Сяла мома цвете, сяла и му пяла...
Цветница е преносим християнски, набожен и национален празник, който се чества както в православната, по този начин и в католическата и протестантската черква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. През 2016г. Цветница е на 24 април.
На този ден християнската черква чества влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос идва в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него облеклата си и маслинови клончета. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с съпътстващите го възпитаници и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната при започване на селото ослица и дребното ѝ, а в случай че някой ги попита за какво вършат това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и по този начин влезнал тържествено в Йерусалим.
Вестта за възкресението на Лазар към този момент го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, с цел да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „ Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, то камъните ще извикат “. Шествието траяло и от височината на Елеонското нагорнище до Храма. Христос изгонил оттова събралите се в двора му селяни и купувачи на всякакви артикули и направил голям брой изцерения на заболели и недъгави хора.
На този празник с кумиченето на лазарките приключва цикълът на моминските пролетни игри. Кумиченето е бит, изпълняван на Връбница - последният от цикъла на пролетните момински игри. Привечер на Връбница на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано. Главно в Североизточна България на този ден се правят и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите ”, т.е. те излизат от гробовете си и чакат родствениците си да им донесат нещо. Участвалите в лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Всяка мома подготвя специфичен ритуален хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избора на кумицата). Някъде кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или различен белег излезе на първо време по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро.
В дома на кумицата се поставя обща софра. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специфичен ритуален самун. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се съпровождат от съответни обредни песни, в които доминират претекстовете за качествата на моми и ергени, за любовта сред тях, за идна сватба. Според националното вярване, госпожица, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от дракон. Тя към този момент има право да се моми, да чака сватове и да се ожени.
На Връбница преди изгрев слънце дамите отиват на гробища с върбови клончета, слама (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите роднини. След това забиват клонки от върбата до гробните монументи и с плявата (царевичните стъбла) възпламеняват огън. Действията са съпроводени с недоволство на мъртвите.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през интервала на постите, се позволява риба.
Инфо: www.wikipedia.org
