В отношенията с Русия е крайно време да престанем да

  В връзките с Русия е извънредно време да престанем да губим, до момента в който другите печелят
 

 

Някой тегли каруцата на дър­жавата към авток­рация, само че аз съм иск­рен привър­женик на демок­рацията

Румен Радев, президент на Репуб­лика Бъл­гария

- В днеш­ното изявление ще Ви задам въп­роси, свър­зани с енер­гетика, европ­ред­седател­с­тво, финанси, вът­решна и вън­шна политика. Но дано да започ­нем, в случай че ми поз­волите, с Вашето посещаване в Русия. Какви са резул­татите от визитата и по какъв начин пов­лия на връзките сред двете дър­жави?

- Първо, желая да ви благодаря за това изявление. Считам, че Бъл­гар­с­ката телег­рафна аген­ция има голям инфор­мационен потен­циал и изявление като това е крачка този потен­циал да се раз­г­ръща по-нататък. Виж­даме, че това посещаване, и това би трябвало да го отчитаме, е след 10 години без разговор на най-високо рав­нище. За това време бяха заг­робени три стратегически енер­гийни планове, а с тях и въз­мож­ността Бъл­гария да се трансформира в енер­гиен цен­тър на Бал­каните.

Знаем, че има проб­леми в връзките сред Европейс­кия съюз и Русия. Те са нап­рег­нати. В този кон­текст русофоб­с­ката изразителност на избрани бъл­гар­ски политици не доп­ринася за раз­витието на разговора с Мос­ква, към който разговор апропо се стремят от ден на ден, и то авторитетни, европейски дър­жави. От друга страна, аз тръг­нах за тази среща и за тези раз­говори с ясното съз­нание за сил­ната обремененост от тези тежки и раз­рушителни политически дек­ларации, в това число и от сегаш­ното мнозин­с­тво, което, дано не заб­равяме, разгласи в собствен док­лад Русия за зап­лаха предходната година. А всичко това въздейства на нашите връзки.

Да загатвам ли въобще и за опитите за пренапис­ване на историята, на освободител­ната война, към която Русия е изключително чув­с­т­вителна. Русия, съгласно мен обаче, също би трябвало да извърви своя път към думите на вид­ния съветски академик акад. Дмит­рий Лихачов, че Бъл­гария като люлка на славян­с­ката цивилизация е дала духов­ното начало на Русия. Русия също би трябвало да почита нашата история и кул­турни дос­тижения.

Ето в това тежко нас­лед­с­тво мисля, че тази аудиенция беше значима крачка за въз­с­тановяване на доверието и за изг­раж­дане на връзки на основата на рав­ноп­равие и взаимно почитание. Определено мисля, че Русия също е подготвена и има воля в тази посока.

–Тоест, Вие смятате, както в Бъл­гария се съз­даде едно такова мнение, че не сте се вър­нали с празни ръце. Имаше такива комен­тари, че е било пренеб­режително от страна на рус­ката дър­жава да Ви заяви за визитата на премиера Борисов, което е тези дни.

–Аз мисля, че можем да приказваме за пренеб­режително отношение, в случай че да речем, бяхме провели един фор­мален 20-минутен раз­говор, в присъс­т­вието на филолози и историци да си приказваме единствено за писмеността и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа и то в присъс­т­вието на най-влиятелните минис­три — на енер­гетиката, на стопанската система, на промиш­леността и тър­говията. Щеше да бъде, може би пренеб­режително, в случай че след фор­мал­ните срещи президен­тът Путин беше споделил “довиж­дане “ и се беше обър­нал. Нап­ротив, той ме предложения за среща наис­тина на четири очи, без преводачи, без асис­тенти, която продължи около 40 минути. Така че, въп­росът тук по-скоро е към правител­с­т­вото, което импровизирано търси кон­такти с Мос­ква, а публично я разгласи за зап­лаха и то съв­сем неот­давна.

Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук изрично не съм съг­ласен, тъй като знаете, че договорите са в прерогатива на правител­с­т­вото. Но както видяхме през годините, то не им придава изключително огромно значение. Както ги под­писа, по този начин се отмята от тях.

