18-годишният Калоян, чието хоби спасява животи: Помагаш ли, трябва да е безкористно
„ Винаги съм вярвал, че когато искаш да помагаш – би трябвало да го бъде непринудено и безкористно. Виждам го всеки ден. Личи си, в случай че правиш това с търсене на поле за изява. Отвътре просто доста се усеща. Усещат се хората, които стоят от другата страна на доброволчеството “.
Прочетете още
Информацията за кошмарния потоп в Карловско застигнала част от екипа на Доброволно формирование „ Пловдив 112 “ отвън рамките на страната. Сред тях бил и Калоян Атанасов – най-младият член на бригадата. Навършил 18 години едвам преди седмици, той бил изпратен на интернационално образование в Унгария, където (случайно, или не) се обучавал по какъв начин се работи при огромни наводнения.
Екипът от доброволци бил придружаван от шеф промяна на оперативния център към пловдивската пожарна. Още преди медиите да доближат до информацията, той им съобщил, че в Карловско се случва нещо притеснително. „ Дойдохме на образование, а се оказахме повече нужни в България “, това била мисълта на 18-годишния юноша, когато чул за естественото злополучие. Затова и незабавно след идването си в страната, се отзовал на доброволческа задача в Каравелово, Трилистник и Богдан.
Калоян споделя пред TrafficNews , че е минал през редица учения и знае по какъв начин да борави с тежки машини. Именно там е и неговият най-силен интерес при доброволческите задачи – в технологиите, които подкрепят при бедствени обстановки. Последното има връзка и профила му в учебно заведение. Но въпреки пред него да стои алтернатива в каква тенденция да продължи образованието си, е сигурен, че няма да бъде обвързвано със избавителни задачи.
„ Те ще останат мое занимание “, споделя Калоян. Веднага връщам въпросителна „ Хоби? “. „ Да! Просто моето занимание избавя хора. И това е най-голямата ми мотивация да не преставам “, дава отговор той.
„..това, което видях, беше на границата сред страшното и трагичното “.
Според Калоян, че когато оказва помощ, прочувствената природа на човек би трябвало да остане на назад във времето. Същото се случва с него, щом облече униформата и хване мотопомпа в ръка. „ За да действаш качествено и съответно, е належащо да отключиш логиката и знанията. Да ги поставиш пред усеща и пристрастия “, декларира уверено младежът.
Подобна потребност от готовност усетил, когато го изпратили да разучи опциите за отводняване на къща в Каравелово, в която били блокирани двама възрастни. 18-годишното момче стояло пред нелеката задача да провежда и евакуацията им, и отводняването на дома с машини. Тогава, споделя той, съзнанието му изключило вълнението от човешката покруса, с цел да вземе вярното решение.
Въпреки това надалеч от сърцето му не останала мисълта, че от време на време е безпомощен. „ Имаше миг, в който виждах по какъв начин къщи и коли в Карловско са окончателно изгубени. Хората се пробват да ги спасят, само че ти знаеш, че това няма по какъв начин да се случи “, споделя той с нотка на горест в гласа си.
Това възприятие изпитал изключително мощно, когато екипът на „ Пловдив 112 “ бил мобилизиран да избавя детската градина в Каравелово:
„ Бяхме ние, силите на пожарната и работа СОТ. Абсолютно всички бяхме безсилни, тъй като реката беше прокопала корито под основите на детската градина. В подобен миг просто се заземяваш. Какъвто и прогрес да има индивида, с каквато и техника да боравиш, природата потвърди своето превъзходство. А това, което видях, беше на границата сред страшното и трагичното “, споделя Калоян.
През цялото време прави усещане едно - 18-годишният юноша приказва безшумно и умерено за доброволчеството си в Карловско. Споделя леко сопнато, че на фона на апокалиптичната картина е видял хора, тръгнали на disaster tourism (бел.ав. Disaster-бедствие, tourism-туризъм). Не бил сюрпризиран от появяването на избрани политически фигури. „ Хора с упоритости за политика се намесиха и опетниха името на доброволчеството. Някак си като общество към този момент сме наясно, че да търсят дивиденти е в тяхната същина “, добавя малко той.
