Борнео - споделени емоции от един великолепен тур
SELAMAT DATANG!
Добре пристигнали в Малайзия, о. Борнео – третия по величина остров в света, 130 милиона годишната джунгла, островът-рай, на който живеят доста застрашени типове и животни, островът с най-голямото цвете в света, островът, в който се влюбваш вечно.
Това е едно от дребното завършения, към които всички поехме с голямо неспокойствие и упования за нещо ново, за нещо пречистващо. И то се случи. В КУАЛА ЛУМПУР не се задържахме доста – ден-два. Теглеше ни към Борнео. Куала Лумпур -градът е ситуиран на полуостров Малака и наброява 1 453 978 поданици, столица на Федерация Малайзия. Градът е седалище на доста финансови и търговски корпорации. Той неведнъж е разрушаван и възстановяван през вековете. Сега е един от най-модерните и динамично разрастващи се градове в Азия. В Куала Лумпур стартира съвременно строителство след Втората международна война и изключително след оповестяването на независимостта на Малайзия. Тук се намират Кулите на Петронас, които до скоро бяха най-високите здания в света, където се качихме със скоростния асансьор за една красива фотосесия от птичи взор, паркът на пеперудите, които докоснахме с ръце,(някои от тях бяха огромни, колкото дланите на две ръце), най-големият затрупан птичи парк в света, където хапнахме на терасата надвиснала над парка, радвайки се на компанията на смелите тукани, които се разхождаха в непосредствена непосредственост, къса разходка в света на орхидеите и вкусна вечера в хотела, полята с бира, локално произвеждане.
И ето ни след двучасов полет в Борнео – КОТА КИНАБАЛУ , посрещнати от нашия гид, лидер в света на хубостта в идващите вълнуващи дни. Брендън, който заобичахме толкоз доста до края на приключението ни в джунглите телилейски.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Кота Кинабалу е и столицата на Западното крайбрежие на Сабах. Градът се намира на северозападното крайбрежие на Борнео с лице към Южнокитайско море, а връх Кинабалу, дал името си на града, се намира на изток. Кота Кинабалу има население от 452 058 души, а когато включим и съседните Пенампанг и Пулатан, районът има население от 628,725 души.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Кота Кинабалу постоянно се назовава КК както в Малайзия, по този начин и в интернационален мащаб. Това е огромна туристическа дестинация и известен вход за туристи, посещаващи Сабах и Борнео. Паркът Кинабалу се намира на към 90 километра от града и има доста други туристически атракции в и към града. Кота Кинабалу е също по този начин един от главните индустриални и търговски центрове на Източна Малайзия. Тези два фактора се съчетават, с цел да създадат Кота Кинабалу един от най-бързо разрастващите се градове в Малайзия.
Рано сутринта отпътувахме за етно селището МАРИ МАРИ , което на малайзийски език значи " Ела-Ела ".
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Заобикалящата го атмосфера може леко да ви припомня за „ Изгубения свят ” на сър Артър Конан Дойл. Днес селото работи като музей, съхраняващ етническата просвета на Борнео. В селото ни посрещнаха с забавен обред – вождът на селото направи „ пропусквателен тест ” на българската ни група, в мое лице – като водач на групата. Зададе няколко въпроса като от къде сте, за какво сте, какъв брой сте и откакто беше удовлетворен от отговорите и аз бях удовлетворена, тъй като: 1.Не ми отряза главата по античен бит, 2.Пусна групата ни в селището.
Тук ни чакаше нова изненада – зад дървената голяма врата с крясъци и викове ни посрещнаха локалните индианци, част от етно-атракцията, а много странна, до тъмно странна старица ни ръсеше с метличка, очевидно обред за пречистване от неприятни сили. Денят беша доста занимателен – стреляхме със стрели и бамбукови пръчки, както са ловували и ловуват и до през днешния ден някои племена в джунглата,пихме оризова ракия и вино от малко бамбукови чашки – доста слаба ни се видя, опитахме мед от кошерите, а пчелите ни се видяха много по-различни от нашенските, скачахме на бамбуков пружиниращ трамплин, правихме си краткотрайни татуировки, и несъмнено – танцувално шоу. Посетихме и къщата на главорезите. Ама в това Борнео тези главорези доста крепко са работили – крадеш ориз- хвръква ти главата, крадеш ракия – айде отново главата, искаш да впечетлиш бащата на девойката, която си харесал – носиш му глави, колкото повече, толкоз тъста е по-хепи...., а с цел да не отидат тези глави зян - качваш си ги на полюлея...
