Как да напуснем еврозоната?
За България сега на дневен ред е подаване на молба за участие в ERM II, само че за други страни въпросът е по какъв начин най-лесно да изоставен еврозоната. Темата се завръща след идването на власт на евроскептиците в Италия.
Разбира се, главните министри в новия италиански кабинет декларират, че ще оставят страната във валутния съюз, написа в коментар нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц за европейското издание Politico. Тяхната позиция не би трябвало да се преглежда като непостоянна - те желаят да останат в еврозоната, само че упорстват първо да я трансформират.
Италия е права в едно - валутният съюз фактически се нуждае от промяна, написа още Politico. Концепцията за еврото е сбъркана още през цялото време. За страни като Италия валутният съюз лишава два основни механизма - установяване на главния лихвен % и обменния курс на валутата и не предложи нищо повече от непоколебим надзор на дефицитите и задълженията, което е спомагателна спънка за икономическото възобновяване.
Резултатът е забавено икономическо развиване на зоната, изключително съществено за по-слабите стопански системи.
Еврото беше основано за повишение на просперитета, само че действително реализира по-голямо разделяне сред страните в Европейски Съюз, изключително сред кредиторите и кредитополучателите. Това се отразява и върху решаването на другите проблеми за общността - миграцията и отбраната на границите, които са спешни за Гърция и Италия.
Спънка пред промените обаче слага Германия. В еврозоната да вземем за пример от дълго време се признава потребността от Банков съюз. Берлин обаче се опълчва на тази основна промяна, която може да спре приключването на капитала от слабите стопански системи. Но вътрешнополитическите проблеми в Германия стопират измененията и утежняват още повече обстановката в еврозоната.
Една от главните рецензии към валутния съюз е невъзможността да бъдат поправени валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които към този момент страдат от занимателен стопански напредък и свити приходи. Ако Германия има по-гъвкава фискална политика, част от тази тежест би могла да се измести от тези страни.
В своя разбор Стиглиц показва, че в случай че Германия откаже да направи нужните стъпки за възстановяване на еврозоната, то най-верният път за останалите членове е излизане от валутния съюз. Или с други думи - Германия или би трябвало да поведе промените, или да напусне, какъвто коментар към този момент направи Джордж Сорос.
С излизането на Германия, а евентуално и още няколко страни от Северна Европа, цената на еврото ще намалее, което ще поддържа износа на Юга, а като цяло част от аргументите за разминаванията във валутния съюз - преодолени.
Проблемът е, че Германия на този стадий отхвърля да поеме която и да е от двете варианти. Това слага страни като Италия и Гърция да избират сред стопански напредък и оставане в еврозоната. През 2015 година неопитното гръцко държавно управление да вземем за пример направи избора си да резервира еврото и резултатът е застоялост с едвам видим стопански напредък в последните месеци.
Сега Италия може да направи друг избор и при неналичието на промени, излизането от валутния съюз е ясна и основна стъпка. Така ще бъде подтикван износът и вътрешното ползване, а страната ще стане по-атрактивна за туристите. Това ще увеличи и приходите в хазната, а безработицата ще стартира да понижава.
При този вид позитивите ще са ясни, а предизвикването е по какъв начин да се напусне еврозоната с минимални стопански и политически разноски. Една от най-важните крачки е да бъде преструктуриран дълга тъй че да бъдат предпазени финансовите институции. Без това ще бъдат изгубени огромна част от евентуалните изгоди от излизането от еврозоната.
Такова преструктуриране е естествена част от огромни девалвации - от време на време те са тихи и неразбираеми, като да вземем за пример излизането на Съединени американски щати от златния стандарт, а различен път - шумни и открити, както Исландия и Аржентина.
От икономическа позиция най-лесният път е всички в Италия да деноминират своите задължения от евро в нова лира. Но има много юридически спънки с Европейски Съюз.
Рим може да избере и различен път - да не разгласи публично, че напуща еврото, само че да вкара платежни средства, да вземем за пример държавни бумаги, които да се одобряват като платежни средства за отговорностите в евро. Намаляването на цената на тези облигации ще е форма на обезценка и ще възвърне италианската парична политика.
Въвеждането на сходна паралелна валута сигурно е нарушаване на разпоредбите на еврозоната и Италия ще остави останалите членове по какъв начин да постъпят - да оставят страната в еврозоната или да я изгонят.
В един съвършен свят Италия нямаше да има потребност да напуща еврозоната, а Европа ще направи нужната промяна, с цел да даде нужната отбрана на своите членове. Но без смяна на курса, Италия би трябвало да намерения, че оставането във валутния съюз е опция на икономическия напредък, а изгодите от напускането му евентуално ще бъдат повече от негативите, написа още Стиглиц в умозаключение.
