Егоисти от всички страни
Коментар от Даниел Смилов
Един метежен фантом още веднъж броди из Европа. Прилича на призрака на комунизма, само че в действителност е напълно друг. Франция се тресе от всеобщи безредици, които започнаха поради оферти от президента Макрон налог върху горивото, само че след това бързо ескалираха в протест против системата като цяло. Последователите на Маркс несъмнено предостатъчно потриват ръце – “вътрешните несъгласия ” на капитализма сякаш са на път най-накрая да го съборят. И то не къде да е, а в една от емблематичните западни демокрации.
Ходещият калкулатор
Но плътта на днешния фантом не е комунистическа, в противен случай – тя в някакъв смисъл е даже антикомунистическа. Жълтите жилетки не желаят да се усилят налозите, да има повече държавно преразпределение и повече взаимност. Точно противоположното. Те са пресметливи индивидуалисти. Да дължат по-малко на другите – това е смяната на света, която те желаят. Казано иначе: на себелюбив протест се е вдигнал междинният гласоподавател, изгубил вярата си, че от политиката нещо ще завоюва.
Това не е нито стратегия на левицата в нейното социалдемократическо преобразяване, нито пък някакъв нов комунистически манифест. Съвременният метежен фантом е индивидуалистичен, себелюбив homo economicus -икономически пресмятащ и настоящ човек. Той е ходещ калкулатор, който се вбесява най-вече, когато му порастват сметките: било то за ток, парно, бензин, налози или нещо друго.
Българският фантом
У нас призракът на разярения homo economicus мина за първи път през февруари 2013 година Нещата започнаха от сметките за ток, само че бързо ескалираха до революционни претенции за промяна на системата. (Разбира се, в нашия случай те бяха употребявани и от избрани ползи, които успяха пътьом да сменят държавното управление с още по-удобно за тях и даже да си назначат личен началник на ДАНС. Но това е друга тематика.) Тази есен февруарският фантом от 2013 година отново обходи страната. На междинния поданик му беше кипнало от цените на бензина и горивото. На тези митинги излязоха относително малко хора, само че дифузното общо утвърждение за дейностите им беше надалеч по-масово.
Нека някой различен да извади парите!
От митингите и протестните мобилизации има изгода, когато те изпращат сигнал на ръководещите за промяна на политиката. Призракът на homo economicus обаче като че ли желае не толкоз промяна на политиката, едвам бъде оставен на мира. Да не му желаят от парите или от времето, а най-добре и да му дадат нещо от горната страна. От неговата самостоятелна позиция това, несъмнено, е рационално.
Но когато искаш да изградиш обществена политика, междинният избирател/данъкоплатец би трябвало да се съгласи да даде нещо в кратковременен проект, с цел да получи повече в дълготраен. Да вземем положителната концепция за леко повишен налог върху старите коли. В България тя беше смачкана. Да, в кратковременен проект тя щеше да усили сметката на данъкоплатеца, само че в средносрочен пък ще реши общ проблем: задръстването на страната със остарели коли. Албания има същия проблем и подхваща непосредствено възбрана за импорт на доста остарели коли: нека да се поучим от по-разумните.
Даниел Смилов
Разбира се, няма по какъв начин да заобиколим един законосъобразен въпрос: Защо тъкмо аз би трябвало да заплащам, пък било то и в кратковременен проект? Нека някой различен да извади парите! Ето от кое място извира актуалният популизъм. Гърците питат за какво те да заплащат обществените си отговорности - за какво да не ги платят германците, които бълха ги ухапала. Германците пък питат (засега единствено шепнешком) за какво те, а не гърците, чиято страна ги е натрупала. Британците не желаят да заплащат сметката за имиграцията, а единствено да извличат изгодите от нея. И така нататък.
