Шрамайер: Кога българинът ще се събуди?
ДВ: Г-н Шрамайер, България си сложи високи цели за своето първо европредседателство. Каква е прогнозата Ви?
Клаус Шрамайер: Радвам се, че европредседателството слага България и целия район в центъра на вниманието. Залято от вълната негативни вести, идващи от Югоизточна Европа, западното публично мнение дълго време разочаровано обръщаше тил на този район и си позволяваше да го занемарява. Избликът на интерес сега е още по-голям заради това, че Западът най-сетне проумя: дългогодишното игнориране, в случай че не и неуважение към района, може да има съдбовни последици и да докара до тежка рецесия. Това изключително добре проличава в тази ситуация с една от най-малките страни – Македония. София и Скопие демонстрираха разсъдък и ратифицираха Договора за добросъседство, а това увенчава българското европредседателство.
Що се отнася до моите упования от българското европредседателство, би трябвало да призная, че те не са изключително огромни. Проблемите на Европа са прекомерно комплицирани, с цел да могат да бъдат решени в границите на едно председателство. И мисля, че София си сложи една съвсем непостижима цел, надявайки се в тези шест месеца да задейства процеса по евроинтеграцията на страните от Западните Балкани. Но има една друга, една по-стара концепция, която България би могла да сложи на дневен ред: концепцията за една Балканска федерация, за едно по-тясно съдействие сред готовите на тази стъпка страни от района, които в следствие да обединят силите си и по този метод вероятно да имат по-добра изходна позиция в договарянията с Брюксел. И то като равноправни сътрудници, а не като спътници на един Георги Димитров и на един Тито. Преди 70 години тази концепция се провали поради Сталин. Но през днешния ден може и да сработи. Едно сходно решение ще даде на Европейски Съюз време да реши проблемите си, с цел да може един ден още веднъж да е в положение да приема нови страни-членки.
Дъждовни води: Г-н Шрамайер, говорите за по-тясно съдействие сред страните от района. Днес към този момент виждаме съществено доближаване сред България и Македония, само че в това време, както знаете, в българското държавно управление има съдружни сътрудници, които оспорват съществуването на македонска нация. Как, съгласно Вас, ще бъдат признати техните представители на европейската сцена?
Шрамайер: Всеизвестно е, че Борисов сформира тази коалиция, тъй като изборният резултат на ГЕРБ просто не му остави различен избор. Затова по този въпрос се разчита на държавническите му умения.
Дъждовни води: Къде, съгласно Вас, България би могла да допусне неточности? И къде би могла да се показа добре по време на шестте месеца европредседателство?
Логото на българското ротационно председателство на Европейския съвет
Шрамайер: България към този момент позволи задоволително неточности. Ще изброя единствено няколко образеца: корупцията, неналичието на същинска правосъдна промяна, потъпкването на правовата страна, свръхмогъщата прокуратура. Да не приказваме, че и самата подготовка за европредседателството не протече безпрепятствено. Но България може да се похвали и със съществени триумфи: доближаването със Скопие и постоянното икономическо състояние, да вземем за пример. Добрите връзки сред Борисов и Ердоган също са от изгода за Европейски Съюз. Освен това до момента България посреща резервирано опитите за оказване на напън от страна на Русия, въпреки това да не е по никакъв начин елементарно. С други думи: макар всичките си дефекти, България е устойчиво и надеждно предмостие на Европейски Съюз. Тук ми се желае да кажа, че София сигурно ще достави доста наслада на европейските си посетители със своята културна сцена, с чудесните си концерти, оперни и театрални представления.
Дъждовни води: Знаете обаче, че западната преса непроменяемо разказва България като най-бедната и най-корумпираната страна в целия Европейски съюз. Дали европредседателството може да способства за възстановяване на българския имидж?
Шрамайер: " Добрите връзки сред Борисов и Ердоган са от изгода за Европейски Съюз "
Шрамайер: Борбата против бедността е сложна задача, която изисква доста време. А що се отнася до ефикасната борба против корупцията - тук за жал липсва политическа воля. Но това може да се промени, в случай че най-сетне се наложи убеждението, че вредите от корупцията надалеч надвишават „ изгодите “ от нея.
Дъждовни води: Г-н Шрамайер, Вие бяхте години наред заместник-посланик на Германия в София и следите и до през днешния ден деликатно процесите в страната и развиването на нейното общество. Кои са, съгласно Вас, генералните проблеми?
Шрамайер: Голям проблем е потъпкването на върховенството на закона, а още по-сериозен проблем е слабото гражданско общество. Спорадично се надига опозиция против нередностите, само че по предписание недоволството бързо утихва. На българското гражданско общество му липсва кохерентно водачество. В огромната си част интелигенцията абдикира от политиката, а дребното опозиционни политици вършат прекомерно дребни и мудни стъпки. Чудя се за какво българите толкоз усложняват живота на персони като Лозан Панов, Христо Иванов и други като тях, които работят в името на правовата страна? Кога българинът ще се разсъни? Кога ще си спомни за старите си европейски обичаи още от интервала сред 1878 и 1934 година? Защо раната от 1944 заздравява толкоз постепенно? На това място ми се желае да кажа, че контузията от социализма надали може да бъде преодоляна с една „ Бронзова къща “ на мястото на мавзолея на Георги Димитров.
