Не се лъжи, приятелю – сексът никога не е

 

Не се неистини, приятелю – сексът в никакъв случай не е началото. Той идва след избора, след вниманието, след това вътрешно прекъсване, в което решаваш, че индивидът против теб има смисъл. Всичко друго е експедитивност, апетит, моментно предпочитание, което се изчерпва още преди да е оставило диря. Да, може да бъде мощно. Може да те раздруса, да те накара да мислиш, че си попаднал на нещо същинско. Но тялото елементарно лъже, когато душата няма самообладание. И тъкмо там се бърка най-често – когато тръпката се приема за стойност.

Жената усеща тази тръпка доста преди да бъде допряна. Усеща по какъв начин я гледаш, по какъв начин мислиш, по какъв начин стоиш до нея. Усеща дали си там, с цел да я преживееш, или с цел да преминеш през нея. Това не се крие. Това излиза в метода, по който я слушаш, в паузите, които оставяш, в това дали имаш самообладание да я опознаеш или бързаш да я съблечеш. И когато бързаш, тя го знае. И когато знае, взема решение. Понякога остава. Понякога си потегля. Но постоянно помни.

Thinkstock/Getty Images

Сексът от своя страма не основава връзка. Той оголва това, което към този момент е там.

Ако има дълбочина, тя става по-осезаема. Ако има празнина, тя става мъчително ясна. Няма приблизително състояние. Тялото не строи. То демонстрира. И когато няма какво да покаже, всичко свършва бързо. Остава единствено спомен за нещо, което е изглеждало по-голямо, в сравнение с е било в реалност.

Жената, която знае цената си, не влиза през тялото. Тя влиза през наличието си. През мисленето си. През метода, по който усеща света. И в случай че насреща има мъж, който вижда това, който има потенциал да го понесе и да отговори, сексът идва като естествено продължение. Като задълбочаване. Като деяние, което има корен. Не като опит да се сътвори нещо от нищо.

Много мъже се лъжат, че положителният секс ще задържи жена. Че в случай че тялото приказва задоволително мощно, всичко останало ще се подреди.

Това е малко мислене. Жената може да бъде привлечена. Може да остане за малко. Но няма да остане дълго, в случай че няма наличие зад допира. Защото тя не търси просто чувство. Тя търси смисъл. И когато не го откри, си потегля, без значение какъв брой мощна е била химията.

Има една елементарна истина, която доста хора заобикалят: когато сексът е причина да бъдеш с някого, той бързо се изчерпва. Когато е разследване, той се развива. Става по-дълбок, по-свързан, по-истински. Той стартира да носи освен наслаждение, а и доверие. И тогава към този момент има стойност. Тогава има тежест. Жената не желае да бъде уверена посредством тяло. Тя желае да бъде определена посредством наличие. Да бъде почувствана като човек. Да бъде разбрана, преди да бъде допряна. И когато това се случи, няма потребност от изпитание. Няма потребност от доказване. Всичко си идва на мястото. Сексът е резултат. И когато го поставиш първоначално, губиш края.