Двете закани
Призракът на homo economicus не предвещава нито комунизъм, нито възобновление на социалдемокрацията. Той надвисва над Европа с две закани. Първата става забележима на национално ниво: държавните управления не могат да предложат никаква смислена средносрочна промяна, тъй като незабавно се появява някой, който я блокира с аргумента, че не желае да заплаща сметката. Homo economicus не желае да заплаща в този момент, с цел да получи нещо на следващия ден, тъй като не има вяра в политиците – на следващия ден на власт ще бъде различен и няма гаранция, че обещаното ще бъде получено. Ето по какъв начин неналичието на доверие в партии и политици стартира да подрива управническия потенциал на страните. А Homo economicus си търси принадлежности, с които да блокира промяната на политика: митингите и гражданските препоръки са форма на несъгласие, което той постанова върху политическите решения.
Втората заплаха надвисва над Европейски Съюз. Европейската интеграция е форма на наднационална взаимност. Ако всеки гледа от кесията му да не излезе едно евро допълнително, тази взаимност става невъзможна. Казусът с българските превозвачи е индикативен. Да, България има право да отстоява интереса си, тъй като той е кардинален – свободата на придвижване и икономическа активност е сърцевината на Европейски Съюз. А ограниченията от “пакета Макрон ” имат за цел да успокоят френския homo economicus, че източноевропейците няма да лишават “неговия ” бизнес. Като реакция на този конфликт на ползи неколцина български евродепутати внезапно се превъзбудиха от новопоявилия се късмет да се самоизтъкнат като патриоти. И в този момент плашат с несъгласие по всеки въпрос...
Ако държавните управления в Европа тръгнат по тази повърхност, можем да броим Европейски Съюз за жертван. Защото Европа зависи от способността си за договаряне, за отплата, от справедливото систематизиране на изгоди и разноски. Ако всеки тръгне с бележника и си търси изгодата във всеки съответен миг, тогава първо ще настъпи парализа, а след това и разпад.
За да предотвратим тази заплаха, призрачният homo economicus би трябвало да бъде просветен. Да бъде уверен, че постоянно си коства краткотраен разход, с цел да се подсигурява по-голяма бъдеща облага. Да му бъде припомнено, че солидарността и взаимоотношението с другите е стопански потребно: недвусмислено го потвърждава историята на следвоенна Европа. Партии, медии, неправителствени организации, университети и учебни заведения са просветителните структури, с които разполагаме. От тях зависи и бъдещето на Европа.
Един метежен фантом още веднъж броди из Европа. Прилича на призрака на комунизма, само че в действителност е напълно друг. Франция се тресе от всеобщи безредици, които започнаха поради оферти от президента Макрон налог върху горивото, само че след това бързо ескалираха в протест против системата като цяло. Последователите на Маркс несъмнено предостатъчно потриват ръце – “вътрешните несъгласия ” на капитализма сякаш са на път най-накрая да го съборят. И то не къде да е, а в една от емблематичните западни демокрации.
Ходещият калкулатор
Но плътта на днешния фантом не е комунистическа, в противен случай – тя в някакъв смисъл е даже антикомунистическа. Жълтите жилетки не желаят да се усилят налозите, да има повече държавно преразпределение и повече взаимност. Точно противоположното. Те са пресметливи индивидуалисти. Да дължат по-малко на другите – това е смяната на света, която те желаят. Казано иначе: на себелюбив протест се е вдигнал междинният гласоподавател, изгубил вярата си, че от политиката нещо ще завоюва.
Това не е нито стратегия на левицата в нейното социалдемократическо преобразяване, нито пък някакъв нов комунистически манифест. Съвременният метежен фантом е индивидуалистичен, себелюбив homo economicus -икономически пресмятащ и настоящ човек. Той е ходещ калкулатор, който се вбесява най-вече, когато му порастват сметките: било то за ток, парно, бензин, налози или нещо друго.
Българският фантом
У нас призракът на разярения homo economicus мина за първи път през февруари 2013 година Нещата започнаха от сметките за ток, само че бързо ескалираха до революционни претенции за промяна на системата. (Разбира се, в нашия случай те бяха употребявани и от избрани ползи, които успяха пътьом да сменят държавното управление с още по-удобно за тях и даже да си назначат личен началник на ДАНС. Но това е друга тематика.) Тази есен февруарският фантом от 2013 година отново обходи страната. На междинния поданик му беше кипнало от цените на бензина и горивото. На тези митинги излязоха относително малко хора, само че дифузното общо утвърждение за дейностите им беше надалеч по-масово.
