Защо толкова малко растения са сини?
Ако има един цвят, който съвсем на всички места се асоциира с природата, това е зеленият. Като погледнем плодовете и цветята, стартират да се появяват повече цветове, само че с едно удивително изключение.
Не твърдим, че измежду растенията не може да се откри синьо. Няколко постоянно срещани култивиран сорта – като хортензии, метличини и делфиниуми – имат натурален наследник цвят, а поразителни куриози като алпийската пуя развяват лазурна боя.
Алпийска пуя
Но има и доста самозванци! Боровинките, да вземем за пример, в действителност не съдържат наследник пигмент. Защо синьото е толкоз необичаен цвят измежду растенията?
Растенията употребяват светлината, с цел да основават нужната им за живот сила посредством процеса на фотосинтеза. В цялостния набор от цветове на забележимата светлина синият е най-енергийният и по тази причина растенията желаят да всмукват доста от него. Пигментите се демонстрират като цвят на светлината, която отразяват, а не гълтам. Така че сините растения ще отразят синята светлина, вместо да всмукват цялата сила, която тя може да предложи. Това не е добра тактика, в случай че желаят да реализират оптимален напредък, което е и повода множеството стъбла и листа да не са сини. Вместо това те съдържат хлорофил, който отразява зелената светлина.
Когато става въпрос за цветя обаче, синьото може да бъде потребно, като оказва помощ на растенията да се открояват и да притеглят опрашители в претъпканото поле от жълти и червени цветове. Едно скорошно изследване се задълбочи в тази област и откри, че сините цветя са тясно свързани с едно съответно опрашващо насекомо: пчелите.
„ Пчелите имат фоторецептори, които са чувствителни към ултравиолетовите, сините и зелените дължини на вълните, и също по този начин демонстрират желание към „ синкавите “ цветове “, написа създателят на проучването доктор Адриан Дайър. „ Причината пчелите да имат такива желания остава незнайна за откривателите “, добавя Дайър, само че е мъчно да се оспори информацията на екипа, която демонстрира, че синият пигмент се появява единствено измежду цветята, които би трябвало да притеглят пчели и други инсекти, а не измежду тези, които се опрашват без външна помощ.
Хората доста добре разбираме това още преди епохи, когато се опитваме да произведем сини багрила. И заради дефицита на синьо в природата – макар че античните хора са се справили сносно с опитите с лазурит и азурит – трябваше да се опитаме да създадем своя лична багра. Така първият синтетичен пигмент, създаван в миналото, е египетското синьо. Преди това, в продължение на хиляди години, човешкото изкуство е било залято най-вече с червени и кафяви нюанси.
Пигментите, които значително са виновни за дребното съществуващи сини цветя, са антоцианините. Идентифицирани са над 600 от тях, които могат да бъдат класифицирани в 6 групи. Кои от тях участват в обещано растение е единствено част от картината; те могат също по този начин да претърпят модификации, да взаимодействат с метали или други пигменти и даже да бъдат повлияни от заобикалящото ги рН, което води до появяването на редица нюанси, в това число и синьо.
И въпреки че всички тези затруднения на пръв взор затрудняват постигането на същински наследник цвят при растенията, има и друга част от пъзела. Ние може да не виждаме доста синьо в заобикалящата ни природа, само че другите типове в действителност не възприемат цвета по метода, по който ние го възприемаме.
„ Докато ние възприемаме синьото като по-рядък цвят в природата, с цел да разберем тактиките на растенията, е належащо да разгледаме биологично значимите за тях наблюдаващи “, пишат Дайър и екипът в публикацията си.