–При визитата не тряб­ваше ли да има присъс­т­вие на минис­три?

–Аз отново каз­вам — този въп­рос е към правител­с­т­вото. Наис­тина правител­с­т­вото се ангажира с кон­к­рет­ните резул­тати, с кон­к­рет­ните контракти и това е неговата работа. Но отмятането от тези контракти струваше пари и на Бъл­гария, и на Русия.

И при цялата тази, виж­дате, доста сложна обстановка, която се съз­даде през годините, беше доста значимо да се въз­с­танови доверието. Това беше и моята съществена цел. Виж­дате, че аз наис­тина поисквам на правител­с­т­вото да опол­зот­вори това доверие, което се изг­ради. И в това число и до през днешния ден не прес­тават опитите на представители, на депутати, на мнозин­с­т­вото по всевъзможен въз­можен метод да се омаловажи моята аудиенция. Аз няма да пос­тъпя като тях. Нап­ротив, бих се рад­вал правител­с­т­вената делегация, водена от премиера Борисов, да кон­к­ретизира сът­руд­ничес­т­вото, тъй като това е в интерес и на двете дър­жави, в интерес и на Европа.

Между другото, в тези раз­говори пос­тавих доста ясно облас­тите, където Бъл­гария доста мъчно може да отс­тъпи. Нап­ример лицен­зиите за произ­вод­с­тво на въоръжение от нашия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс. Не можем да допус­нем друга дър­жава извън да ни раз­решава къде и по какъв начин да изнасяме оръжие, произ­ведено в Бъл­гария. Пов­диг­нах значими въп­роси, касаещи облек­чени условия и по-добри цени на дос­тавка на съветски енер­гийни запаси. По-добри условия за присъс­т­вие на бъл­гар­ски биз­нес на рус­кия пазар. И рус­ката страна демон­с­т­рира наис­тина една отк­ритост и готов­ност за кон­с­т­рук­тивно обсъж­дане на тези въп­роси и наис­тина приемане на едни по-добри условия за Бъл­гария. И аз мощно се надявам бъл­гар­с­кото правител­с­тво да продължи работата в тази тенденция и да пос­тигне кон­к­ретни резул­тати.

–Понеже се чуха комен­тари, че едно такова посещаване в този миг надали не ни отдалечава от Европейс­кия съюз и НАТО. Как бихте дали отговор.

–Това е все едно да си зададем въп­роса “Северен поток 2 “ отдалечава ли Гер­мания от Европейс­кия съюз и НАТО. Не, раз­бира се. Мисля, че е извънредно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа даже истеризация в отношението си към Русия и да прес­танем да губим, до момента в който другите печелят и се нас­таняват на пазарите ни, които ние отс­тъпихме сами.

Виж­дате, че там беше и президен­тът Мак­рон, там беше и кан­ц­лерът Мер­кел. А пред­с­тои при започване на юни аудиенция на президента Путин в Авс­т­рия. Нека пог­лед­нем и статис­тиката. Фран­ция е в кон­курен­ция с Гер­мания кой да бъде най — огромният инвес­титор в Русия от европейс­ките дър­жави. Нека забележим огром­ния стокооб­мен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въп­рос.

–Вие споменахте енер­гий­ните планове сред Бъл­гария и Русия и единствено бъл­гар­с­ките планове, които са обвър­зани с Европейс­кия съюз. Бъл­гария ще изг­ражда “Бъл­гар­ски поток “ или газов хъб “Бал­кан “?

