Диагнозата Пенка“ е синдром. Синдром на българския дом. Дом, който

 Диагнозата „ Пенка “ е синдром. Синдром на българския дом. Дом, който е замърсен. Зле поддържан. Със загорели котлони, мръсна печка и къкреща чорба. Защото за телешко печено пари няма. Но пък има септична яма. При по-добрия случай вътрешна и относително топла тоалетна. И хора, които споделят „ от терасата желая да се метна “. Но духът на Пенка е стоманен. Тя гледала дъщерите си и не желае да се самоубива. Не желае и да убива. Не е Росен Горския и не се интересува от манталитета хорския. Комшии, които я следят. И пред службите издават. Готвела доста за жена сама. Не знаели, че има щерка. Не дори една, а две. Но нито една не била с дете. Пенка била грижовна майка, без в досието да има и запетайка. Институциите обаче, решили да й да я разнасят като сираче. Защо дъщерите не били в лудница, а трите се подкрепяли като глутница. И неприятните хора надали не ще я вкарат в пандиза. Не чистела добре, а в пилешката чорба не слагала фиде. Социалната служителка неприятна, ще й гледа под лупа гроша. Защото психиатъра на село й предложил да ги лекува с билки и то самоуверено. Той заклел се е да лекува, само че избира да хитрува. Защото Пенка няма средство, с което да се отърве от своето завещание. Дъщери отлични, само че с проблеми персонални и никакви пари налични. За това администрацията нездравословна ще раздра вдовицата бедна. При нея всичко е на горе с краката, само че самичка отваря си вратата. Да видят кмета и кварталния, че нейните дъщери не са тръгнали към изхода съдбовния. Те ще се оправят. Ще има какво да ядат и сити на масата да седят. За разлика от градоначалника, който регистрира се пред началника. Той ще праща информации, с цел да не желаят никакви оставки. Да се види, че е деятелен и за проблемите абстрактен. Всичките обществени пък ще се окажат радетели национални. Те ще се стараят на Пенка дъщерите да омаят. Да ги пратят в лудницата близка и да зачеркнат щерките от листа. Да знаят, че работата е подготвена и ориста на лудите няма да е толкоз сурова. Че уеб страниците национални, изкараха ги страдалци безкрайни. Гледаха от далечния континент и не помниха, че са от нашия контингент. Голи и небогати, само че за никого не са нездравословни. Хванахме обаче течението. И замъглихме си зрението. Изкарахме сестрите жертви тежки, въплъщение на националните болежки. С мръсни чаршафи, сходно на греховете наши. С печка загоряла и с майка надали не от апетит умряла. А виновността е една. И то на нашата страна. Че е оставила фамилията необичайно да се оправя непринудено. Както откри за добре, пък даже и да няма какво да яде. И римата става известно права, въпреки и за множеството за вдишване корава. Правим сензация от нашата незавършила народна власт. Институциите сочат всички с пръст и им поставят кръст. Пък каквото и да ще с тях да стане, значимото е на страната да се пристане.