По публикацията работи: Деляна Петкова
Разбира се, главните министри в новия италиански кабинет декларират, че ще оставят страната във валутния съюз, написа в коментар нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц за европейското издание Politico. Тяхната позиция не би трябвало да се преглежда като непостоянна - те желаят да останат в еврозоната, само че упорстват първо да я трансформират.
Италия е права в едно - валутният съюз фактически се нуждае от промяна, написа още Politico. Концепцията за еврото е сбъркана още през цялото време. За страни като Италия валутният съюз лишава два основни механизма - установяване на главния лихвен % и обменния курс на валутата и не предложи нищо повече от непоколебим надзор на дефицитите и задълженията, което е спомагателна спънка за икономическото възобновяване.
Резултатът е забавено икономическо развиване на зоната, изключително съществено за по-слабите стопански системи.
Еврото беше основано за повишение на просперитета, само че действително реализира по-голямо разделяне сред страните в Европейски Съюз, изключително сред кредиторите и кредитополучателите. Това се отразява и върху решаването на другите проблеми за общността - миграцията и отбраната на границите, които са спешни за Гърция и Италия.
Спънка пред промените обаче слага Германия. В еврозоната да вземем за пример от дълго време се признава потребността от Банков съюз. Берлин обаче се опълчва на тази основна промяна, която може да спре приключването на капитала от слабите стопански системи. Но вътрешнополитическите проблеми в Германия стопират измененията и утежняват още повече обстановката в еврозоната.
Една от главните рецензии към валутния съюз е невъзможността да бъдат поправени валутните курсове, а тежестта поемат членовете длъжници, които към този момент страдат от занимателен стопански напредък и свити приходи. Ако Германия има по-гъвкава фискална политика, част от тази тежест би могла да се измести от тези страни.
В своя разбор Стиглиц показва, че в случай че Германия откаже да направи нужните стъпки за възстановяване на еврозоната, то най-верният път за останалите членове е излизане от валутния съюз. Или с други думи - Германия или би трябвало да поведе промените, или да напусне, какъвто коментар към този момент направи Джордж Сорос.
С излизането на Германия, а евентуално и още няколко страни от Северна Европа, цената на еврото ще намалее, което ще поддържа износа на Юга, а като цяло част от аргументите за разминаванията във валутния съюз - преодолени.
Проблемът е, че Германия на този стадий отхвърля да поеме която и да е от двете варианти. Това слага страни като Италия и Гърция да избират сред стопански напредък и оставане в еврозоната. През 2015 година неопитното гръцко държавно управление да вземем за пример направи избора си да резервира еврото и резултатът е застоялост с едвам видим стопански напредък в последните месеци.
Сега Италия може да направи друг избор и при неналичието на промени, излизането от валутния съюз е ясна и основна стъпка. Така ще бъде подтикван износът и вътрешното ползване, а страната ще стане по-атрактивна за туристите. Това ще увеличи и приходите в хазната, а безработицата ще стартира да понижава.
При този вид позитивите ще са ясни, а предизвикването е по какъв начин да се напусне еврозоната с минимални стопански и политически разноски. Една от най-важните крачки е да бъде преструктуриран дълга тъй че да бъдат предпазени финансовите институции. Без това ще бъдат изгубени огромна част от евентуалните изгоди от излизането от еврозоната.
Такова преструктуриране е естествена част от огромни девалвации - от време на време те са тихи и неразбираеми, като да вземем за пример излизането на Съединени американски щати от златния стандарт, а различен път - шумни и открити, както Исландия и Аржентина.
От икономическа позиция най-лесният път е всички в Италия да деноминират своите задължения от евро в нова лира. Но има много юридически спънки с Европейски Съюз.
Рим може да избере и различен път - да не разгласи публично, че напуща еврото, само че да вкара платежни средства, да вземем за пример държавни бумаги, които да се одобряват като платежни средства за отговорностите в евро. Намаляването на цената на тези облигации ще е форма на обезценка и ще възвърне италианската парична политика.
Въвеждането на сходна паралелна валута сигурно е нарушаване на разпоредбите на еврозоната и Италия ще остави останалите членове по какъв начин да постъпят - да оставят страната в еврозоната или да я изгонят.
В един съвършен свят Италия нямаше да има потребност да напуща еврозоната, а Европа ще направи нужната промяна, с цел да даде нужната отбрана на своите членове. Но без смяна на курса, Италия би трябвало да намерения, че оставането във валутния съюз е опция на икономическия напредък, а изгодите от напускането му евентуално ще бъдат повече от негативите, написа още Стиглиц в умозаключение.
По публикацията работи: Деляна Петкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