–Мисля, че и двете ще станат реал­ност. Но, първо, газовият хъб “Бал­кан “ е рожба на спешен пиар след скан­дал­ния неуспех на плана “Южен поток “. За да има хъб обаче, би трябвало да има газ. А газ няма. Между другото това е един разумен план — газовият хъб, и той би трябвало да бъде под­к­репен. Но тъкмо лип­сата на газ рис­кува този многомилионен план да гълта пари за раз­работка и градежи, без да е ясно тъкмо по какъв начин и с какво ще фун­к­ционира този план. Както виж­даме, газ все още няма за този хъб. Пред­с­тои прекъсване на тран­с­бал­кан­с­кия газоп­ровод, един­с­т­вения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. “Южен поток “ е заг­робен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме соб­с­т­вен. Втората тръба на “Тур­ски поток “ стартира своето изг­раж­дане, само че е неразбираемо накъде ще продължи — през Гър­ция за Италия или към нас. Това значи, че в сред­нос­рочна пер­с­пек­тива газовият хъб, и то с стеснен потенциал на интер­конек­торите, които едвам в този момент ще започ­нат да се изг­раж­дат, газовият хъб може единствено да спомогне за дивер­сификацията на нашето соб­с­т­вено снаб­дяване с газ и то прекомерно условно.

Ако желаеме наис­тина да удов­лет­ворим нашите огромни упоритости да бъдем страна, която раз­п­ределя, продава, дос­тавя газ, това значи, че би трябвало отнякъде да има газоп­ровод с потенциал. Най-вероятно, в случай че успеем да се преборим, това е втората тръба на “Тур­ски поток “. Но това значи допъл­нителна взаимозависимост от още една страна тран­зитьор, това значи по-голяма цена и по-голям риск за дос­тав­ките.

–Европейс­кият съюз излезе, предходната сед­мица мисля, с едно решение за облек­чаване на дос­тав­ките на газ на пет дър­жави, в това число и Бъл­гария, бяха наложени ограничавания на “Газ­п­ром “. Това няма ли да помогне прак­тически за по-бързото осъщес­т­вяване на проек­тите?

- Определено ще спомогне и това е изк­лючително благоп­риятен миг за нашата правител­с­т­вена делегация, която тъкмо по-късно решение отива в Мос­ква. И тук е мяс­тото към този момент за едни праг­матични договаряния и отс­тояване на нашите ползи. Но с цел да може да отс­тояваме нашите ползи, извънредно време е да имаме енер­гийна тактика в сред­нос­рочен и дъл­гос­рочен проект, която да извърши дъл­бок разбор и която да пос­тави ясни цели и да даде отговор на тези въп­роси.

Защо Мер­кел беше в Русия и нас­тояваше за “Северен поток “? Защото доста ясно знае, че бъдещето е на дър­жави с кон­курен­тос­пособна стопанска система, а това значи дос­тъп до евтина енер­гия и сигур­ност на дос­тав­ките. Нещо повече — виж­дате, че в този момент всички дър­жави се борят да получават повече газ, да могат да го раз­п­ределят, продават и тран­зитират за други дър­жави. Това значи огромни такси, обилни доходи, сигур­ност и въздействие. И по тази причина аз доста се надявам, че Европа, и времето идва най-накрая да пос­тави на прин­ципна позиция този въп­рос, че когато приказваме за енер­гийна сигур­ност и енер­гийна ефек­тив­ност, най-добре е тези тръби да влизат дирек­тно в дър­жави от Европейс­кия съюз.

Между другото, от ден на ден гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и праг­матичен метод. И за мен е недопус­тимо да има тук един двоен стан­дарт към обособени дър­жави. Не единствено във връзка с храните, само че и във връзка с енер­гетиката. Защо “Северен поток 2 “ да може, а “Южен поток “ да не може. Защо може едни дър­жави съв­сем свободно и отк­рито да получават големи доходи от тран­зит на газ, а други дър­жави да би трябвало да завоалират своите планове със комплицирани фор­мулировки тъкмо за тези си упоритости.

Вяр­вам, че услож­нената геос­т­ратегическа обс­тановка, средата за сигур­ност и упоритостите на Европа за кон­курен­тос­пособ­ност на стопанската система ще дават импулси за в бъдеще и на двата плана — и на газовия хъб, и на плана за директна дос­тавка на съветски газ през Черно море за Бъл­гария и оттова за след­ващите страни от Европа.

–Как съгласно Вас се вписва рес­тар­тът на плана на АЕЦ  “Белене “?