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Хапнахме риба и зеленчуци и се прибрахме за заслужена отмора, студена бира и сладки приказки в хотела.
След закуска поехме по лакътушищите пътеки към КИНАБАЛУ ПАРК . Планината Кинабалу – най-високата планина в Югоиизточна Азия- 4095 м. И тук няма по какъв начин да не пресъздам, по памет, разказът на Брендън за Кинабалу – свещената планина. От време на време планината ядосано се поклащала, не, не е земетресение, а темперамент. Тогава до планината отивали локалните шамани, тези, които владеят естествените стихии и сплотяват сили и сила с цел да я укротят и омилостивят.
И като се заслушах и като ми стана забавно, помолих Брендън да ми опише още за тези шамани. Брендън се увери на няколко пъти „ Ама в действителност ли това е интерсно за вас, в действителност ли това ви интересува. Хората от Европа не се интересуват нормално от тези неща и аз не ги описвам... ”
Самият Брендън е роден в най-затънтената част на острова, учил е в католическо мисионерско учебно заведение (такива минахме най-малко 10 по пътя), татко му е ловджия, от тези с бамбуковите пръчки и стреличките, следотърсач – обучил е на това и самият Брендън. Това е образованието на нашето момче -42 годишен, с двама сина и жена, които живеят в родния му край.
БОРНЕО – земя на митовете и легендите.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
51% от популацията са анимисти – имат вяра в духове, предшественици и идоли, 24% изповядват ислям, 20% християни/протестанти, малко индуисти
ШАМАНИТЕ и разказът на БРЕНДЪН
Шаманите били 4 типа: тези, които виждат казуса, само че не могат да го решат, тези, които владеят естествените стихии, тези, които са сред мрака и светлината – владеят магията на безконечната младост, само че....брррр не е хубаво да си имаш работа с тях, тъй като да, ще ти обтегнат бръчките, само че за това ще заплатиш с душата си и със щастието на твоите близки. Видиш ли извънредно млада и красива жена – имала е работа със Сусук. И в този момент, положителните шамани, които в същина са шаманки – Бомо – всеки, които има проблем, от какъвто и да е темперамент тича бързо при Бомо. Бомо вижда кой ти е навредил, с какво ти е навредил, дали самичък не си си навредил с дума или деяние, само че и което е по-важно – оказва помощ ти да се изчистиш, оздравееш и вероятно да поумнееш, взимайки си поука. И следваха едни образци – какво се е случило с група немски туристи, които са се държали неуважително в джунглата, с група туристи от тук от там. Слушаме и мълчим – може да не е истина, само че в случай че е...
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
И стопира рейсчето ни пред ДЖУНГЛАТА . Ама ние добре помним какво ни е казано доскоро. Брендън ни дава скъпи указания, като на към този момент отдадени в тайните на шаманизма – „ Сега ще се помоля на духовете на джунглата, бунджините, да ни пуснат в техния дом, тъй като ние сме на посетители на тяхна територия, не правете нищо, което да ги наскърби – не пишкайте, не ги обиждайте, не се обръщайте по име един към различен, тъй като ще запомнят имената ви и след това ще ви викат, а не е прелестно, въпреки всичко...Слушаме и изпълняваме. Ама доста изпълняваме. Една дама от групата искаше да възпламени цигара и напълно на сериознио пита Брендън – може ли да поискаш позволение да пуша... Е, излязохме от джунглата толкоз, колкото влязохме. Добра група, с положително държание.
