Известният историк доц. д-р Георги Граматиков днес отбелязва своя

 

Известният историк доцент доктор Георги Граматиков през днешния ден отбелязва своя рожден ден. Той е роден в ивайловградското село Покрован през 1943 година. Завършва гимназия в Ивайловград, а по-късно и специалността " История " в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1969 година стартира работа в отдел „ Етнография ” в Историческия музей в Хасково, където работи като организатор. След две години става завеждащ отдела. Там работи до 1981-а, след което до 1985-а е заместник-председател на Общински съвет - Хасково за културата. Същата година Граматиков се връща в историческия музей, като заема директорския пост в продължение на 23 година до своето пенсиониране.

“Още в гимназията се бях насочил към историята. Имах интерес към нея и към българския език и литература. Затова втората ми компетентност в университета е БЕЛ ”, споделя Граматиков.

Той е създател на първата експозиция на градския обичай, изложена през 1971-а в Паскалевата къща, където е оставена и до през днешния ден. Тя е резултат от двегодишни изследвания на бита и културата в Хасково през Възраждането и след Освобождението. Това е един от най-сполучливите планове на историка, за които е получил десетки позитивни оценки и утвърждения от експертите.

През годините Граматиков е разгласил значително публикации. Една от тях е за архитектурата по време на Възраждането. Сред най-емблематичните здания са Гурковата къща, Шишмановата и други.

Авторът е написал и труд за проблемите на градския  обичай. Статията за хасковските килими пък е първата, от която излиза наяве, че регионалният град е прочут с производството им. Те са се продавали на Узунджовския панаир. Известният историк е събирал материали и за селския  обичай. Една от най-богатите етнографски експозиции за Тракия се намира в хасковския исторически  музей. Такава няма даже в другите огромни градове като Бургас, Сливен, Стара Загора, разяснява експертът. Граматиков взема решение да отбрани и докторат по история на тематика „ Маслодайните  растения в обичайна просвета на българите ”. Това става факт през 1991-а.  Той  е създател на десетки научни разработки в университетски сборници и в списанията „ Исторически обзор ”, „ Българска етнография ”, „ Известия на музеите от Югоизточна България ”, „ Известия на Хасковския районен музей ” и други.  Книгата  му „ Узунджовският панаир ” излиза в тираж от 500 броя. Следва и второ издание в същия тираж. Разпространява се в съвсем всички университети в страната. Автор е и на други издания „ Хасковските минерални бани ”,„ Индустриалецът Стойчо Марчев ”, „ История на читалище „ Заря ” – Хасково ” и “Хор  “Родна ария ” по необятния друм на голямото хорово изкуство ”. С колектива си от историческия музей през годините Граматиков съумява да разгласява и “История на Хасково ” – 2 тома, а също по този начин и “История на Харманли и “История на Димитровград ”. Участва в написването на история на с. Сираково в съавторство със собствен сътрудник.

“През 2006 година станах старши теоретичен сътрудник/доцент. През годините имах добър колектив, обичах работата си. Работихме великолепно. От 2000 до 2007 издадохме няколко албума за културно завещание, сборници от отчети на научни конференции и други. Организирахме изложения. Колегите пътуваха и участваха в разнообразни конференции, проведени от Българска академия на науките и други музеи в страната ”, споделя известният историк.

“Имахме доста добра организация. Само за 5 - 6 години двама от чиновниците опазиха докторантури. Сега се смени целият екип съвсем. Останаха единствено двама от старите сътрудници. Вярвам, че занапред музеят ще реализира положителни резултати с самообладание, старания и труд, а и се надявам, че новият колектив ще вземе най-хубавото от старите уредници. Сигурен съм, че някой ден ще се изявят и на научно равнище и ще ги видя съумели в работата ”, прибавя той.

След пенсионирането си Граматиков продължава да написа. Сега взе участие със свои писания в алманах “Тракия ”. Не стопира да се изявява и в научни конференции. Има написана история за бубарството и копринарството в Свиленград, само че към този момент не е издадена. В момента готви монография за р. Марица и света към нея. Разглежда интервала от XVIII-XIX в. Авторът подчертава освен на реката като търговски път, само че и на земеделските култури по поречието й.

В персонален проект той е женен за своя колежка – историчката Димитрия Граматикова, която е била преподавател. Има двама сина и трима внуци, само че никой от тях не е избрал да се развива в попрището на родителите си.

За празника си пожелава здраве.