KLER – КАК ЦЪРКВАТА ОТБЛЪСНА МЛАДИТЕ
Ан Апълбаум е публицист, роден в Съединени американски щати, с полско поданство, притежател на “Пулицър ” за книгата ѝ “Лагерите на гибелта ГУЛаг ”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и английските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развиване на Източния блок. За Washington Post тя споделя за корупцията и политизирането на полската черква – в миналото пътеводна светлина за тези зад Желязната завеса, а през днешния ден пропагандна машина на ръководещата партия.
Понякога изкуството – книги, пиеси, филми, песни – може да промени културата. А от време на време то е израз на това по какъв начин културата се е трансформирала.
Преди 40 години – октомври 1978 г. кардинал Карол Войтила бе определен за папа Йоан Павел II, с което се надигна вълна от католически и секуларен активизъм в Полша, който ѝ оказа помощ да смъкна тоталитарния режим. Но в този момент е октомври 2018 година И рекорден брой поляци се стичат да гледат един провокативен, мъчителен филм, който осъжда Полската католическа черква като корумпирана и двулична.
Този филм е Kler – думата се употребява с отрицателна конотация за духовенството, – а филмът споделя историята на трима свещеници и един свещеник.
В рамките на 2 часа и 30 минути виждаме един от тях с гаджето си, различен с младо момче, на което той протяга ръка, а трети да прибира купища пари. Те пият, псуват и крадат. Епископът се пробва да прикрие педофилски скандал.
Има и малко светли моменти: Когато приятелката на един от свещениците му споделя, че е бременна, той я пита за какво не е взела защитни ограничения. “Вярата не ми разрешава ”, му дава отговор тя.
Но през множеството време филмът е тъмен. Свещениците не са просто грешници; те помнят и многото грехове против тях. И те са били насилвани и унизени в сиропиталището; те са самотни и гневни. Един от тях напуща духовенството. Друг крои проекти по какъв начин да отиде във Ватикана – подсказвайки по какъв начин желае най-накрая да се отърве от лапите на полския католицизъм.
В премиерния уикенд този филм счупи върховете на боксофиса; за първите три седмици над 3,5 млн. души са го гледали, 10% от страната. В дребното градче където аз го гледах, едно от местата, където се допуска църквата да е извънредно авторитетна – всички билети бяха продадени за първите прожекции. На няколко места киносалоните са отказали да го прожектират.
Kler не можеше да бъде изработен преди 40 години – по времето на възхода на папа Йоан Павел II. Не имам вяра и преди 30 години, по време на неговата гибел, подобен филм да можеше да бъде изработен.
През по-голямата част от XX в., а и XXI в. църквата имаше извънреден статус в Полша – точно тъй като на нея се гледаше като аполитична, неутрална мощ за положително, представител на цялата нация. През комунистическия интервал църквата бе пазител на различните ценности в Полша – едно от местата, където бе допустимо да бъде продънен интелектуалният монопол на страната и където истините за историята можеха да бъдат изречени.
През 80-те, под опеката на Йоан Павел II, църквите безусловно се трансфораха в средище на всички – вярващи и атеисти – където да могат да се срещнат. В църквите даже се организираха креативен изложения, политически сбирки, противозаконни вестници и списания бяха популяризирани по църквите.
В Полша на 2018 година на църквата към този момент не се гледа като на неутрална. Наместо това тя е главен проводник на разделяне в едно от най-поляризираните общества в Европа.
Църковните водачи направиха демонстративен и умишлен избор да поддържат крайнодясната ръководеща партия, даже когато тя наруши конституцията, оскверни съдилищата и политизира други, преди този момент неутрални институции като публичната телевизия и администрацията.
Духовенството активно пропагандира за партията по време на работа и в публични изяви; в подмяна получава големи държавни дотации. Няколко свещеника даже поддържат и популяризират още по-екстремни неофашистки групи – феномен, който също е показан в Kler.
Връзката сред духовенството и крайното дясно не е постоянно обективна: Има свещеници, които обществено се опълчват на политизацията на църквата и доста други, които се посвещават на благотворителната и духовна активност, която завоюва на църквата толкоз доста утвърждение преди време.
Въпреки това политическите решения на църквата в допълнение към секуларизирането на едно общество, което пътува в странство и има по-високи приходи, има резултат. Ходенете на черква в Полша спада стремглаво.
Младите поляци, които не помнят времето, когато Римската католическа черква бе всеобщо обичана институция, е даже по-малко евентуално да се молят.
