Виолончелото спаси живота ми
" За жал расизмът е още жив. Като човешки същества ние носим отговорност за другите ", споделя Анита Ласкер-Валфиш. И прибавя, че с раждането си не сме нито свръхчовеци, нито по-малоценни от другите. " Ние им слагаме тези етикети след това ", споделя тя.
Сравнително късно Анита Ласкер-Валфиш стартира да приказва в отбрана на хуманизма и толерантността. Десетки години тя е отказвала да отваря дума за детството си в Германия и за годините, прекарани от нея в концентрационните лагери Аушвиц и Берген-Белзен. за това време не е говорила даже и на децата си. В началото на деветдесетте години обаче издава автобиографията си под заглавие " Вие ще наследите истината ". И чак след 44 години в заточение тя взема решение да се завърне в Германия - с цел да споделя на младежите за това време посредством историята на своя живот.
И тя стартира да споделя за пленничеството, за насилствения труд, за музиката, за бягството и, в последна сметка, за сполучливата си музикална кариера.
На косъм от гибелта в газовите камери
Анита Ласкер е родена през 1925 година във Вроцлав в фамилията на немски евреи. Баща ѝ е юрист, а майка ѝ - виолончелистка. Родителите ѝ не си вършат илюзии за това каква орис чака евреите в нацистка Германия. В края на 1939 година те изпращат Мариана, по-голямата сестра на Анита, в Англия. Не съумяват обаче да спасят себе си - през 1942 година са депортирани, и Анита, която тогава е на 16 години, повече в никакъв случай не ги вижда.
Тя и сестра ѝ Ренате са изпратени в детски дом. Принудителният труд в една фабрика за хартия ги защищава от депортация. Там те изготвят подправени персонални документи за французи, заставяни да работят наложително, като по този метод оказват помощ на мнозина да се завърнат в родината си. " Не можех да приема, че ще ме убият поради произхода ми и взех решение да дам на германците по-добра причина да ме унищожават ", споделя Анита по-късно.
През юни 1942 година, когато двете сестри се пробват сами да избягат с подправени паспорти, са задържани на гарата и пратени в пандиза. Пет месеца по-късно са депортирани поотделно в Аушвиц. Анита, която тогава е на 18, имала шанс: качили я на трен с нарушители, а не като множеството останали, които непосредствено бивали изпращани в газовите камери. " Имахме шанс, че ни записаха към нарушителите, а не към евреите ", споделя Анита Ласкер-Валфиш.
" Челото избави живота ми "
Анита Ласкер-Валфиш със сестра си Ренате Ласкер-Харпрехт през 2001 година
След като един път инцидентно загатнала, че свири на чело, младата жена била включена в оркестър под диригентството на Алма Розе, племенницата на Густав Малер. " Челото избави живота ми ", ще каже тя години по-късно. Когато наказаните на насилствен труд излизали сутрин от лагера, а вечер се прибирали, оркестърът свирел маршове. В неделя музикантките свирели за есесовците.
През ноември 1944 година, когато елементи на руската войска наближават Аушвиц, Анита и нейните сестри са преместени в концентрационния лагер Берген-Белзен. " Не вярвахме, че в миналото в действителност ще се измъкнем от Аушвиц ", споделя тя. " Не знаехме дали въобще ще оцелеем следващия ден. Хора непрестанно изчезваха. Даже когато тръгвахме за Берген-Белзен никой не знаеше до последно, че ще ни качат във вагони за транспорт на животни. "
В препълнения концентрационен лагер Берген-Белзен изискванията на живот били още по-ужасни. Мнозина измирали от апетит. Анита станала свидетелка даже на случаи на канибализъм. " Аушвиц беше лагер, в който хората систематично бяха избивани ", написа тя в спомените си. " В Белзен те измираха един по един ". Но даже и там музиката е свирела: Анита свири на чело в оркестър от 11 музикантки.
Живот в емиграция
След освобождението на лагера от английската войска на 15 април 1945 година Анита Ласкер-Валфиш дава свидетелски показания на процеса за закононарушенията в концлагера Берген-Белзен. След това отпътува за Белгия, а през 1946 година отива във Англия. В Лондон е измежду първите членове на Английския камерен оркестър и свири в него до края на века. Ласкер се омъжва за пианиста Петер Валфиш, който също е родом от Вроцлав и преподава в Кралския музикален лицей в Лондон. Раждат им се две деца.
Наблюдателницата и крематориумът в Берген-Белзен през септември 1945 година
От 1990-те години Анита Ласкер-Валфиш пътува постоянно до Германия, гостува в училища и споделя на младежите за живота си по време на националсоциализма и на Холокоста. " Нужни ми бяха цели 50 години, с цел да мога въобще да заговоря за това ", сподели тя наскоро в изявление за Баварското радио.
През юни 2015 година Анита Ласкер-Валфиш е измежду поканените живи очевидци на Холокоста да посетят дружно с кралица Елизабет Втора някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Червеният пуловер, който е носила преди време в лагера, е изложен в Имперския боен музей в Лондон. През 2016 година Анита Ласкер-Валфиш е отличена с премията за съгласие и приемливост на Еврейския музей в Берлин.
