Училище-мъчилище
Училище-мъчилище. Така децата от нашето потомство наричахме безкрайните уроци и извънкласни занимания, с които ни затрупваха. И въпреки всичко, спрямо днешните деца, ние, родените в края на 70-те и през 80-те години, сме си живели много благополучен живот. Днес, в случай че се разноските заран към някое учебно заведение, ще видите малчугани, превити на две от тежки раници или пък тътрещи чанти на колелца, цялостни догоре с учебници. За тях ходенето на учебно заведение безусловно изисква физически старания. Ето за какво желанията за въвеждане на електронни учебници и олекотяването на ученическите чанти е решаваща стъпка в вярната посока. И в случай че тя ще облекчи живота на актуалните възпитаници, то една нова концепция може доста да стъжни този на хлапетата, които в този момент са в детската градина.
Промени в наредбата за предучилищно обучение плануват децата в предучилищната група да държат тест за първи клас. Той ще е типов, няма да се прави оценка с оценки и няма да играе ролята на вход за влизане в първи клас. Целта е учителите да схванат в кои области децата имат гений за развиване и в кои имат потребност от поддръжка. На пръв взор концепцията е смислена. Няма неприятно да се откри какво е забавно на обособеното дете, кое му се отдава повече и кое го затруднява. Така учителките в действителност ще могат да имат самостоятелен метод към всяко хлапе.
Въпросът е обаче за какво тази концепция би трябвало да е под формата на изпит. Нима в хода на заниманията в детската градина преподавателките толкоз не могат да открият кое съставлява интерес за малчугана и кое не? И да впишат това в самостоятелното му дело, където от идната година ще влизат резултатите от теста. За това обаче е нужно повече внимание към всяко настрана дете, поетапно следене на неговото развиване и възможните му заложби. А постоянно учителките нямат време да отделят сходно внимание на своите ученици. Защото групите от време на време са прекомерно многочислени - 30-40 деца, тъй като преподавателките са изнервени и изтощени, а в някои случаи даже доближават до ексцесии, каквито видяхме в някои детски градини – с викове и даже посегателство на хлапетата.
Тяхното подлагане на изпит евентуално ще усили още повече напрежението им. И без това преходът от детската градина към учебното заведение е задоволително сериозен, за какво би трябвало да го усложняваме още повече. Децата имат право на същинско детство и да не бъдат затрупвани от задания и занимания, които от време на време ги изтощават до безспир. И без това детството им е задоволително „ откраднато " от модерните технологии, компютърните игри и малкия екран. Както и от неналичието на детски площадки и градинки в кварталите, където да лудуват на воля.
Да, виновност имат и родителите, които, изтощени до гибел от всекидневието си, избират да оставят детето да зяпа в тв приемника, вместо да поддържат връзка същински с него. Често единствената връзка сред родители и деца са диалозите за оценки, санкции или похвали в учебното заведение. Представете си какво ще се случи в главите на невръстните деца и под какъв стрес ще бъдат сложени и родителите, в случай че тези диалози стартират още до момента в който хлапетата са в детската градина. Нека не ги затормозяваме с проби и изпити още преди същински да са почнали своя развой на образование. Да пожалим децата си, те така и така са задоволително зомбирани от комплицираното време, в което живеем и последствията от него.
Инфо: www.standartnews.com