- Зависи напълно от правител­с­т­вото. Виж­дате, че политиците от мнозин­с­т­вото, които съв­сем дос­коро парадираха със прекъсването на плана, в този момент парадират с неговото възоб­новяване. Според мен атом­ната елек­т­роцен­т­рала “Белене “ би трябвало да бъде пос­т­роена, само че при ясна правна рамка, без финан­сово обвър­з­ване и с най-малък финан­сов риск за дър­жавата, при потвърдена целесъоб­раз­ност и доста значимо — при надеж­дни механизми за кон­т­рол на нуклеарния риск.

–Вашата оценка за сдел­ката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се пораз­миха във времето.

- Изпол­з­вахте доста точна дума — пораз­миха. Скан­далът с ЧЕЗ извади на повър­х­ността доста тревожни въп­роси, които аз зададох апропо още в избух­ването на този скан­дал. Кой стои действително зад тази договорка и кой даде политически гаран­ции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма по какъв начин въобще да тръгне. Защо служ­бите не сработиха и чий интерес отс­тояха? И най-важният въп­рос — какви са финан­совите схеми и от кое място ще дой­дат парите? И до ден сегашен няма отговор на нито един от тези въп­роси. Въп­реки напъните на пред­седателя, пар­ламен­тар­ната комисия съгласно мен бе изпол­з­вана по-скоро так­тически, с цел да може да се канализира общес­т­веното нап­режение, въз­мущението и в последна сметка скан­далът да се раз­мие и потуши. Но въп­росите остават. И съм уверен, че в случай че приказваме за отбрана на дър­жав­ния интерес, би трябвало да бъде открита истината и би трябвало да се потърси отговор­ност от избрани хора. За мен случаят ЧЕЗ е отк­рит.

–От началото на годината Бъл­гария пред­седател­с­тва Съвета на Европейс­кия съюз за шест месеца — без­с­порно значимо събитие за дър­жавата. Каква е Вашата оценка за него до този миг, остава още един месец до неговия край?

- Много е мъчно да дам едноз­начна оценка на едно такова огромно събитие, тъй като то може да се оцени със сис­тема от критерии. Те могат да бъдат най-различни — установяване на цели, организация, старания, кон­к­ретика, действителни резул­тати. Мисля, че бъл­гар­с­кото правител­с­тво дефинира настоящи за райони и за Европа цели. Минис­тър Пав­лова и админис­т­рацията работят по този начин, че да има нуж­ната организация за тези събития. Бъл­гария сподели, че може да админис­т­рира процесите от европейс­кия дневен ред.

Що се касае до кон­к­ретиката, съгласно мен има раз­минаване сред фан­фар­ния звук и реал­ните резул­тати, които минаха напълно в областта на обещанията. Страните от Запад­ните Бал­кани не получиха ясна пер­с­пек­тива за присъединение, само че за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от пос­рещания, изп­ращания, какъв брой европейски водачи ще сед­нат на една маса, и доста значимо по какъв начин тъкмо ще се ръкуват, и което се прев­ръща надали не в главен аршин за триумфа на пред­седател­с­т­вото.

Мисля, че прекомерната упот­реба на европейс­кото пред­седател­с­тво за политически PR някак си погасява европейс­ката сим­патия на бъл­гарите. Защото виж­дате, че хората приказват в последна сметка повече за проб­лемите пок­рай трафика и за менюто на официал­ната вечеря. Ако би трябвало да обобщя това европейско пред­седател­с­тво, считам, че в случай че със същата пристрастеност, с която бъл­гар­с­кото правител­с­тво се хвърли да работи за прос­перитета на народите от Запад­ните Бал­кани, в случай че със същата пристрастеност правител­с­т­вото се хвърли да работи за соб­с­т­вения си народ, тогава ни чака едно по-добро бъдеще. Стига, раз­бира се, ефек­тив­ността да бъде на много по-високо равнище от тази демон­с­т­рирана за Запад­ните Бал­кани.

- Да Ви върна на тази тематика. Все отново това е едно от основните събития на пред­седател­с­т­вото ЕС-Западни Бал­кани. Запад­ните Бал­кани считат, че би трябвало да получат покана да влязат в Европейс­кия съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все отново тук бяха дър­жав­ните глави на всички от Запад­ните Бал­кани, както и най-големите европейски водачи. Какво смятате Вие — има ли кон­к­ретни резул­тати и какъв е триумфът на Бъл­гария?