Нашият превъзходен Брендън даже съумя да ни откри цъфнала РАФЛЕЗИЯ , дори две. 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Рафлезията е тип паразитно растение с голям цвят с диаметър 1 метър. Цветът живее една седмица, а пъпката се развива 9 месеца, като човешки ембрион. Интензивният разцвет е септември-декември, когато е дъждовния интервал. Ето за това си беше същинско знамение да се открие цъфнала рафлезия февруари. Ето по какъв начин се уреди това – Брендън звъня няколко телефона и успяда изследва къде по пътя са разкрили цвят. На самият път, преди рафлезията, която беше в частна ферма ( и заплатихме всеки един по 30 рингита, към 12 лв., с цел да ни пуснат да създадем снимки) има табела: „ Две цъфнали Рафлезии ”...и фотосесията е спретната в момент.
Преминахме през 41 метров ВЪЖЕН МОСТ – адреналин на макс, взор от към върховете на най-старата дъждовна гора в света.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
ПЛАНТАЦИЯТА ЗА ЗЕЛЕН ЧАЙ - „ Сабах Тий Гардън ”
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Много, много хубаво местенце. Преди вечеря рисувахме батик. Справихме се чудесно, съгласно мен даже великолепно, даже си ги взехме батиците за спомен. О, имахме Wi-Fi,, което си е едно същинско знамение. Беше пълнолуние, какво пълнолуние единствено! И таза нежна мъгла в близост. Декор за феи! На сутринта станахме на разсъмване, в 5.30, с цел да посрещнем изгрева – 1 февруари. Слънцето лекичко и нежно си прокрадваше розов път към планината, когато безшумно се понесе мелодията на Юрая Хиип – Джулай Морнинг, в тази ситуация Фебруари морнинг (приятна изненада от Брендън, чийто телефон само има интернет). Но беше крепко, мега крепко.
Малайзийска закуска в Чаената къща, чай, кафе, бърз тигел във фабриката, където се обработва чая добиван в плантацията, напазарувахме си от магазинчето чай за България и се отправихме към ЛУНАТИ БАРУ, където се освежихме в локалното езеро, масажирани по босите до колена крачета във водата от вълшебните масажисти – рибите в езерото. И не си мислете, че са дребни, сладки рибчици, неее – огромни рибоци, които нахапаха до синьо краката на някои от нас.
И ето ни в СУКАУ
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
На дребен порт ни разтовариха от буса и качиха в три лодки, с които прекосихме РЕКА КИНАБАТАНГАН . Акостирахме след 10-ина минути пред различен дребен порт – на нашия еко лодж в джуглата. Красива малайзийка ни чакаше с по чаша фреш за добре пристигнали и мокра хавлиена забрадка за ободряване. Настаниха ни в дребни симпатични бамбукови къщички – по двама в къщурка с веранда, комфортни кревати и баня.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
О, да – имахме и инструктаж: Правило номер 1, сподели усмихнатият хазаин – не оставяйте нищо на верандата, но нищо, тъй като макаците обичат да си пазарят от разсеяните туристи. Правило номер 2 – не оставяйте прозорци и порти отворени, тъй като скоро 23 макака са се вмъкнали в стаята на туристи и са създали главен редизайн. (Представям си физиономиите на туристите, когато са влези в стаята).
Ах, какви приятни вечери имахме там – то беше барбекю с морски блага, то бяха торти със желе от ананас, то бе песни и танци, не на народите, а наши си, български – гласовитете господа пеят акапелно, дамите танцуват хоро, а малайзийците снимат...и по този начин се появихме в формалния уеб страницата на лоджа в клип..
Круизите по реката заран, по изгрев и вечер по залез – сигурна съм, че ще се помнят дълго, абе напряко постоянно.
„ Вашата група е доста добра и сътвори добра карма ” – споделиха Брендън и локалните водачи -следотърсачи. Имате шанс да видите няколко орангутана, доста маймуни, дългоносата маймуна, живееща единствено тук, на острова, къпещ се слон-пигмей, крокодили, доста крокодили, и един но доста огромен крокодил – 4 метра, колкото е дължината на лодката.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Когато нарушихме покоя му, той мързеливо се плъзна в мътните води, а водачите загасиха моторите на лодките и застинаха. Потеглихме едвам, когато крокодилът се появи. Чак по-късно разбрахме, че са изчаквали да изплува, с цел да не би да го раздразнят и да се мушне под някоя лодка и да я обърне. Но крокодилът излезе интелигентен – отдръпна се.
