Макар че лятото не ни настройва към сериозен разбор, тези, които се интересуват от филмовия развой в международен мащаб, все по-често се замислят над художествения спад и пораждащите го аргументи. В актуалните разбори и диалози непрекъснато се подчертава върху произведения от предишното, даже когато не са оповестени за типичен. Става дума за действителни, значими в идейно-духовния смисъл на думата завоевания, а не за чисто механически. Припомнете си да вземем за пример

наситената с психологизъм сантиментална драма " Казабланка " (1942 г.), 

с незабравимите превъплъщения на Хъмфри Богарт - Рик, и Ингрид Бергман - Илза, удостоена с три " Оскара ": за най-хубав филм, постановка и сюжет. Едва ли някой, след изтеклите повече от седем десетилетия, би оспорил тези награди, още повече че в тях не могат да бъдат съзирани политически или етнически съображения, каквито постоянно виждаме през днешния ден в оценките на Американската академия. А творбата на Майкъл Къртис е черно-бяла, без главозамайващи резултати и механически пируети!... Ще кажете: та киното е единственото изкуство, най-пряко обвързвано с техниката. Няма да диспутирам. Въпросът е: до каква степен днешните изобретения подтикват майсторите на Голямото кино и за какво към този момент престанахме да приказваме за шедьоври като тези на Фелини, Антониони, Бергман, Тарковски...
Когато разсъждаваме над казуса за техническия напредък, ще припомня двата основни момента от историята на киното: появяването на звука на екрана и прехода от целулоидната лента към цифровото изображение. По време на своето развиване филмовият развой, от " птичи взор ", минава няколко съществени стадия. До края на 60-те години на предишния век жанровете, които доминират в холивудската продукция, са уестърните и обществените драми за живота на американското общество. Произвеждат се и филми на ужасите, само че техният обсег тогава е много стеснен.
На финала на шестдесетилетието всеобщият фен стартира да избира телевизионните излъчвания пред филмовите завоевания. Още повече че те са комфортни за гледане и по-лесно " смилаеми ". Този факт несъмнено провокира рецесия в кинопроизводството, само че в същото време и довежда до интелектуализация на творчеството, превръщаща седмото изкуство в сериозна конкуренция  на  останалите вдъхновения. 
В резултат на упоменатите процеси холивудската " фабрика за сънища "  

е обхваната от значима рецесия

Така центърът на международното кино последователно се реалокира в Европа. Но изобретателните американски студийни мейджъри намират излаз и от това състояние - посредством ударение върху детско-юношеските филми и специфичните резултати, стремително " поразяващи " фена (епохата на " Звездните войни " ), изключително в по-ранната му възраст! Те " оставят " съзнателно повествователното кино в периферията. Тогава стартира разделянето на холивудското " основно течение " (mainstream) от международния артхаус. А когато при започване на 90-те години на " авансцена " се появяват телевизионните сериали, зрелищното кино дефинитивно влиза в раздела " атракциони ". В наши дни тази традиция като че ли продължава, като се добави фактът, че сериалите се стремят към по-големи повествователни структури. В това може да се убедите, като хвърлите взор през юли т.г. върху непрекъснато рекламираната паметна сага " Здрач ", основана върху четирите романа на Стефани Майър, превзела територията на неделните вечерни излъчвания на националната телевизия, Канал 1. Големият победител в холивудските награди " Изборът на публиката ", с четири оценки, потвърждава, че манията по фентъзи романтиката, по истории за вампири и вълкодави с тяхната необикновена обич (между смъртно момиче и вампир) не секва... До тази сага Шекспир с класическата покруса " Ромео и Жулиета " звучи много по-обичайно. Затова пък - постоянно! Разберете ме вярно: надалеч съм от противопоставянето; пробвам се да направя параленост в желанията на феновете предвид на тяхното образование и ползи, които се образуват и от творбите на изкуството. В последващо телевизионно предаване за детски карнавал видяхме подрастващи, гримирани с вампирски очи! Ще кажете: какво пък, нали живеем в народна власт. Тогава не се чудете на престъпността в училищата; на разрушените и неуместно издраскани входове на множеството столични кооперации (никъде в Европа не съм видяла сходен унищожителен акт); на пиянските викове и стълкновения на юноши по транспортните средства и така нататък
От ден дневно се увещавам, че колкото комуникацията 

става по-достъпна на първо равнище, 

толкоз повече се затруднява близостта сред хората. Размива се границата сред значителното и несъщественото, което нивелира стойностите. Тревожи ме неналичието на последователност сред предишното, сегашното и бъдещето. Тя задълбочава несъгласията и води до парадокси, които хората стартират да смятат за естествени. Постепенно те губят опора, още повече че позитивните образци, на които биха могли да се базират, потънаха в морето от експанзия. Криворазбраната у нас народна власт неодобрява престижите и полезностите. Тези фактори несъмнено са спънка за естественото образование, както и за построяването на усет и аршин у младите. А по какъв начин се основава изкуство без усет и аршин!...
От друга страна, доста нарастват опциите пред младите сами да вземат участие във филмовия развой. Днес редица създатели си купуват камери и с малко пари описват забавни истории за света. Важното е да " кажат " на екрана това, което другите не могат да сторят. Да намерят подобаващ метод, с цел да произнесат " своя дума "! Но за сходен резултат е нужна предварителна наличност от качества: грамотност, осведоменост, гений, твърдоглавие... Без тях ще си останат в нишата на занаятчийството. Новото цифрово кино, което все по-уверено настава, последователно ще си откри лични средства за произвеждане и разпространяване. Същевременно в интернет се изявяват и развиват пробни миниформи; пораждат към този момент филми и на You Tube. 
Редом с посочените съществени форми не престават да съществуват редом, доста по-рядко, елитарни (често ги назовават фестивални), по-сложни за всеобщия фен творби, които са предизвикателство към специалността и тестване за обичайните привички и усет. От своя страна, те подхранват с хрумвания и навлизане в нови тематични територии (подобно на " За тялото и душата " на Илдико Енеди, удостоена с Голямата премия " Златна мечка " на Берлинския фестивал при започване на 2017 г.) както другите национални кинематографии, по този начин и холивудската продукция. Най-лесно е да отречеш или изоставиш това, което не схванеш изведнъж. Полезното за всеки е да се опита да дорасне до равнището на качествената творба. А това изисква ученолюбивост, изпитание и самообладание, както и доверие в потвърдени престижи.
Както е известно, модата и в киното се мени. В началото на 70-те години фестивалните специалисти насочиха вниманието на света към филмите на мегаполиса Хонконг. Когато в Китай приключи " културната гражданска война ", известност доби продукцията на КНР. По-късно интересът 

бе ориентиран към Южна Корея

Сега от ден на ден той се ориентира към Филипините... Най-често модата се свързва с екзотични кинематографии. Напоследък акцентът е положен върху якутското кино: сполучливата ретроспектива в Корея бе последвана от влиятелни награди в Берлин. На тазгодишния Московски интернационален фестивал първата премия бе отредена също на филм от Якутия - " Цар-птица " на режисьора Едуард Новиков, заслужаващ особено внимание. Всъщност известността на тази кинематография стартира от личната й татковина, когато екранното изкуство се обърна към нейните проблеми... А в Европа към този момент десетилетие румънското кино завоюва мощен авторитет с безапелационното художествено отразяване на  политическите промени и разрухата на социалистическата система. 
Както разбирате, по една или друга причина модата се мени, само че действителните стойности остават. Те " осветяват " бъдещето и развиването на всяко изкуство.