Как се тренира волята?
Интервю на немския седмичник " Ди Цайт " с известния италиански планинар:
Ди Цайт: Неведнъж сте казвали, че последните 800 метра преди върха може да бъдат превзети само в случай че човек наложи волята си над болките и изтощението. С какво най-много би трябвало да се пребори волята?
Меснер: С нашия инстинкт за самозапазване. На него точно човечеството дължи оцеляването си, с изключение на алтруизма естествено, защото индивидът е обществено създание, само че инстинктът за самозапазване е нашият най-силен инстинкт. И той не желае да се изкатеря горе на върха, той ми споделя там е рисково. Въпреки това ние го вършим. Същевременно вършим всичко допустимо, с цел да оцелеем. По създание – едно несъгласие.
" Ди Цайт ": Именно!
Меснер: Но ние сме създали последната стъпка в отвъдното – последната стъпка оттатък нас самите, оттатък нашия инстинкт за самозапазване и в случай че оцелеем, тогава сме потвърдили на самите себе си, че владеем изкуството на оцеляването. А това всъщност е ключът към щастието или това, което считаме, че е благополучие.
Това е като прераждане: по този метод аз още веднъж си подарих живот, въпреки че го бях изложил на безспорна заплаха, в този момент разполагам с всички благоприятни условия да го извърша още веднъж със наличие. Още на следващия ден мога още веднъж да поема към върховете, а след няколко седмици да се отдам на някоя нова концепция. Нищо не може да се съпостави с този неповторим приток на сила.
" Ди Цайт ": И това се трансформира в наличие на Вашия живот?
Меснер: Базисната режисура на алпинизма още от самото му начало гласи: допустимо или невероятно? Всяка ново потомство се пробва да направи допустимо това, което предходното потомство е оповестило за невероятно. А това е постижимо единствено в случай че човек покачва опциите си и закалява волята си. Тъй че аз постоянно съм имал високи условия към себе си и по този метод открих правилния метод към живота.
" Ди Цайт ": Междувременно вие налагате вашата воля и в други житейски сфери.
Меснер: Наново при всеки нов план, при всяка нова концепция. И то постоянно тук и в този момент. Което не изключва, несъмнено, и провали.
" Ди Цайт ": Тук и в този момент – това е обвързвано директно с алпинизма и природата.
Меснер: Всъщност с живота въобще. Щастие е допустимо единствено тук и в този момент, т.е. когато човек не го търси в някакви книги например. Човек е благополучен, когато не се пита повече дали е благополучен, когато това чувство се е вселило по този начин да се каже подсъзнателно в клетките му. Успешният живот е резултат от сполучливото реализиране на хрумвания.
" Ди Цайт ": Възможно ли е прочее човек да тренира волята си?
Меснер: Да, като непрекъснато си слага нови цели и залага всичко за постигането им. Волята се поддава на заякчаване също като мускулите.
" Ди Цайт ": Вие към този момент сте залагали един път всичко материално, с цел да финансирате една своя експедиция, когато китайците са желали от вас 250 000 $.
Меснер: Всъщност 80 000 $ и трябваше да жертвам единствено моето порше.
" Ди Цайт ": Явно постоянно намирате метод да наложите волята си.
Меснер: Неведнъж съм балансирал сред самоизтребление и саморазхищение. Тоест, постоянно съм бил подготвен да се откажа от всичко, с което разполагам, в името на моите планове.
" Ди Цайт ": Необходимо ли е това?
Меснер: Без висок залог не бих могъл да реализира високите си цели. Затова постоянно съм залагал всичко - време, средства, възторг, умения - с риск да се проваля. Този модел не е за препоръчване. Но на тези, които в действителност желаят да вървят напред, бих споделил: това е единственият път.
" Ди Цайт ": Децата Ви наследили ли са Вашата мощна воля?
