Джулай морнинг - как започна всичко
Джулай морнинг, въпреки и с това си чуждоземно наименование, е един искрено български празник без аналог в чужбина. Първото юлско слънце от години се посреща у нас с огромни рок концерти, с гостувания на членове на Uriah Heep, огромни празненства и доста звук.
Легендарното им парче July Morning е вдъхновявало хиляди млади (и не до такава степен млади) българи в последния ден на юни да " възпламенят " към морето, където да се отдадат на забава и свободно посрещане на изгрева.
Символичното посрещане на първото юлско слънце постоянно се е свързвало с хипарското придвижване у нас и води началото си от тези времена от края на Байтошово време, в които западната музика, дънките и " упадъчното въздействие " на Запада към този момент са почнали да навлизат у нас, въпреки и на тях да се гледа с неприятно око от управляващите.
Но къде стартира всичко?
Съществува мнение, че всичко е почнало като кротичък митинг против комунистическата власт, изразен в смисъла и внушението на гореспоменатата ария и вяра за ново начало, освободено от рестриктивните мерки на режима - типично в традицията на хипи митингите. Други, на собствен ред, виждат някаква връзка с учението на Петър Дънов, в което посрещането на изгрева има своето значимо място.
Всъщност истината е много по-тривиална.
Годината е 1986-а, а мястото - Варна. Време, в което шумните компании, пиещи бири в Морската градина, са нещо всекидневно, описват се занимателни истории за колоритни герои като Биролюб Александров и Бирчо Евстатиев или различни приказки за Червената шапчица, която среща Дядо Мраз и красивия Принци и вместо да занесе на баба си бутилки уиски и няколко пакета " Кент " отива с тях на ваучър на една загадка полянка.
Въобще колоритни времена, в които креативният талант се предизвиква самоуверено както и фантазиите (макар и с мярка и под зорък поглед).
Година по-рано един паметен варненски воин, прочут като Тяната, е към момента в казармата и посреща първото юлско утро на пост самичък - несъмнено самотно и протяжно чувство, което го кара да си обещае, че повече в никакъв случай няма да посрещне самичък този изгрев.
Така, на идната 1986-а година той се уговаря с другари - десетина души, все от Варна, членове на една компания, с които се събират на една поляна в Морската градина. Днес към този момент тя е известна точно като Джулайската полянка. Паралелно с това там се честват отпуски на двама другари от казармата и един рожден ден. Партито е всело, а концепцията, въпреки и в зародиш, покълва, с цел да поникне още по-силна на идната година.
Тогава компанията се събира на вълнолома до морския фар. Има китари, пее се, пие се и по този начин чак до сутринта. А с цел да е цялостна картинката, има и касетофон на акумулатори, от който на фона на изгрева звучи парчето на Uriah Heep. Насъбралите се хора са в най-различни възрасти - от напълно младежи и деца до по-стари хипари и рокаджии.
През 1988 година обаче се случва изненадващото. Историята за посрещането на първото юлско слънце от уста на уста стигнала до стотици хора, част от които на 30 юни против 1 юли се изсипали за третото честване на това, което по-късно ще стане известно като " Джулай морнинг ". И традицията почнала да пораства - с китари, с касетофони, с песни, със спални чували и палатки...
" Джулай морнинг " се превърща в първия за българия всекидневен обществен фестивал - място, където да се запознаеш с нови хора, да приказваш за всичко, което ти хрумва, да се вършат литературни четения, да се пее и танцува. Въобще място, където можеш да изразиш себе си и да се забавляваш в чиста среда. И всичко това полято с доста алкохол.
Впоследствие Джулая се разгръща по цялото крайбрежие - Камен бряг, Иралки и десетки други плажове одобряват дребни и огромни компании, искащи да посрещнат слънцето. Като нова година, но през лятото.
С времет празникът стартира лека-полека да се оформя като подобен. Започват да се изнасят публични концерти, които от един миг стартират да бъдат уважавани даже от Джон Лоутън - вокалистът на Uriah Heep, въодушевили по един или различен метод Джулая.
И по този начин до през днешния ден. Посрещането на юлското утро се запазвакато традиция измежду младите (по възраст и по дух) - самобитен национален празник, който за разлика от останалите не идва от фолклора. Поне не от оня остарелия.
Джулаят остава знак на свободата и митинга, на връзката с природата и на новото начало. Тази година, да вземем за пример, концерти и митинг в отбрана на плажа " Корал " ще отбележат първото слънце на юли. В концерта за Джулай морнинг ще вземат участие музикантите Валди Тотев и Тони Серкеджиев от Delta Roosters, Васо Гюров и Деян Драгиев - Даката от " Ревю ", политологът Евгений Дайнов с групата си " Магистри ", артистите Миленита и Кристиян Костов и други
А посланието е просто - да спасим " Корал - последния несъсипан плаж на юг от Бургас ".
Междувременно празникът от дълго време не е нужно да се посреща и край морето. Официални събития има в Тутракан, където ще има огромен концерт, на който се чака Лоутън да се появи, също в Кърджали, в Пловдив и на още голям брой места из страната. А мнозина просто ще посрещнат изгрева от някое значимо за тях самите място.
Иначе в случай че решите въпреки всичко да идете на някое от тези паметни места по морето, питайте някой от по-старите рокаджи и хипари за Бирчо Евстатиев. Можете да чуете страхотни истории.