И насочва вежливо увещание към обществото - „...когато искаш да помагаш – би трябвало да го бъде непринудено “.
Прочетете още
Информацията за кошмарния потоп в Карловско застигнала част от екипа на Доброволно формирование „ Пловдив 112 “ отвън рамките на страната. Сред тях бил и Калоян Атанасов – най-младият член на бригадата. Навършил 18 години едвам преди седмици, той бил изпратен на интернационално образование в Унгария, където (случайно, или не) се обучавал по какъв начин се работи при огромни наводнения.
Екипът от доброволци бил придружаван от шеф промяна на оперативния център към пловдивската пожарна. Още преди медиите да доближат до информацията, той им съобщил, че в Карловско се случва нещо притеснително. „ Дойдохме на образование, а се оказахме повече нужни в България “, това била мисълта на 18-годишния юноша, когато чул за естественото злополучие. Затова и незабавно след идването си в страната, се отзовал на доброволческа задача в Каравелово, Трилистник и Богдан.
Калоян споделя пред TrafficNews , че е минал през редица учения и знае по какъв начин да борави с тежки машини. Именно там е и неговият най-силен интерес при доброволческите задачи – в технологиите, които подкрепят при бедствени обстановки. Последното има връзка и профила му в учебно заведение. Но въпреки пред него да стои алтернатива в каква тенденция да продължи образованието си, е сигурен, че няма да бъде обвързвано със избавителни задачи.
„ Те ще останат мое занимание “, споделя Калоян. Веднага връщам въпросителна „ Хоби? “. „ Да! Просто моето занимание избавя хора. И това е най-голямата ми мотивация да не преставам “, дава отговор той.
„..това, което видях, беше на границата сред страшното и трагичното “.
Според Калоян, че когато оказва помощ, прочувствената природа на човек би трябвало да остане на назад във времето. Същото се случва с него, щом облече униформата и хване мотопомпа в ръка. „ За да действаш качествено и съответно, е належащо да отключиш логиката и знанията. Да ги поставиш пред усеща и пристрастия “, декларира уверено младежът.
Подобна потребност от готовност усетил, когато го изпратили да разучи опциите за отводняване на къща в Каравелово, в която били блокирани двама възрастни. 18-годишното момче стояло пред нелеката задача да провежда и евакуацията им, и отводняването на дома с машини. Тогава, споделя той, съзнанието му изключило вълнението от човешката покруса, с цел да вземе вярното решение.
Въпреки това надалеч от сърцето му не останала мисълта, че от време на време е безпомощен. „ Имаше миг, в който виждах по какъв начин къщи и коли в Карловско са окончателно изгубени. Хората се пробват да ги спасят, само че ти знаеш, че това няма по какъв начин да се случи “, споделя той с нотка на горест в гласа си.
Това възприятие изпитал изключително мощно, когато екипът на „ Пловдив 112 “ бил мобилизиран да избавя детската градина в Каравелово:
„ Бяхме ние, силите на пожарната и работа СОТ. Абсолютно всички бяхме безсилни, тъй като реката беше прокопала корито под основите на детската градина. В подобен миг просто се заземяваш. Какъвто и прогрес да има индивида, с каквато и техника да боравиш, природата потвърди своето превъзходство. А това, което видях, беше на границата сред страшното и трагичното “, споделя Калоян.
През цялото време прави усещане едно - 18-годишният юноша приказва безшумно и умерено за доброволчеството си в Карловско. Споделя леко сопнато, че на фона на апокалиптичната картина е видял хора, тръгнали на disaster tourism (бел.ав. Disaster-бедствие, tourism-туризъм). Не бил сюрпризиран от появяването на избрани политически фигури. „ Хора с упоритости за политика се намесиха и опетниха името на доброволчеството. Някак си като общество към този момент сме наясно, че да търсят дивиденти е в тяхната същина “, добавя малко той.
И насочва вежливо увещание към обществото - „...когато искаш да помагаш – би трябвало да го бъде непринудено “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