В Косова махала в град Гоце Делчев една от сградите

 В Косова махала в град Гоце Делчев една от постройките сграбчва окото отдалеко. Макар времето да е оставило дълбоки следи в полуразрушената й снага, къщата припомня за тогавашното си величие. Конакът на Рифат бей Неврокопски е монумент на културата от локално значение, само че крепко залостената врата подсказва, че тук от години не е стъпвал човешки крайник. Дали поради заключената врата или поради забавната орис на притежателя си, оставил следа в историята на града, само че легендите към постройката не стопират да се роят. Говори се, че цялото златно имане на османския отличник е закопано в основите и години наред мястото притегля вниманието на иманярите.

Гоце Делчев - градът с име на български бунтовник

 Бившият кмет на Гоце Делчев Хенрих Михайлов със скептична усмивка отхвърля слуховете за заровени някъде надълбоко жълтици. Той и роднините му през днешния ден са наследници на остарелия конак. „ Рифат бей е бил от религиозния медал на бекташите. Бил е мощно набожен и не е сключвал брак, нито пък е имал свои деца. Навремето осиновил моя дядо Юсеин Чинар и оттова потегля родствената ни връзка “, разплита родовите си корени някогашният градоначалник. Той и брат му кътат грижливо разказите и спомените на своите предшественици за индивида, оставил забележителна следа в историята на сегашен Гоце Делчев.

 Роден през 1822 година в Неврокоп, Рифат бей не напуща обичания град до гибелта си. За времето си е бил извънредно просветен и високо ерудиран. Едва 17-годишен, постъпва във Военната гимназия в Одрин. Говорил е няколко езика и е свирил на девет музикални инструмента, в това число и цигулка, която през днешния ден се съхранява от родственици на братята Михайлови в София.

Изкусен врач и баяч

 Като дясна ръка на Осман паша взе участие в Руско-турската война и в обсадата на Плевен. След края на войната през 1878 година той остава седем години заложник в Русия. Тъй като е бил умел баяч и врач, това съумява да му помогне, до момента в който е в плен. По същото време там пламва зараза от шап и точно Рифат бей съумява да помогне за преодоляване на болестта. В знак на признателност локалният губернатор му връща сабята и воинските звания.

„ От него са останали рецептите за два мехлема, които фамилията ми и до през днешния ден подготвя. Едното мазило е за изгаряне, а другото е за гнойни рани “, признава Хенрих Михайлов.

 След пленничеството беят е върнат с съветски ескорт в Неврокоп. Когато се прибира в родния град, той се заема с щедрост. Всяка година оказва помощ на небогати фамилии, като им подарява добитък и ниви. И до през днешния ден се споделя, че църквата в днешното гърменско село Балдево е издигната с благословията на турския властник. Навремето локалните поданици решили да вдигнат православен храм. Беят отишъл с майка си да види равнищата за бъдещия строеж. Когато дошъл на място, видял, че теренът, избран за строителство, бил прекомерно дребен. Затова, без да му мисли доста, той дал една от своите ливади за църквата и изсипал торбичка с жълтъци. По-късно даже отишъл на освещаването на молитвения дом.

 Според описа на Хенрих Михайлов беят имал заслуга за избавяне на красивото възрожденско село Ковачевица от опожаряване. Турска армия обсадила обитаемото място, което и преди време било измежду най-богатите села в района. Рифат обаче пресрещнал аскера и съумял да убеди нападателите да не палят и разграбват къщите.

Въвежда българските освободители в Неврокоп

 Също толкоз любопитна е и историята, която описват възрастните неврокопчани за ролята, която изиграва беят за това градът да бъде освободен от турско иго без кръв и жертви. Новината, че българските воини, командвани от военачалник Стилиян Ковачев, наближават, бързо обиколила локалните поданици. По същото време в Неврокоп имало огромен османски гарнизон. За да не допусне двете противников войски да стартират стълкновение в самия град, Рифат бей пресрещнал на входа освободителите. Представил се на военачалник Ковачев и персонално предводил българските войски при влизането им в Неврокоп. Малко по-късно за кмет на града е определен пое­тът Пейо Яворов.

 Освен че бил доста заможен, той бил необятно скроен, споделя някогашният властник на Гоце Делчев. И до през днешния ден е жива историята по какъв начин е наел бай Стоян от село Добротино за персонален дървосекач. Отишъл един пазарен ден на улица „ Звънчарска “, преди време осеяна с кафенета и дюкяни, и оповестил на висок глас, че търси здрав мъж, който да му сече дърва. Отнякъде се появил крепък юначага, който незабавно изявил предпочитание да служи в турския конак.

 „ Я да забележим какъв брой храна можеш да изядеш на веднъж “, рекъл турският властник на кандидат-дървосекача. „ Една тава с кюфтета и една дамаджана с боза “, дал отговор бай Стоян. Само след час всичко от масата било ометено и беят в действителност се уверил, че този здрав българин е подобаващ за дървосекач. Според някои Рифат бей бил посетител при формалното разкриване на Суецкия канал през 1869 година. Той имал далечни родствени връзки с един от египетските крале и евентуално по такава линия е получил покана да участва на церемонията.

Древният град Кабиле - пътешестване през пет столетия

 Рифат бей умира на 103-годишна възраст в обичания си град. В последния му път го изпраща целият град - християни, мюсюлмани и евреи. Погребан е в двора на къщата си, тогавашния конак, който през днешния ден тъне в давност. През 1968 година избухва пожар в конака на Рифат бей. Къщата изгаря в нощта против 6 ноември. Дълги години Хенрих Михайлов и роднините му се пробват да открият аргументите и виновниците за огнената буря. В последна сметка следствието заключава, че случаят не е тенденциозен. Дотогава някогашният кмет на Гоце Делчев живее в тогавашния дом на османския отличник. Старият конак е ситуиран на три декара и се състои от две здания. Едната е селямлък - къща за мъже. Другата е била употребена за харем. Обявен е за монумент на културата от локално значение. Времето към момента не е съумяло да унищожи неповторимите дърворезби и фрески във всяка от стаите.

 „ Днес жителите на Гоце Делчев не познават живота на Рифат бей. Може би в случай че знаят повече за делото му, ще отдадат нужното почитание на индивида, оставил следа в историята на сегашен Гоце Делчев “, счита Михайлов.

Инфо: www.goceto.com