-         Г-н Барзов, честитит юбилей. Как се чувствате на 70?-        

-         Г-н Барзов, честитит празник. Как се чувствате на 70?
-         Благодаря Ви. Какво да Ви кажа, духът не ме е напуснал, само че годините бързо надпредват. Аз обаче съм благополучен, че съм заобиколен от обичаните ми хора и правилните другари, и те ми оказват помощ всеки ден от моя живот да има смисъл.
-         Как станахте футболист?
-         Аз съм от Долна Митрополия и като дребен по през целия ден бях на игрището, което се намираше покрай летището. Един човек е видял нещо в мен и ме попита дали желая да стартира да упражнявам в детския отбор на Спартак Плевен. Съгласих се и откакто прекосих през всички възрастови групи на клуба, заиграх млад в мъжете.
-         Най-хубавите Ви мемоари от Спартак?
-         На 18 години влязох в представителния отбор и незабавно ме направиха капитан. Всъщност с Начко Михайлов, Бог да го елементарни, бяхме най-младите капитани в „ А “ група. Заиграх млад в Спартак, защото Христо Нейков бе по едно и също време треньор и на мъжете, и на юношите старша възраст, и бе осведомен с моите качества. Затова ми даде късмет и в идващите пет години бях непроменяемо в състава. Целта беше  да сме в златната среда и да не изпадаме, и я постигахме, което обаче беше мъчно, защото всички тимове бяха мощни и с доста мощни футболисти.
-         Как се стигна до прекосяването Ви в Левски?
-         Бях капитан на младежкия народен тим, когато един ден на  лагера в София при мен пристигнаха ръководителят на Левски Данаил Николов и старши треньорът Васил Спасов – Валяка. Направиха ми предложение и аз го одобрих. По това време всичко ставаше по партийна линия и очевидно се бяха разбрали и с Плевен, защото моят роден клуб въобще не ми прави проблеми и ми даде записка.
-         Кои са най-ценните Ви триумфи със „ сините “?
-         Знаете ли, това са доста победи, титли, паметни моменти на терена. Но, в случай че би трябвало да се върна обратно, постоянно ще се сещам за двете шампионски трофеи, защото ги вдигнахме след триумфи над ЦСКА. За първата през 1977 година ни стигаше и еднакъв, само че аз и Павел Панов, Лека му пръст, вкарахме по един гол и ги бихме с 2:1. Със същия резултат надделяхме и в последния мач с ЦСКА през 1979 година. В началото на второто полувреме Антон Милков, Бог да го елементарни, откри с глава, след това те изравниха, само че 12 минути преди края ликувахме. Направих двойно с Павката Панов и от въздуха насочих топката в мрежата – 2:1 за нас и златни медали.
-         Коя победа на Левски в Европа Ви е най-скъпа?
-         Тази против Атлетико Мадрид с 2:1 в София. Мачът бе четвъртфинал за КНК и до почивката към този момент водехме с 2:0. За страдание им позволихме да понижат, а гол на непознат терен тогава в шампионатите бе от извънредно значение. На реванша изгубихме с 0:2 след голове от две смешни дузпи, за които сигурно реферът от Ейре се е срамувал, когато е посочвал бялата точка. Но такива бяха времената, по какъв начин ще позволен гранд от Европа да бъде отстранен от тим от социалистическа страна.
-         В шампионата за КЕШ, в този момент Шампионска лига, Левски е играл и против другия гранд от Мадрид.
-         В първия кръг на шампионата през есента на 1979-а срещнахме Реал Мадрид. Невероятен тим, воден от Вуядин Бошков, и с имена като Хосе Камачо, Висенте Дел Боске, Улрих Щилике в състава. Изгубихме с 0:1 на „ Герена “ и 0:2 пред 100 хиляди фенове на „ Сантиаго Бернабеу “. В никакъв случай обаче не сме се изложили, освен се представихме почтено, само че и имахме положения. В реванша всички изтръпнахме, когато още при започване на Бранко Кочев, Бог да го елементарни, му счупиха крайници. Той бе изнесен на носилка и незабавно го оперираха в клиника, която беше на стадиона, а на другия ден се прибра с нас.
-         Кои бяха обичаните Ви сътрудници в Левски?
-         Всички. Ние дружно играехме, дружно биехме и дружно пиехме. Бяхме като едно огромно семейство, сплотени на терена и неразделни отвън него. Тези 6 години в Левски несъмнено са най-хубавите в кариерата ми, макар че имам незабравими мемоари както в Плевен, по този начин и по-късно в Гърция.
-         Кога сте били най-горд с екипа на Левски?
-         За мен беше чест и привилегия да нося тази свещена синя фланелка. Но най-горд съм, че като състезател на Левски постоянно съм играл пред цялостни трибуни и в никакъв случай не сме имали загуба на „ Герена “.
-         В момента „ сините “ минават през тежък интервал. Какво бихте споделили на почитателите им?
-         Да не ги напуща вярата и да не престават да поддържат отбора по този начин безрезервно. Всеки тим е имал възходи и падения, и това се отнася и за Левски, само че Левски постоянно е съумявал да се върне там, където му е мястото - на върха.
-         Какъв ще бъде Вашият тост на юбилея?
-         Само здраве, за мен и за моите най-близки. Защото аз всичко друго съм го постигнал. И знаете ли, аз доста победи съм спечелил във футбола, само че най-голямата си победа я реализирах в живота. Благодарание на Бог съумях да основа прелестно семейство и с моята любяща брачна половинка се радваме всеки ден на нашите деца и внуци. От това повече не бих могъл да желая.
 
 >