Днес тя е на 92 години и живее в Лондон. В речта си в Бундестага на 31 януари т. година във връзка 73-та годишнина от освобождението на Аушвиц тя предизвести за възраждащия се антисемитизъм в Германия. И въпреки всичко посланието ѝ беше оптимистично: " Докато вдишвам, се надявам. Разговарях с хиляди възпитаници. Ако даже единствено десетина от тях са разбрали предизвестията ми и ги следват, аз ще съм изцяло удовлетворена. "
Виж всички публикации от Рик Фулкер-->
Сравнително късно Анита Ласкер-Валфиш стартира да приказва в отбрана на хуманизма и толерантността. Десетки години тя е отказвала да отваря дума за детството си в Германия и за годините, прекарани от нея в концентрационните лагери Аушвиц и Берген-Белзен. за това време не е говорила даже и на децата си. В началото на деветдесетте години обаче издава автобиографията си под заглавие " Вие ще наследите истината ". И чак след 44 години в заточение тя взема решение да се завърне в Германия - с цел да споделя на младежите за това време посредством историята на своя живот.
И тя стартира да споделя за пленничеството, за насилствения труд, за музиката, за бягството и, в последна сметка, за сполучливата си музикална кариера.
На косъм от гибелта в газовите камери
Анита Ласкер е родена през 1925 година във Вроцлав в фамилията на немски евреи. Баща ѝ е юрист, а майка ѝ - виолончелистка. Родителите ѝ не си вършат илюзии за това каква орис чака евреите в нацистка Германия. В края на 1939 година те изпращат Мариана, по-голямата сестра на Анита, в Англия. Не съумяват обаче да спасят себе си - през 1942 година са депортирани, и Анита, която тогава е на 16 години, повече в никакъв случай не ги вижда.
Тя и сестра ѝ Ренате са изпратени в детски дом. Принудителният труд в една фабрика за хартия ги защищава от депортация. Там те изготвят подправени персонални документи за французи, заставяни да работят наложително, като по този метод оказват помощ на мнозина да се завърнат в родината си. " Не можех да приема, че ще ме убият поради произхода ми и взех решение да дам на германците по-добра причина да ме унищожават ", споделя Анита по-късно.
През юни 1942 година, когато двете сестри се пробват сами да избягат с подправени паспорти, са задържани на гарата и пратени в пандиза. Пет месеца по-късно са депортирани поотделно в Аушвиц. Анита, която тогава е на 18, имала шанс: качили я на трен с нарушители, а не като множеството останали, които непосредствено бивали изпращани в газовите камери. " Имахме шанс, че ни записаха към нарушителите, а не към евреите ", споделя Анита Ласкер-Валфиш.
" Челото избави живота ми "
Анита Ласкер-Валфиш със сестра си Ренате Ласкер-Харпрехт през 2001 година
След като един път инцидентно загатнала, че свири на чело, младата жена била включена в оркестър под диригентството на Алма Розе, племенницата на Густав Малер. " Челото избави живота ми ", ще каже тя години по-късно. Когато наказаните на насилствен труд излизали сутрин от лагера, а вечер се прибирали, оркестърът свирел маршове. В неделя музикантките свирели за есесовците.
През ноември 1944 година, когато елементи на руската войска наближават Аушвиц, Анита и нейните сестри са преместени в концентрационния лагер Берген-Белзен. " Не вярвахме, че в миналото в действителност ще се измъкнем от Аушвиц ", споделя тя. " Не знаехме дали въобще ще оцелеем следващия ден. Хора непрестанно изчезваха. Даже когато тръгвахме за Берген-Белзен никой не знаеше до последно, че ще ни качат във вагони за транспорт на животни. "
В препълнения концентрационен лагер Берген-Белзен изискванията на живот били още по-ужасни. Мнозина измирали от апетит. Анита станала свидетелка даже на случаи на канибализъм. " Аушвиц беше лагер, в който хората систематично бяха избивани ", написа тя в спомените си. " В Белзен те измираха един по един ". Но даже и там музиката е свирела: Анита свири на чело в оркестър от 11 музикантки.
Живот в емиграция
След освобождението на лагера от английската войска на 15 април 1945 година Анита Ласкер-Валфиш дава свидетелски показания на процеса за закононарушенията в концлагера Берген-Белзен. След това отпътува за Белгия, а през 1946 година отива във Англия. В Лондон е измежду първите членове на Английския камерен оркестър и свири в него до края на века. Ласкер се омъжва за пианиста Петер Валфиш, който също е родом от Вроцлав и преподава в Кралския музикален лицей в Лондон. Раждат им се две деца.
Наблюдателницата и крематориумът в Берген-Белзен през септември 1945 година
От 1990-те години Анита Ласкер-Валфиш пътува постоянно до Германия, гостува в училища и споделя на младежите за живота си по време на националсоциализма и на Холокоста. " Нужни ми бяха цели 50 години, с цел да мога въобще да заговоря за това ", сподели тя наскоро в изявление за Баварското радио.
През юни 2015 година Анита Ласкер-Валфиш е измежду поканените живи очевидци на Холокоста да посетят дружно с кралица Елизабет Втора някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Червеният пуловер, който е носила преди време в лагера, е изложен в Имперския боен музей в Лондон. През 2016 година Анита Ласкер-Валфиш е отличена с премията за съгласие и приемливост на Еврейския музей в Берлин.
Днес тя е на 92 години и живее в Лондон. В речта си в Бундестага на 31 януари т. година във връзка 73-та годишнина от освобождението на Аушвиц тя предизвести за възраждащия се антисемитизъм в Германия. И въпреки всичко посланието ѝ беше оптимистично: " Докато вдишвам, се надявам. Разговарях с хиляди възпитаници. Ако даже единствено десетина от тях са разбрали предизвестията ми и ги следват, аз ще съм изцяло удовлетворена. "
Виж всички публикации от Рик Фулкер-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