Местата се трансформират. Ирландия, един път надълбоко католическа, вече не е. Институциите вършат неточности. Kler е доказателство, че политическата поляризация, окуражена от полската католическа черква, сътвори противоположната реакция – и църквата може да е една от институциите, които понасят най-вече вреди от това.
Понякога изкуството – книги, пиеси, филми, песни – може да промени културата. А от време на време то е израз на това по какъв начин културата се е трансформирала.
Преди 40 години – октомври 1978 г. кардинал Карол Войтила бе определен за папа Йоан Павел II, с което се надигна вълна от католически и секуларен активизъм в Полша, който ѝ оказа помощ да смъкна тоталитарния режим. Но в този момент е октомври 2018 година И рекорден брой поляци се стичат да гледат един провокативен, мъчителен филм, който осъжда Полската католическа черква като корумпирана и двулична.
Този филм е Kler – думата се употребява с отрицателна конотация за духовенството, – а филмът споделя историята на трима свещеници и един свещеник.
В рамките на 2 часа и 30 минути виждаме един от тях с гаджето си, различен с младо момче, на което той протяга ръка, а трети да прибира купища пари. Те пият, псуват и крадат. Епископът се пробва да прикрие педофилски скандал.
Има и малко светли моменти: Когато приятелката на един от свещениците му споделя, че е бременна, той я пита за какво не е взела защитни ограничения. “Вярата не ми разрешава ”, му дава отговор тя.
Но през множеството време филмът е тъмен. Свещениците не са просто грешници; те помнят и многото грехове против тях. И те са били насилвани и унизени в сиропиталището; те са самотни и гневни. Един от тях напуща духовенството. Друг крои проекти по какъв начин да отиде във Ватикана – подсказвайки по какъв начин желае най-накрая да се отърве от лапите на полския католицизъм.
В премиерния уикенд този филм счупи върховете на боксофиса; за първите три седмици над 3,5 млн. души са го гледали, 10% от страната. В дребното градче където аз го гледах, едно от местата, където се допуска църквата да е извънредно авторитетна – всички билети бяха продадени за първите прожекции. На няколко места киносалоните са отказали да го прожектират.
Kler не можеше да бъде изработен преди 40 години – по времето на възхода на папа Йоан Павел II. Не имам вяра и преди 30 години, по време на неговата гибел, подобен филм да можеше да бъде изработен.
През по-голямата част от XX в., а и XXI в. църквата имаше извънреден статус в Полша – точно тъй като на нея се гледаше като аполитична, неутрална мощ за положително, представител на цялата нация. През комунистическия интервал църквата бе пазител на различните ценности в Полша – едно от местата, където бе допустимо да бъде продънен интелектуалният монопол на страната и където истините за историята можеха да бъдат изречени.
През 80-те, под опеката на Йоан Павел II, църквите безусловно се трансфораха в средище на всички – вярващи и атеисти – където да могат да се срещнат. В църквите даже се организираха креативен изложения, политически сбирки, противозаконни вестници и списания бяха популяризирани по църквите.
В Полша на 2018 година на църквата към този момент не се гледа като на неутрална. Наместо това тя е главен проводник на разделяне в едно от най-поляризираните общества в Европа.
Църковните водачи направиха демонстративен и умишлен избор да поддържат крайнодясната ръководеща партия, даже когато тя наруши конституцията, оскверни съдилищата и политизира други, преди този момент неутрални институции като публичната телевизия и администрацията.
Духовенството активно пропагандира за партията по време на работа и в публични изяви; в подмяна получава големи държавни дотации. Няколко свещеника даже поддържат и популяризират още по-екстремни неофашистки групи – феномен, който също е показан в Kler.
Връзката сред духовенството и крайното дясно не е постоянно обективна: Има свещеници, които обществено се опълчват на политизацията на църквата и доста други, които се посвещават на благотворителната и духовна активност, която завоюва на църквата толкоз доста утвърждение преди време.
Въпреки това политическите решения на църквата в допълнение към секуларизирането на едно общество, което пътува в странство и има по-високи приходи, има резултат. Ходенете на черква в Полша спада стремглаво.
Младите поляци, които не помнят времето, когато Римската католическа черква бе всеобщо обичана институция, е даже по-малко евентуално да се молят.
Местата се трансформират. Ирландия, един път надълбоко католическа, вече не е. Институциите вършат неточности. Kler е доказателство, че политическата поляризация, окуражена от полската католическа черква, сътвори противоположната реакция – и църквата може да е една от институциите, които понасят най-вече вреди от това.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