Меснер: Надявам се не и ината ми. Не знам дали са наследили моята самонадеяност, само че това не е и належащо. Те би трябвало сами да се преборят с живота. А това от време на време е по-трудно от прокарването на нови хрумвания.
" Ди Цайт ": Една известна Ваша поговорка гласи: значимото е човек да знае къде се намира планината.
Меснер: Неин татко в действителност е немският планински лидер Йохан Грил, първият човек, изкачил Вацман по източната стена. С което е желал да каже: аз би трябвало да знам какво искам; би трябвало да знам каква е моята цел. Мисля, че казусът на мнозина младежи през днешния ден е точно, че не знаят какво желаят.
" Ди Цайт ": Но от време на време човек просто не знае какво желае, познато ли Ви е това чувство?
Меснер: Не, аз знам какво желая.
" Ди Цайт ": Във всяка обстановка, постоянно и на всички места?
Меснер: Не. Научих това с течение на времето. Между моята десета и двадесет и пета годишнина бях въодушевен катерач. Но в никакъв случай не бих могъл да си показва, че един ден ще подчинявам хималайските осемхилядници. И ето, че през 1970 ми се отвори опция да се включа в една експедиция за Нанга Парбат, управителен само от желанието да изживея именитата Рупалска стена, най-високата стена в света, за която се е говорело, че ще остане вечно непреодолима. Само че откакто изкачих Рупал, към този момент не можех да се катеря, тъй като пръстите на краката ми измръзнаха и няколко бяха ампутирани. Така че през 1970 настъпи първият поврат в моя живот.
" Ди Цайт ": По време на тази експедиция, при доста трагични условия, умира и брат Ви. Въпреки това от този момент нататък Вие се отдавате напълно на алпинизма.
Меснер: През януари 1971 подадох оставка като преподавател и си рекох, че ще върша това, което постоянно най-вече съм обичал да върша – търсене на завършения. И по този начин станах високопланински планинар, експерт в една дисциплинираност, която занапред трябваше да изуча. Внимателно гледах какво и за какво го вършат по-старите, кое считам за вярно и кое не. Не след дълго бях в положение самичък да финансирам моите инициативи. Аз бях първият, изкачил един осемхилядник на практика без никакви средства. Други харчеха 300 000 $, аз 10 000 - за една и съща цел. Така открих ключа за преференциално финансиране и станах специалист в алпинизма. Можех да си разреша повече експедиции от другите, можех да си разреша също някой и различен неуспех, а също така имах и повече триумф. Започнах да пиша книги, да експортирам отчети, да провеждам експедиции. Можах да си построя къща и да си купя цялостен палат.
" Ди Цайт ": Вие станахте най-прочутият планинар на всички времена, един тип попзвезда.
Меснер: Точно противоположното, трябваше да понасям доста злоба и нападки! Но в никакъв случай повече нямах проблеми с финансирането на моите фантазии. Което беше огромен проблем първоначално, защото не произхождам от богато семейство.
Когато завърших с осемхилядниците, си дадох сметка, че оттук насетне мога единствено да се дублирам. Затова взех решение да подхваща нещо друго. Моите спонсори обаче ми споделиха пустинята не ни интересува, ти си повелителят на Хималаите. Аз отхвърлих да играя тяхната игра, останах без спонсори и започнах изначало. Преориентирах се към завършения на хоризонтално ниво, от Антарктика до Гоби.
Меркел и Меснер през 2006
" Ди Цайт ": Знаем, че всяка година вършиме обиколка в планините с Ангела Меркел. Човек се пита какво ли си говорите?
Меснер: Докато вървим не приказваме, едвам когато стигнем крайната цел или в хижата.
" Ди Цайт ": Преценката на специалиста – по какъв начин се показва немската канцлерка в планината?
Меснер: Тя е по-твърда и издръжлива от редица други, с които съм ходил.