Виж всички публикации от www.webcafe.bg-->
Легендарното им парче July Morning е вдъхновявало хиляди млади (и не до такава степен млади) българи в последния ден на юни да " възпламенят " към морето, където да се отдадат на забава и свободно посрещане на изгрева.
Символичното посрещане на първото юлско слънце постоянно се е свързвало с хипарското придвижване у нас и води началото си от тези времена от края на Байтошово време, в които западната музика, дънките и " упадъчното въздействие " на Запада към този момент са почнали да навлизат у нас, въпреки и на тях да се гледа с неприятно око от управляващите.
Но къде стартира всичко?
Съществува мнение, че всичко е почнало като кротичък митинг против комунистическата власт, изразен в смисъла и внушението на гореспоменатата ария и вяра за ново начало, освободено от рестриктивните мерки на режима - типично в традицията на хипи митингите. Други, на собствен ред, виждат някаква връзка с учението на Петър Дънов, в което посрещането на изгрева има своето значимо място.
Всъщност истината е много по-тривиална.
Годината е 1986-а, а мястото - Варна. Време, в което шумните компании, пиещи бири в Морската градина, са нещо всекидневно, описват се занимателни истории за колоритни герои като Биролюб Александров и Бирчо Евстатиев или различни приказки за Червената шапчица, която среща Дядо Мраз и красивия Принци и вместо да занесе на баба си бутилки уиски и няколко пакета " Кент " отива с тях на ваучър на една загадка полянка.
Въобще колоритни времена, в които креативният талант се предизвиква самоуверено както и фантазиите (макар и с мярка и под зорък поглед).
Година по-рано един паметен варненски воин, прочут като Тяната, е към момента в казармата и посреща първото юлско утро на пост самичък - несъмнено самотно и протяжно чувство, което го кара да си обещае, че повече в никакъв случай няма да посрещне самичък този изгрев.
Така, на идната 1986-а година той се уговаря с другари - десетина души, все от Варна, членове на една компания, с които се събират на една поляна в Морската градина. Днес към този момент тя е известна точно като Джулайската полянка. Паралелно с това там се честват отпуски на двама другари от казармата и един рожден ден. Партито е всело, а концепцията, въпреки и в зародиш, покълва, с цел да поникне още по-силна на идната година.
Тогава компанията се събира на вълнолома до морския фар. Има китари, пее се, пие се и по този начин чак до сутринта. А с цел да е цялостна картинката, има и касетофон на акумулатори, от който на фона на изгрева звучи парчето на Uriah Heep. Насъбралите се хора са в най-различни възрасти - от напълно младежи и деца до по-стари хипари и рокаджии.
През 1988 година обаче се случва изненадващото. Историята за посрещането на първото юлско слънце от уста на уста стигнала до стотици хора, част от които на 30 юни против 1 юли се изсипали за третото честване на това, което по-късно ще стане известно като " Джулай морнинг ". И традицията почнала да пораства - с китари, с касетофони, с песни, със спални чували и палатки...
" Джулай морнинг " се превърща в първия за българия всекидневен обществен фестивал - място, където да се запознаеш с нови хора, да приказваш за всичко, което ти хрумва, да се вършат литературни четения, да се пее и танцува. Въобще място, където можеш да изразиш себе си и да се забавляваш в чиста среда. И всичко това полято с доста алкохол.
Впоследствие Джулая се разгръща по цялото крайбрежие - Камен бряг, Иралки и десетки други плажове одобряват дребни и огромни компании, искащи да посрещнат слънцето. Като нова година, но през лятото.
С времет празникът стартира лека-полека да се оформя като подобен. Започват да се изнасят публични концерти, които от един миг стартират да бъдат уважавани даже от Джон Лоутън - вокалистът на Uriah Heep, въодушевили по един или различен метод Джулая.
И по този начин до през днешния ден. Посрещането на юлското утро се запазвакато традиция измежду младите (по възраст и по дух) - самобитен национален празник, който за разлика от останалите не идва от фолклора. Поне не от оня остарелия.
Джулаят остава знак на свободата и митинга, на връзката с природата и на новото начало. Тази година, да вземем за пример, концерти и митинг в отбрана на плажа " Корал " ще отбележат първото слънце на юли. В концерта за Джулай морнинг ще вземат участие музикантите Валди Тотев и Тони Серкеджиев от Delta Roosters, Васо Гюров и Деян Драгиев - Даката от " Ревю ", политологът Евгений Дайнов с групата си " Магистри ", артистите Миленита и Кристиян Костов и други
А посланието е просто - да спасим " Корал - последния несъсипан плаж на юг от Бургас ".
Междувременно празникът от дълго време не е нужно да се посреща и край морето. Официални събития има в Тутракан, където ще има огромен концерт, на който се чака Лоутън да се появи, също в Кърджали, в Пловдив и на още голям брой места из страната. А мнозина просто ще посрещнат изгрева от някое значимо за тях самите място.
Иначе в случай че решите въпреки всичко да идете на някое от тези паметни места по морето, питайте някой от по-старите рокаджи и хипари за Бирчо Евстатиев. Можете да чуете страхотни истории.
Виж всички публикации от www.webcafe.bg-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