икономическа политика, предизвестява австрийският стопански всекидневник Die Presse;
· Европа бързо губи световното си въздействие, а стопанската система ѝ потъва в стагнация;
· И до момента в който основни снабдители на сила и съществени експортни пазари се отдръпват от Европейски Съюз, вътрешната политика остава пленник на утопични идеали.
Преди няколко дни немският външен министър Йохан Вадефул беше заставен да анулира плануваното си пътешестване до Китай в последния миг или, както беше публично декларирано, да го пренасрочи: всички планувани събеседници, в това число неговият пекински сътрудник, отхвърлиха да се срещнат. Китайците явно не са имали интерес да разискват настоящи въпроси с външния министър на най-важната индустриална страна в Европа.
Това беше дипломатическа злополука със съществени стопански последствия. В края на краищата, Китай в този момент е най-важният експортен пазар на Германия. Имаше доста тематики за разискване. Сред тях беше опитът на Пекин да окаже стопански напън върху Европа и Съединени американски щати, като ограничи износа на редкоземни метали. Но, удивително, Доналд Тръмп към този момент беше постигнал тази цел в директни договаряния с китайския си сътрудник.
Дипломатическата злополука на немския външен министър Йохан Фадефул.
Приблизително по същото време Европейската комисия получи писмо от Катар и Съединени американски щати, в което двете страни съществени снабдители на полутечен природен газ (LNG) заплашиха да прекратят доставките, в случай че Европейски Съюз се придържа към закона си за веригата на доставки (ключова наредба на Зелената сделка). Доста глупава история, само че такава, която има и обилни стопански последствия, разяснява австрийското издание.
В последна сметка, съответното доставяне с природен газ ще остане незаменимо за промишлеността за дълго време напред и ще бъде основна причина за прехода към възобновими енергийни източници, в това число слънчева и вятърна сила, които не постоянно са елементарно налични. А третият главен снабдител на газ, Русия, по явни аргументи, се оказа подложен на цялостна възбрана за импорт на газ, която ще влезе в действие не по-късно от края на 2027 г.
И двете събития са симптоматични за настоящето положение на Европейски Съюз:
Европа към този момент не се приема насериозно. Европейски Съюз и неговите съществени държави-членки, със своите арогантни, изцяло нереалистични политики, се нареждаха като новобранци в международната политика. Ако не се управлява, това ще докара освен до политическа, само че и до икономическа маргинализация.
Вземете Китай за образец: връзките на Германия с най-важния ѝ търговски сътрудник бяха изцяло разрушени под управлението на непоносимата Аналена Бербок от Зелената партия и нейната морализаторска „ феминистка външна политика “. Никой в Пекин не искаше да бъде обществено поучаван от европеец, размахващ пръст. Фактът, че актуалният външен министър на ХДС наподобява решен да продължи тази линия, също не ги вълнува изключително.
Разбира се, не всичко в Китай е съвършено. Състоянието на човешките права, заканите за навлизане в Тайван и все по-агресивната комерсиална политика към Запада – има доста за разискване. Но дипломацията не работи, когато се подхожда по този метод. Особено когато няма метод да се окаже напън посредством мощ. Същото важи и за историята с втечнения природен газ (LNG) от Катар и Съединени американски щати: въпросната „ Зелена договорка “ имаше за цел освен бързо да постави завършек на ерата на изкопаемите горива в Европа, само че и да служи като средство за използване на европейските екологични и обществени стандарти в международен мащаб. Например, посредством ангажимент за наблюдаване на спазването на тези стандарти до последния снабдител в Югоизточна Азия или Африка. Регламентът за дърводобива изисква документиране на произхода на дървесината до обособеното дърво в гората, с цел да се избегне обезлесяването.
Благородни, само че непостижими цели
Това са благородни цели, само че първо, те са непостижими, в случай че веригите за доставки произлизат отвън Европа; второ, те непропорционално усилват разноските на европейските компании; и трето, в доста страни те се възприемат като неоколониална надменност. Харесва ни или не, това е действителността. Последната точка, по-специално неоколониалната надменност, предизвиква големи вреди на европейската стопанска система. За страдание, Европа към този момент не е най-иновативният и стопански мощен район, който би желала да бъде, според задачите на Лисабонската тактика на Европейски Съюз, признати при започване на хилядолетието. Вместо това, тя е континент в политически и стопански крах, лишен от забележителна военна мощност и все по-податлив на занемаряване. Това е изключително правилно, защото цифровата стопанска система и изкуственият разсъдък – главните софтуерни мотори на нашето време – се развиват съвсем напълно в други райони.
Европа се преструва, че може да наложи концепциите си на света даже срещу волята му
„ Когато приказваме с Китай, получаваме летище, само че когато приказваме с вас, получаваме (морализираща) лекция “, цитира шефката на Световната комерсиална организация (СТО) Нгози Оконджо-Ивеала африкански държавен глава преди две години на събитие, проведено от немското външно министерство. Този откъс, всъщност, споделя всичко.
Не че Европейската комисия не признава тази неточност: по гледище на Комисията най-опасните „ отровни зъби “ на Зелената договорка (например в регламента за веригата на доставки) би трябвало да бъдат извадени. Въпреки това, Европейският парламент единствено преди няколко дни с дребна разлика отхвърли намаляване на регламента за веригата на доставки, който трябваше да се ползва единствено за доста огромни компании, най-малко към този момент.
По този начин
сериозните стопански проблеми
пред които е изправена европейската стопанска система – висока бюрократична тежест, високи цени на силата, сложни или на практика невъзможни климатични цели, непостигнати от съперниците – са значително чисто политически въпрос. И те са значително свързани с процеса на назначение на членове на Комисията и сформиране на описите с претенденти за Европейския парламент: до момента в който Брюксел и Страсбург не са окупирани от висши чиновници, а в прекалено много случаи от хора, които по една или друга причина са държани допустимо най-далеч от личния си център на власт, тази арогантна и откъсната политика няма да се промени към по-добро.
Това е тъпо. По този метод превъзходната концепция за Европа, която би имала подобен огромен капацитет, съзнателно се унищожава и в последна сметка попада в ръцете на десни популистки партии, които като цяло са враждебни към самата Европа и набират мощ на всички места. А това вреди преди всичко на популацията, което е застрашено от загуба на разцвет. Глобализираната едра промишленост е по-лесна: няма огромно значение дали създава продуктите си в Европа или в голям брой заводи отвън континента.
Всичко това може да бъде спряно единствено посредством бързи промени
в икономическата политика на равнище Европейски Съюз и в страни членки като Германия и Австрия. За да се реализира това обаче, политиците би трябвало последователно да признаят действителността. И тук пораждат съществени подозрения. Например, немският канцлер Фридрих Мерц, по време на последната предизборна акция за Бундестаг, съобщи, че аржентинският президент Хавиер Майли ще „ унищожи страната “ с демократичните си, радикални промени. Реалността демонстрира друго: тази година Аржентина ще показва втория най-голям стопански напредък измежду всички 38 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз – 5,2%. Германия ще се състезава с Австрия за последното място. Имате ли още въпроси?