Die Zeit, Kann man Willensstärke trainieren? (25.05.2018)
Превод: Стоян Гяуров
Текстът е оповестен в блога на Стоян Гяуров www.icecreamst.com
Ди Цайт: Неведнъж сте казвали, че последните 800 метра преди върха може да бъдат превзети само в случай че човек наложи волята си над болките и изтощението. С какво най-много би трябвало да се пребори волята?
Меснер: С нашия инстинкт за самозапазване. На него точно човечеството дължи оцеляването си, с изключение на алтруизма естествено, защото индивидът е обществено създание, само че инстинктът за самозапазване е нашият най-силен инстинкт. И той не желае да се изкатеря горе на върха, той ми споделя там е рисково. Въпреки това ние го вършим. Същевременно вършим всичко допустимо, с цел да оцелеем. По създание – едно несъгласие.
" Ди Цайт ": Именно!
Меснер: Но ние сме създали последната стъпка в отвъдното – последната стъпка оттатък нас самите, оттатък нашия инстинкт за самозапазване и в случай че оцелеем, тогава сме потвърдили на самите себе си, че владеем изкуството на оцеляването. А това всъщност е ключът към щастието или това, което считаме, че е благополучие.
Това е като прераждане: по този метод аз още веднъж си подарих живот, въпреки че го бях изложил на безспорна заплаха, в този момент разполагам с всички благоприятни условия да го извърша още веднъж със наличие. Още на следващия ден мога още веднъж да поема към върховете, а след няколко седмици да се отдам на някоя нова концепция. Нищо не може да се съпостави с този неповторим приток на сила.
" Ди Цайт ": И това се трансформира в наличие на Вашия живот?
Меснер: Базисната режисура на алпинизма още от самото му начало гласи: допустимо или невероятно? Всяка ново потомство се пробва да направи допустимо това, което предходното потомство е оповестило за невероятно. А това е постижимо единствено в случай че човек покачва опциите си и закалява волята си. Тъй че аз постоянно съм имал високи условия към себе си и по този метод открих правилния метод към живота.
" Ди Цайт ": Междувременно вие налагате вашата воля и в други житейски сфери.
Меснер: Наново при всеки нов план, при всяка нова концепция. И то постоянно тук и в този момент. Което не изключва, несъмнено, и провали.
" Ди Цайт ": Тук и в този момент – това е обвързвано директно с алпинизма и природата.
Меснер: Всъщност с живота въобще. Щастие е допустимо единствено тук и в този момент, т.е. когато човек не го търси в някакви книги например. Човек е благополучен, когато не се пита повече дали е благополучен, когато това чувство се е вселило по този начин да се каже подсъзнателно в клетките му. Успешният живот е резултат от сполучливото реализиране на хрумвания.
" Ди Цайт ": Възможно ли е прочее човек да тренира волята си?
Меснер: Да, като непрекъснато си слага нови цели и залага всичко за постигането им. Волята се поддава на заякчаване също като мускулите.
" Ди Цайт ": Вие към този момент сте залагали един път всичко материално, с цел да финансирате една своя експедиция, когато китайците са желали от вас 250 000 $.
Меснер: Всъщност 80 000 $ и трябваше да жертвам единствено моето порше.
" Ди Цайт ": Явно постоянно намирате метод да наложите волята си.
Меснер: Неведнъж съм балансирал сред самоизтребление и саморазхищение. Тоест, постоянно съм бил подготвен да се откажа от всичко, с което разполагам, в името на моите планове.
" Ди Цайт ": Необходимо ли е това?
Меснер: Без висок залог не бих могъл да реализира високите си цели. Затова постоянно съм залагал всичко - време, средства, възторг, умения - с риск да се проваля. Този модел не е за препоръчване. Но на тези, които в действителност желаят да вървят напред, бих споделил: това е единственият път.
" Ди Цайт ": Децата Ви наследили ли са Вашата мощна воля?
Меснер: Надявам се не и ината ми. Не знам дали са наследили моята самонадеяност, само че това не е и належащо. Те би трябвало сами да се преборят с живота. А това от време на време е по-трудно от прокарването на нови хрумвания.