Нека някой различен да извади парите!
От митингите и протестните мобилизации има изгода, когато те изпращат сигнал на ръководещите за промяна на политиката. Призракът на homo economicus обаче като че ли желае не толкоз промяна на политиката, едвам бъде оставен на мира. Да не му желаят от парите или от времето, а най-добре и да му дадат нещо от горната страна. От неговата самостоятелна позиция това, несъмнено, е рационално.
Но когато искаш да изградиш обществена политика, междинният избирател/данъкоплатец би трябвало да се съгласи да даде нещо в кратковременен проект, с цел да получи повече в дълготраен. Да вземем положителната концепция за леко повишен налог върху старите коли. В България тя беше смачкана. Да, в кратковременен проект тя щеше да усили сметката на данъкоплатеца, само че в средносрочен пък ще реши общ проблем: задръстването на страната със остарели коли. Албания има същия проблем и подхваща непосредствено възбрана за импорт на доста остарели коли: нека да се поучим от по-разумните.
Даниел Смилов
Разбира се, няма по какъв начин да заобиколим един законосъобразен въпрос: Защо тъкмо аз би трябвало да заплащам, пък било то и в кратковременен проект? Нека някой различен да извади парите! Ето от кое място извира актуалният популизъм. Гърците питат за какво те да заплащат обществените си отговорности - за какво да не ги платят германците, които бълха ги ухапала. Германците пък питат (засега единствено шепнешком) за какво те, а не гърците, чиято страна ги е натрупала. Британците не желаят да заплащат сметката за имиграцията, а единствено да извличат изгодите от нея. И така нататък.
Двете закани
Призракът на homo economicus не предвещава нито комунизъм, нито възобновление на социалдемокрацията. Той надвисва над Европа с две закани. Първата става забележима на национално ниво: държавните управления не могат да предложат никаква смислена средносрочна промяна, тъй като незабавно се появява някой, който я блокира с аргумента, че не желае да заплаща сметката. Homo economicus не желае да заплаща в този момент, с цел да получи нещо на следващия ден, тъй като не има вяра в политиците – на следващия ден на власт ще бъде различен и няма гаранция, че обещаното ще бъде получено. Ето по какъв начин неналичието на доверие в партии и политици стартира да подрива управническия потенциал на страните. А Homo economicus си търси принадлежности, с които да блокира промяната на политика: митингите и гражданските препоръки са форма на несъгласие, което той постанова върху политическите решения.
Втората заплаха надвисва над Европейски Съюз. Европейската интеграция е форма на наднационална взаимност. Ако всеки гледа от кесията му да не излезе едно евро допълнително, тази взаимност става невъзможна. Казусът с българските превозвачи е индикативен. Да, България има право да отстоява интереса си, тъй като той е кардинален – свободата на придвижване и икономическа активност е сърцевината на Европейски Съюз. А ограниченията от “пакета Макрон ” имат за цел да успокоят френския homo economicus, че източноевропейците няма да лишават “неговия ” бизнес. Като реакция на този конфликт на ползи неколцина български евродепутати внезапно се превъзбудиха от новопоявилия се късмет да се самоизтъкнат като патриоти. И в този момент плашат с несъгласие по всеки въпрос...
Ако държавните управления в Европа тръгнат по тази повърхност, можем да броим Европейски Съюз за жертван. Защото Европа зависи от способността си за договаряне, за отплата, от справедливото систематизиране на изгоди и разноски. Ако всеки тръгне с бележника и си търси изгодата във всеки съответен миг, тогава първо ще настъпи парализа, а след това и разпад.
За да предотвратим тази заплаха, призрачният homo economicus би трябвало да бъде просветен. Да бъде уверен, че постоянно си коства краткотраен разход, с цел да се подсигурява по-голяма бъдеща облага. Да му бъде припомнено, че солидарността и взаимоотношението с другите е стопански потребно: недвусмислено го потвърждава историята на следвоенна Европа. Партии, медии, неправителствени организации, университети и учебни заведения са просветителните структури, с които разполагаме. От тях зависи и бъдещето на Европа.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