НАСА показа снимки на астероид секунди преди сблъсък на сонда с него
© NASA/Johns Hopkins APL
„ Повърхността им е покрита с камъни. Най-големият на Диморфос е с размерите на учебен рейс, до момента в който най-големият на Дидимос е огромен като футболно игрище “, сподели Оливие Барнуен, планетарен геолог и геофизик в лабораторията по приложна физика на университета „ Джонс Хопкинс “ в Мериленд и водещ създател на друго от изследванията.
„ Има пукнатини по повърхността и скалите на Диморфос, до момента в който Дидимос може да има по-финозърнеста почва на екватора, макар че е мъчно да бъдем сигурни с изображенията, които имаме. Повърхностите и на двата метеорита са слаби, доста по-слаби от сипкав пясък “, добави Барнуен.
Изследователите заключават, че Диморфос е формиран от материал, който е се е откъснал от екваториалния регион на Дидимос заради скоростта, с която се върти.
„ В случая с Дидимос се счита, че в предишното той се е въртял по-бързо към оста си заради YORP резултата (ускоряване на въртенето, задвижвано от резултата на слънчевата светлина върху неравната му повърхност) и по този метод е изхвърлил камъните от екваториалния си район, образувайки Диморфос “, добави Пайола.
В момента Дидимос се върти със скорост един път на всеки 2 часа и 15 мин.
Малко камъни са следени в екваториалния район на Дидимос. „ Екваторът му е доста по-гладък, до момента в който междинните ширини до полюсите са доста по-груби, с огромни камъни, ситуирани на повърхността “, сподели Пайола.
© ASI/NASA
DART (Double Asteroid Redirection Test) на американската галактическа организация извърши задача за доказване на правилото, че галактически транспортен съд може да приложи кинетична мощ, с цел да промени пътя на галактически обект, който другояче може да се движи по курс на конфликт със Земята. Дидимос и Диморфос не съставляват действителна опасност за Земята.
DART удари Диморфос на 26 септември 2022 година с към 22 530 км/ч на разстояние от почти 11 млн. км от Земята и съумя умерено да промени пътя си. Сблъсъкът също леко промени формата на метеорита.
Данните от DART усъвършенстваха разбирането на двойните астероидни системи.
„ Двойните астероидни системи съставляват към 10-15% от общия брой метеорити, които са в околоземното пространство “, сподели Барнуен. „ По-общо казано, с всяко ново наблюдаване на метеорит или астероидна система научаваме повече за това по какъв начин метеоритите се образуват и развиват. Те са комплицирани системи, само че имат някои основни прилики, изключително когато вземем поради по-малките – тези с по-малко от километър диаметър. “
dnevnik.bg
