Разказ: Няма такъв дивеч
Дружинката наброяваше тъкмо двадесет души – осемнадесет ловци, ръководител и лидер. Членуващите в нея правеха усещане на заможни хора, които нямат проблеми от финансово естество и властта надалеч не им е непозната: измежду тях имаше банков шеф, притежател на огромен футболен тим, военачалник от запаса, медиен магнат, началник на полицейско ръководство, приватизирал през прехода предприятия предприемач, прочут боксьор, мастит хотелиер, представител на сенчеста формация, все хора от мощните на деня. Председател на дружинката беше народен представител, внук на самия Кубадински. Камуфлажите им бяха чисти, нови, оръжията – излъскани и скъпи. Арсеналът им включваше ловни калашници, ремингтъни, лък, арбалет, златен Desert Eagle, карабина Omen Watchman, а депутатът бе похарчил 16 000 $ за едно знамение на оръжейната техника, зовящо се TrackingPoint Precision-Guided Bolt-Action.338 TP, което на процедура стреляше единствено без да пропуща с помощта на електрониката си и трепеше жива цел от разстояние над километър.
Единствен лидерът им не се връзваше въобще с дружинката – нито като визия, нито като облекло. Беше мъж на забележима възраст 35-40 г, смугъл, със загоряла кожа и къса черна коса, зализана обратно с брилянтин. Имаше катинарче и пушеше тънка пурета с черешов мирис. Дрехите му бяха напряко неуместни за човек в планината, в гората, измежду ловци – носеше прилепващ червен потник и върху него черен кожен елек, а надолу: формален черен панталон и скъпи италиански обувки. И никакви оръжия.
- Атанасе, наближаваме ли към този момент? – навъсено се обади ръководителят.
- Търпение, господин Кубадински, самообладание – подсмихна се лидерът. – Още малко, съвсем стигнахме.
- Ха, нека. Че ти вдън горите тилилейски ни закара.
Ловците го следваха и мрънкаха под нос, някои стиснали зъби. Банкерът не устоя и изсъска:
- Куп пари ти наринахме, а не чухме нищо съответно. Дано да си заслужава...
- Платихте ми тъкмо 12 654 лева, колкото бях изискал – прекъсна го Атанас. – Нищо работа за богаташи като вас: разграничено поравно на 19-имата ви, сте ми дали пари тъкмо едвам си купите едно магаре. Пък и към този момент сме на мястото.
Магаре ли? Защо пък тъкмо магаре? Преди да съумеят да осмислят казаното, гората ненадейно свърши.
Дружинката се бе озовала на неголяма площадка, в средата на която имаше голяма яма, изглеждаща като вход към пещера. Наоколо не растеше нищо – нито трева, нито шубраци, за дървета да не приказваме. Просто изпечена, суха канара. Ловците внимателно се приближиха до края на възвишението и погледнаха надолу: бездна, която изглеждаше бездънна.
Пръв се осъзна генералът от запаса – бяха в капан: зад тила им бездната, а единственият път назад минаваше броени метри обратно, заобикаляйки ямата отляво или отдясно. Ямата, до която стоеше и пушеше Атанас, който се подсмихваше присмехулно на всичките.
- Какво става тук, водачо! – отсечено запита военният и насочи калашника си към него. – Отговаряй!
Атанас не изглеждаше впечатлен.
- А, нищо. Вие дойдохте тук, с цел да ловувате дивеч, за какъвто не сте и чували до момента. Аз просто изпълних обещанието си. Пригответе се, господа!
След тези думи лидерът хвърли угарката в дупката. Нейде изпод в планинските глъбини се чу боботене и от ямата ненадейно изригна неколкометров пламък, напомнящ пламнал газ. Ловците трепереха, насочили оръжия ту насам, ту натам, някои към лидера.
- Няма... подобен... дивеч! – изхили се дебелашки последният.
След тези думи като че ли самият пъкъл се отприщи от ямата. Като гърмеж от нея изскочиха няколко чудовища и се спуснаха към сащисаните авджии, които започнаха да стрелят, надавайки крясъци. Огромни зверове, които мощно напомняха представители на земната фауна, но доста по-страховити. Водачът им завика, като цирково конферансие:
- А в този момент за вас, благородни господа, само и неповторимо преживяване! Чудесен дивеч, отговарящ на най-високите ви условия непосредствено от дълбините на Пъкъла! Стреляйте, стреляйте – по-бързо, по-точно! Без да ми пищите, другояче плячката ще сте вие! Това, дето галопира отсреща ви не са чифт телета, а двойка огнеоки вълци! Могъщи, страховити, с дебела черна четина и очи, приютили пламъците на геената! А това, можете ли да познаете какво е? Не е бивол, нито носорог – това е пъклен глиган! Давай, стреляй... Отдръпни се от тялото да не те опустоши в пропастта! Ей, депутатчето улучи червен варан, не може да бъде, отлично! Няма по какъв начин да се насладите на трофеите си, господа – броени секунди след гибелта им чудовищата от Ада се разпадат на пепел и искри, само че ви подсигурявам, че в случай че оцелеете, ще помните този лов до края на дните си! Нали това искахте, нали за това платихте тези умопомрачителни съгласно вас суми? Охооо, ято кървави орли – работа единствено за вас! Тези пернати живеят на групи, сходни на лъвските прайдове – един мъжага и четири-пет женски. Давай, гърми, още!
От ловната дружинка не бяха оживели и половината, а другата половина към този момент изпитваше сериозна рецесия с патроните. Но нападението не свършваше. От дупката се измъкна космато изчадие с размера на колосален камион, чийто плач раздруса всемира.
- За край: това, което се клати към вас не е слон, а пъкълна мечка! И е доста гладна!
След тези думи Атанас потегли безгрижно обратно, оставяйки спътниците си на ориста им. Чудовищата не го атакуваха, в противен случай, заобикаляха го.
Миг преди звярът да ги връхлети и опустоши, депутатът съумя да запита ужасяващ:
- Атанасе... Кой си ти в действителност?
Последното, което чу бе ехидният смях.
- Кой съм аз ли? Ами, размести буквите в името ми и ще схванеш! Хахахахаха!
Автор: Бранимир Събев