Огромно наслаждение е да наблюдаваш водачите, следотърсачи, по време на „ лов ” на диви животни и птици. Всички седим в очакване, че нещо би трябвало да забележим, само че какво и къде – не се знае. Водачът е прав във лодката и не гледа, а чува – под напрежение, заслушан в звуците на джунглата, които му подсказват къде има живот. И, когато долови това, което желае, ни показва с пръст къде да насочим вниманието и да снимане. Винаги е непогрешим – по този начин и не можахме да си разбираем по какъв начин виждаше от 200-300 метра крокодили, птици в клоните, маймуни. Фотосесиите ни с тези прелестни редки животни са с помощта на вродения нюх на островитяните.
ПЕЩЕРАТА ГОМАНТОНГ
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
В тази пещера има доста птици и прилепи, които свиват гнезда най-горе. Техните гнезда били ядливи, и им преписват чудни свойства. Супа от тези гнезда коства към 50 $, което е доста висока сума за локалното население. Ценни са тези гнезда и си ги пазят. В пещерата миризмата от разложената птича тор е много неприятна, само че вътре спят в едни дребни колибки хора, които пазят от обири гнездата. Катерят се по едни въжете до тавана на пещерата с цел да ги събират. Амиии... този деликатес бих го пропуснала...
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
СЕПИЛОК ОРАНГУТАН ЦЕНТЪР 
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Там се отглеждат изпаднали в неволя орангутанчета-бебета, останали без майки. Майките-орангутани отглеждат дълго и грижовно своите бебета. Малките живеят с майките си до 6-8 година, за разлика от другите маймуни, орангутаните живеят независимо и за това майките им поставят дълго време грижи, с цел да са изцяло готови рожбите им за независим живот. Когато едно бебе-орангутанче е останало без майка, то няма по какъв начин да оцелее единствено в джунглата. Това е ролята на този център – да обучат бебетата – по какъв начин да се държат за клоните, по какъв начин да си набират храна, по какъв начин да вършат гнезда за спане. Борнейските орангутани, или " горски хора " са със статут „ в заплаха ” под опасност за изгубване от дивата природа.
БУДИСТКИЯТ ХРАМ Пу Джи Си – едно прелестно място, от където се разкрива панорама към целия залив Сандакан.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Храмът е затрупан на всички места със свастики – знак на непреходността, слънцето. Храстите в градината са подстригани във форма на свастика. Красив и доста магнетичен храм.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
И ето, нашето странствуване е към края си. Какво по-прекрасно от това да го приключим в 5-звезден хотел, на морския бряг, в градините на който се разхождат свободно птици и варани, в езерото цъфтят лотоси, масажите са " Уау ", коктейлите зареждащи и са прелестен мотив да се съберем във фоаето и да си приказваме, приказваме, приказваме.
Снимка: Диана Маринова / Spring Care
Какво да кажа най-после?
Да, Бог ни е дал очи с цел да виждаме, само че истината е, че тази хубост, за която копнее душата ни е забележима единствено със сърцето.
Толкова положителна сила и нравствен заряд отнесохме със себе си...
На потегляне ни се плачеше за Борнео, островът, който ни научи на нещо, което носим в подсъзнанието си от епохи, само че е надълбоко заровено и забравено – човек е роден да бъде благополучен, единствено би трябвало да одобри -красотата и простичката истина за живот, зависещ на природата и нейните благи закони.
Толкова е просто – бъди натурален, бъди себе си, бъди благополучен.
На потегляне заваля пороен дъжд. Не единствено ние тъжяхме за Борнео, и на Борнео му беше мъчително за нас. Защо ли? Защото разбра, че сме от положителните, от обичащите, от светлите хора.
До нови срещи, Борнео!
Автор: Диана Маринова
Снимки и текст – обект на авторско право.
