Всичко е обществена тайна, а не държавна. Оказва се, че

 Всичко е социална загадка, а не държавна. Оказва се, че държавна загадка е броят на граничарите, които пазят територията ни. Но всяка седмица такава се популяризира в медиите. Имаме броя, имаме метода, по който се строи оградата, имаме данни даже за стажа на граничарите, тяхната техника, фотография на всичките им специфични средства и какво ли още не. Но когато изнесеш данни за акция на Министерство на вътрешните работи или за регистрация на автомобил, попадаш под ударите на закона. Ставаш разузнавач. Не ни е явен тъкмо казусът на служителя на реда Ваньо или Бай Ганьо, само че ни е ясно, че малко аршинът е двоен. Едни се третират като шпиони, а други - просто като информатори. Трябва да се обясни на всички държавни чиновници що е това държавна загадка, с цел да могат да знаят къде и какво могат да приказват. Оказва се, че държавната загадка е избрана в над 30 точки, които надали има човек, който да ги знае, с изключение на началника на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС), Министерство на вътрешните работи шефовете и всякакви други високопоставени държавници. Личните данни също били държавна загадка, не толкоз служебна. И те би трябвало да се пазят, а знаем по какъв начин се оперира елементарно с тях. Дори в хотелите ни снимат персоналните карти. Да не приказваме за бързите заеми, които ни смучат както си пожелаят. Не единствено финансово, само че даже изискват да си снимаме лицата до персоналните карти. Че даже от време на време и видео, с цел да ни провиснал 399 лв. заем. Искат от нас купища документи, които не е ясно защо употребяват. Уж за следващи правосъдни дейности. Но могат да употребяват всичко това против нас и против нашия финансов интерес. Говорим за държавна загадка, а не знаем какво е персоналната. Отиваме да пушим в коридора и обсъждаме всички. По същия метод се популяризира и секретната информация – на по цигарка, до момента в който си клюкарстваме. Интригата е в гена на българина. За да покаже какъв брой доста работи, той плете интриги. Не потвърждава своите качества, а оспорва тези на другите хора. Същото е и с държавната информация. Разпространява я, с цел да покаже, че е приключил нещо. До него е стигнало нещо секретно. И българинът не може да пази загадка. За него секретна е единствено бравата на вратата му. Всичко друго е общо. Не може да го пази. А и не му би трябвало. И какво го интересува страната? За него тя е просто източник на пенсии и заплати. Особено на чиновника. На редовия служител. А и всеки, който има съсед служител на реда, има достъп и до държавните секрети. Така че те са си напряко публични. Тайните се популяризират по комшийски. И въпросният Ваньо от Русе не е разузнавач номер едно. Той е просто един съсед или човек, решил да изкара някой лев. Както всеки един Бай Ваньо, правоприемник на Бай Ганьо. И единият издава тайните на другия. Не от неведение, не от бедност, а тъй като по този начин е елементарно.