–Както видяхме, кон­к­ретни резул­тати, с изключение на положителни планове, няма. Ако срав­ним с Дек­ларацията от Солун през 2003 г., присъединението се размени с пер­с­пек­тива. Това е наис­тина многоз­начително, би трябвало да изчакаме, би трябвало време — дали наис­тина ще има раз­витие със разногласието за името сред Македония и Гър­ция, само че това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за член­с­тво в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инф­рас­т­рук­турни планове в съществени европейски финан­сови документи или ще останат да висят? Така че, реал­ните резул­тати са надалеч от желанията и обещанията.

–Как смятате, за какво Президен­т­с­т­вото не учас­тва в тази среща и Вие като дър­жавен глава? Има раз­лични спекулации по тематиката.

- Според мен това е част от тактиката на правител­с­т­вото и аз непоканен не вървя на никое място. Но на отк­риването на европейс­кото пред­седател­с­тво на 11 януари аз ясно фор­мулирах своите виж­дания за една обществена, дос­тъпна за своите граж­дани Европа. Вместо това, граж­даните получават фотоси от Моста на влюбените. Затова каз­вам, че тъкмо тази тактика всъщ­ност трансформира европейс­кото пред­седател­с­тво в интервенция по политическа рек­лама.

–Този Ваш отговор дава начало на след­ващия въп­рос. Каква е оцен­ката Ви за разговора сред инс­титуциите? Има ли проб­леми, какви са те? Все отново министър председателят нас­коро загатна, че е време “двата коня да тег­лят каруцата “ в една посока?

–Вие виж­дате, че разговор няма. Срещата сред Европейс­кия съюз и Тур­ция бе контрактувана с непознат кан­ц­лер, без да бъде известен бъл­гар­с­кият президент, в случай, че се кани президент на прилежаща дър­жава. Бъл­гар­с­кият президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европ­ред­седател­с­тво. Бъл­гар­с­кият президент научава за визитата на нашия министър председател в Русия от непознати дър­жав­ници. Но що се отнася до каруцата, смятам, че някой тегли каруцата към авток­рация, а аз съм уверен зас­тъп­ник на демок­рацията.

- Какво Ви дава мотив за това мнение на авток­рацията?

- Аз съм приказвал невед­нъж по тези въп­роси. Но това е обсеб­ването на всички инс­титуции, освен инс­титуции, медии и т. н.

–Да се върна към финан­совите въп­роси в дър­жавата. Преди няколко сед­мици са чуха изказ­вания, че до края на пред­седател­с­т­вото Бъл­гария ще влезе в чакал­нята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези периоди са действителни?

- Първо, присъединението към еврозоната е стратегическа цел на Бъл­гария. Това присъединение ще ни гаран­тира Бъл­гария да бъде в ядрото на европейс­ките интег­рационни процеси. Трябва обаче да сме наясно по кое време, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

Знаете ли, когато се срещ­нем с водачите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въп­роси: за какво при една доста по-мощна и устой­чива стопанска система и обществена сис­тема те не подават молба за член­с­тво. Получавам забавни отговори, които си коства да проучваме и да пог­лед­нем този проб­лем от всички въз­можни страни. Както всички знаехме, ние сме отлич­ници, написали своето “домашно “, пок­рили всички чис­лови критерии и надали не от нашата воля и вът­решен кон­сен­сус и решение зависеше по кое време ще поведем битка за влизане в така наречен чакалня за еврозоната. И дори поехме ангажимент, вът­решно наше заричане това да се случи до края на европ­ред­седател­с­т­вото.

Пос­лед­ните вести от Брюк­сел обаче показ­ват, че и това няма да стане. Причините са до болежка поз­нати и аз не желая тук още веднъж да ги комен­тирам. Но това, което очевидно породи ужас в Бъл­гария, това е нас­тояването на нашите европейски пар­т­ньори и на Европейс­ката цен­т­рална банка, на Европейс­ката комисия влизането в чакал­нята да бъде обвър­зано с влизането в Бан­ковия съюз. А това към този момент влече след себе си доста по-сериозни условия. Това значи истин­ски, действителен мониторинг на нашата бан­кова сис­тема.