Виж всички публикации от Даря Попова-Витцел-->
Клаус Шрамайер: Радвам се, че европредседателството слага България и целия район в центъра на вниманието. Залято от вълната негативни вести, идващи от Югоизточна Европа, западното публично мнение дълго време разочаровано обръщаше тил на този район и си позволяваше да го занемарява. Избликът на интерес сега е още по-голям заради това, че Западът най-сетне проумя: дългогодишното игнориране, в случай че не и неуважение към района, може да има съдбовни последици и да докара до тежка рецесия. Това изключително добре проличава в тази ситуация с една от най-малките страни – Македония. София и Скопие демонстрираха разсъдък и ратифицираха Договора за добросъседство, а това увенчава българското европредседателство.
Що се отнася до моите упования от българското европредседателство, би трябвало да призная, че те не са изключително огромни. Проблемите на Европа са прекомерно комплицирани, с цел да могат да бъдат решени в границите на едно председателство. И мисля, че София си сложи една съвсем непостижима цел, надявайки се в тези шест месеца да задейства процеса по евроинтеграцията на страните от Западните Балкани. Но има една друга, една по-стара концепция, която България би могла да сложи на дневен ред: концепцията за една Балканска федерация, за едно по-тясно съдействие сред готовите на тази стъпка страни от района, които в следствие да обединят силите си и по този метод вероятно да имат по-добра изходна позиция в договарянията с Брюксел. И то като равноправни сътрудници, а не като спътници на един Георги Димитров и на един Тито. Преди 70 години тази концепция се провали поради Сталин. Но през днешния ден може и да сработи. Едно сходно решение ще даде на Европейски Съюз време да реши проблемите си, с цел да може един ден още веднъж да е в положение да приема нови страни-членки.
Дъждовни води: Г-н Шрамайер, говорите за по-тясно съдействие сред страните от района. Днес към този момент виждаме съществено доближаване сред България и Македония, само че в това време, както знаете, в българското държавно управление има съдружни сътрудници, които оспорват съществуването на македонска нация. Как, съгласно Вас, ще бъдат признати техните представители на европейската сцена?
Шрамайер: Всеизвестно е, че Борисов сформира тази коалиция, тъй като изборният резултат на ГЕРБ просто не му остави различен избор. Затова по този въпрос се разчита на държавническите му умения.
Дъждовни води: Къде, съгласно Вас, България би могла да допусне неточности? И къде би могла да се показа добре по време на шестте месеца европредседателство?
Логото на българското ротационно председателство на Европейския съвет
Шрамайер: България към този момент позволи задоволително неточности. Ще изброя единствено няколко образеца: корупцията, неналичието на същинска правосъдна промяна, потъпкването на правовата страна, свръхмогъщата прокуратура. Да не приказваме, че и самата подготовка за европредседателството не протече безпрепятствено. Но България може да се похвали и със съществени триумфи: доближаването със Скопие и постоянното икономическо състояние, да вземем за пример. Добрите връзки сред Борисов и Ердоган също са от изгода за Европейски Съюз. Освен това до момента България посреща резервирано опитите за оказване на напън от страна на Русия, въпреки това да не е по никакъв начин елементарно. С други думи: макар всичките си дефекти, България е устойчиво и надеждно предмостие на Европейски Съюз. Тук ми се желае да кажа, че София сигурно ще достави доста наслада на европейските си посетители със своята културна сцена, с чудесните си концерти, оперни и театрални представления.
Дъждовни води: Знаете обаче, че западната преса непроменяемо разказва България като най-бедната и най-корумпираната страна в целия Европейски съюз. Дали европредседателството може да способства за възстановяване на българския имидж?
Шрамайер: " Добрите връзки сред Борисов и Ердоган са от изгода за Европейски Съюз "
Шрамайер: Борбата против бедността е сложна задача, която изисква доста време. А що се отнася до ефикасната борба против корупцията - тук за жал липсва политическа воля. Но това може да се промени, в случай че най-сетне се наложи убеждението, че вредите от корупцията надалеч надвишават „ изгодите “ от нея.
Дъждовни води: Г-н Шрамайер, Вие бяхте години наред заместник-посланик на Германия в София и следите и до през днешния ден деликатно процесите в страната и развиването на нейното общество. Кои са, съгласно Вас, генералните проблеми?
Шрамайер: Голям проблем е потъпкването на върховенството на закона, а още по-сериозен проблем е слабото гражданско общество. Спорадично се надига опозиция против нередностите, само че по предписание недоволството бързо утихва. На българското гражданско общество му липсва кохерентно водачество. В огромната си част интелигенцията абдикира от политиката, а дребното опозиционни политици вършат прекомерно дребни и мудни стъпки. Чудя се за какво българите толкоз усложняват живота на персони като Лозан Панов, Христо Иванов и други като тях, които работят в името на правовата страна? Кога българинът ще се разсъни? Кога ще си спомни за старите си европейски обичаи още от интервала сред 1878 и 1934 година? Защо раната от 1944 заздравява толкоз постепенно? На това място ми се желае да кажа, че контузията от социализма надали може да бъде преодоляна с една „ Бронзова къща “ на мястото на мавзолея на Георги Димитров.
Виж всички публикации от Даря Попова-Витцел-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