" Ди Цайт ": Една известна Ваша поговорка гласи: значимото е човек да знае къде се намира планината.
Меснер: Неин татко в действителност е немският планински лидер Йохан Грил, първият човек, изкачил Вацман по източната стена. С което е желал да каже: аз би трябвало да знам какво искам; би трябвало да знам каква е моята цел. Мисля, че казусът на мнозина младежи през днешния ден е точно, че не знаят какво желаят.
" Ди Цайт ": Но от време на време човек просто не знае какво желае, познато ли Ви е това чувство?
Меснер: Не, аз знам какво желая.
" Ди Цайт ": Във всяка обстановка, постоянно и на всички места?
Меснер: Не. Научих това с течение на времето. Между моята десета и двадесет и пета годишнина бях въодушевен катерач. Но в никакъв случай не бих могъл да си показва, че един ден ще подчинявам хималайските осемхилядници. И ето, че през 1970 ми се отвори опция да се включа в една експедиция за Нанга Парбат, управителен само от желанието да изживея именитата Рупалска стена, най-високата стена в света, за която се е говорело, че ще остане вечно непреодолима. Само че откакто изкачих Рупал, към този момент не можех да се катеря, тъй като пръстите на краката ми измръзнаха и няколко бяха ампутирани. Така че през 1970 настъпи първият поврат в моя живот.
" Ди Цайт ": По време на тази експедиция, при доста трагични условия, умира и брат Ви. Въпреки това от този момент нататък Вие се отдавате напълно на алпинизма.
Меснер: През януари 1971 подадох оставка като преподавател и си рекох, че ще върша това, което постоянно най-вече съм обичал да върша – търсене на завършения. И по този начин станах високопланински планинар, експерт в една дисциплинираност, която занапред трябваше да изуча. Внимателно гледах какво и за какво го вършат по-старите, кое считам за вярно и кое не. Не след дълго бях в положение самичък да финансирам моите инициативи. Аз бях първият, изкачил един осемхилядник на практика без никакви средства. Други харчеха 300 000 $, аз 10 000 - за една и съща цел. Така открих ключа за преференциално финансиране и станах специалист в алпинизма. Можех да си разреша повече експедиции от другите, можех да си разреша също някой и различен неуспех, а също така имах и повече триумф. Започнах да пиша книги, да експортирам отчети, да провеждам експедиции. Можах да си построя къща и да си купя цялостен палат.
" Ди Цайт ": Вие станахте най-прочутият планинар на всички времена, един тип попзвезда.
Меснер: Точно противоположното, трябваше да понасям доста злоба и нападки! Но в никакъв случай повече нямах проблеми с финансирането на моите фантазии. Което беше огромен проблем първоначално, защото не произхождам от богато семейство.
Когато завърших с осемхилядниците, си дадох сметка, че оттук насетне мога единствено да се дублирам. Затова взех решение да подхваща нещо друго. Моите спонсори обаче ми споделиха пустинята не ни интересува, ти си повелителят на Хималаите. Аз отхвърлих да играя тяхната игра, останах без спонсори и започнах изначало. Преориентирах се към завършения на хоризонтално ниво, от Антарктика до Гоби.
Меркел и Меснер през 2006
" Ди Цайт ": Знаем, че всяка година вършиме обиколка в планините с Ангела Меркел. Човек се пита какво ли си говорите?
Меснер: Докато вървим не приказваме, едвам когато стигнем крайната цел или в хижата.
" Ди Цайт ": Преценката на специалиста – по какъв начин се показва немската канцлерка в планината?
Меснер: Тя е по-твърда и издръжлива от редица други, с които съм ходил.
Die Zeit, Kann man Willensstärke trainieren? (25.05.2018)
Превод: Стоян Гяуров
Текстът е оповестен в блога на Стоян Гяуров www.icecreamst.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