Също по този начин би трябвало да нап­равим разбор и оценка на риска за присъединението на нашата нежна стопанска система и неус­той­чива обществена сис­тема към еврозоната. Трябва да имаме явен народен проект, който да ни гаран­тира стабил­ност и на стопанската система, и на нашата обществена сис­тема, и в процеса на присъединението и след него. Така че, очевидно тук ще би трябвало занапред да пишем по-задълбочено домашно.

- Поз­волете ми да задам въп­роси, свър­зани с пълномощията на президента. През пър­вата си година наложихте несъгласие на няколко закона, които бяха преодолени бързо и елементарно от пар­ламента. Това не омаловажава ли дейс­т­вията на президента за ветото? И сходни комен­тари се чуха и по отношение на Кон­сул­татив­ния съвет при Вас — един от важ­ните инс­т­рументи на президен­т­с­ката инс­титуция.

- Мисля, че Президен­т­с­т­вото има най-висока легитим­ност, тъй като президен­тът се избира с директен избор, само че той няма действителни дейс­т­вени инс­т­рументи. Въп­реки това, методич­ното погаз­ване на мнението и позициите на президента съгласно мен води до нат­руп­ване на общес­т­вено неудов­лет­ворение, което рано или късно властта ще усети.

По отношение на Кон­сул­татив­ния съвет за национална сигур­ност мисля, че за извършените до момента съвещания съм пос­тавял значими въп­роси: за национал­ната сигур­ност, за отб­раната и сигур­ността, за укреп­ване на суверенитета — да речем даже посредством необ­ходимост от усъвър­шен­с­т­ване на Закона за вероиз­поведанията. Нещо, което очак­вам да се случи от предходната година, само че то по този начин и не се случва. Вече изпъл­нението на поетите задължения, на пос­тиг­натия кон­сен­сус лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпъл­няват. Но въп­реки това, мисля, че тук се пов­дигат значими за общес­т­вото ни тематики, които чакат своето решение. Нещо повече — излизат от аноним­ност позиции на политици, на политически пар­тии. А това постоянно е добре за демок­рацията.

–Много се приказва в Бъл­гария, а и в Европейс­кия съюз за битка с коруп­цията. В пос­лед­ните док­лади се отбеляз­ват триумфи на Бъл­гария, съз­дава, се, даже мисля, че сега, “мегаор­ган “, който да се бори с коруп­цията. Какво значи това съгласно Вас?

- Да, за коруп­цията наис­тина Бъл­гария приказва доста и прави малко.

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон — започ­наха ремон­тите по него, още преди да бъде обнарод­ван. И аз съм сигурен, че този развой ще продъл­жава по ремон­тиране на този закон. Но моето мнение за органа е извес­тно — за новия съз­даден мегаор­ган за битка с коруп­цията. И то не тол­кова за това, че той е безусловно под­в­лас­тен на мнозин­с­т­вото в пар­ламента, най-много за това, че неговите пълномощия и струк­тура и инс­т­румен­тариум са ориентирани повече към битка с коруп­цията в предишното, откол­кото да има ефек­тивни инс­т­рументи за раз­к­риване, секване, предот­в­ратяване и раз­с­лед­ване на коруп­ционни схеми в този момент, в наши дни, и поръчител, раз­бира се, и в бъдеще да се действа по този метод.

–И нак­рая да Ви задам един въп­рос — съгласно едно социологическо проуч­ване този месец една президен­т­ска пар­тия, ръководена от Вас, би пос­тиг­нала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?

- Аз мисля, че такива проуч­вания показ­ват единствено рас­тящото неудов­лет­ворение в нашето общес­тво от политичес­ката класа и риска от политически планове, които ще тър­сят да се внед­рят в този вакуум. Но бих под­к­репил, бих привет­с­т­вал политически субекти, които са ориентирани към решение на проб­лемите на общес­т­вото и които срещат неговото раз­биране и под­к­репа.

 

Интер­вюто е на БТА