В това време покрай нея минало Богатството с една огромна

В това време около нея минало Богатството с една голяма лодка. Любовта го попитала:
– Богатство, ще ме вземеш със себе си?

А то отвърнало:
– Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб…

Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наоколо в хубав кораб.
– Суета, апелирам те, помогни ми!

– Не мога да ти оказа помощ, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка… – оправдала се Суетата.

Заоглеждала се Любовта в търсене на своето избавление и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
– Тъга, дано дойда с теб!

Но и тя не се съгласила:
– Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че нуждая се да остана сама…

В този миг около тях минало Щастието, само че то пък била толкоз щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала…

Отчаяла се Любовта и почнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
– Ела Любов, аз ще те взема със себе си – споделил един дъртак. Любовта не го познавала, а и била толкова разчувствана, че ще успее и тя да се избави, та не запомнила да попита за името му.

Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, какъв брой доста му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
– Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и избави живота ми?

Мъдростта дала отговор:
– Това беше Времето.

– Времето ли? учудила се Любовта. – Но за какво от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?

– Защото единствено Времето е способно да разбере, какъв брой велика еЛюбовта и да й помогне да оцелее, макар компликациите! – усмихнала се Мъдростта…