Неподходящ модел: Стотици милиони се пилеят в болниците
Средната загуба на успеваемост от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ, показана като дял от разноските на изследваните лечебни заведения, значи запас в размер на надлежно 347 млн. лева (УМБАЛ) и 94 млн. лева (МБАЛ) през 2024 година, който е могъл да се употребява по-добре.
В категорията на университетските многопрофилни лечебни заведения (УМБАЛ) се употребяват неефективно като запас към 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) кревати, а за 20-те държавни МБАЛ това са надлежно 344 лекари, 613 сестри и 994 кревати – още веднъж към 15% от общия запас.
Препоръчително е лечебни заведения, които не са многопрофилни по своя темперамент (например Националната кардиологична болница), да сменят своя статут на профилирани. Добре е да се обмисли даже по-висока степен на специализация и отвод от осъществяване на активност по пътеки, за които те не са тясно профилирани. За тях важат същите рекомендации – характерен разбор и оптимизация на дейностите, само че и съпоставяне единствено със сходни по активност лечебни заведения.
И най-после една обща рекомендация за цялата система на болничната помощ - действието даже при финансови тласъци, които предизвикват прекосяването на все по-голям брой пациенти през лечебните заведения (за разлика от модели за финансиране, които регистрират крайния резултат от лечението), не дава едни и същи резултати.
Общите доходи и разноски и за двете категории лечебни заведения са сходни, като общите доходи надвишават общите разноски с малко през 2024 година и в двете групи. Годишните разноски на УМБАЛ са в размер на 1,8 милиарда лева през 2024 година, а на МБАЛ – 580 млн. лева (от общо 3,8 милиарда лева разноски за болнична помощ в България за 2024 г.). С други думи единствено тези две категории от общо 37 лечебни заведения правят над 64% от всички разноски в системата. Това демонстрира централното значение на тези две категории лечебни заведения за системата.
Четири академични лечебни заведения са били на загуба през 2024 г – това са „ Александровска “, „ Света Екатерина “, НКБ и „ Лозенец “ (чиято загуба е над 23 млн. лева за 2024 година). Най-голяма е била облагата на „ Св. Георги “ – Пловдив, в размер на над 16 млн. лева за годината.
От многопрофилните лечебни заведения единствено две са били на загуба, само че тя е напълно дребна по мярка. Общият размер на отговорностите на всички оценени УМБАЛ доближава 450 млн. лева, а на МБАЛ – 131 млн. лева Най-задлъжнелите лечебни заведения (като съответствие сред отговорности и приходи) в първата категория са „ Лозенец “, „ Александровска “ и „ НКБ “, във втората – многопрофилните лечебни заведения в Ловеч, Ямбол и Враца.
Общите разноски на УМБАЛ (1,8 милиарда лева.) са близо три пъти по-големи от тези на МБАЛ (малко под 600 млн. лева.). Структурата на разноските се разграничава доста за двете категории лечебни заведения – и в двете групи максимален е делът на разноските за личен състав – надлежно 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ. Най-голяма е разликата при разноските за медикаменти и медицински произведения – до момента в който при УМБАЛ те са 37% от общите разноски, в МБАЛ са едвам 14%. Обяснение може да се търси при лекуване на онкологични болести в болнични условия, което се прави главно в университетските лечебни заведения и комплексните онкологични центрове, не толкоз в регионалните многопрофилни лечебни заведения.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




