... Харис каза че много от препоръките в оперативното пространство вече са приети, но няколко области, които изискват законодателство, все още не са разгледани от Oireachtas.
Първите Въпроси - Новини
ДУБАЙ Обединени арабски емирства AP — Иран започна гласуването в
...... право на глас, прогнозира избирателна активност от 23,5% в столицата Техеран и 38,5% в национален мащаб. Каза, че границата на грешка в анкетата е 2%.
Предложеният бюджет на Столична община за 2024 година има много
...... институция, а не в корпорация, в която може да размахва пръст, да изключва и да включва камери, когато на него му е изгодно“, каза Григорова.
Предложеният бюджет на Столична община за 2024 година има много
...... в публична институция, а не в корпорация, в която може да размахва пръст, да изключва и да включва камери, когато на него му е изгодно". FaceBookTwitterPinterest
Ситуацията в Беларус и Афганистан също трябва да бъде повдигната
...... външен министър и неговият призив Обединеното кралство да бъде „приятел, съсед и най-добрият възможен партньор“ за ЕС предизвика безпокойство сред някои привърженици на Brexit. >
Ще има ли конституционна реформа? (Не)Коалицията я обещава до края на годината
Това стана ясно след заседанието на парламентарната комисия по конституционни въпроси. На него бяха приети процедурните правила, по които да бъдат обсъдени и приети промените в основния закон. Проекторешението бе внесено от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН.
Процедурата е стандартна, а текстовете повтарят тези от 2014 г., когато за последно беше отворена Конституцията. Нуждата от такива правила е заради разликата в процедурите по приемане на законови изменения и основния закон - Конституцията се реформира след три гласувания, а законопроекти в НС - на две четения.
Днес членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции.
Според правилата на първото гласуване законопроектът се разглежда, след като НС изслуша доклада на комисията в 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост при условията и по реда, които са предвидени в правилника за работа на НС. Законопроектът се приема, ако за него са гласували ¾ от всички народни представители. Повторно може да бъде разгледан, ако законопроектът получи по-малко гласове, но не-по малко от ⅔.
При второто гласуване проектът се приема текст по текст. Отново са необходими ¾ от гласовете.
Между второ и трето гласуване не се правят предложения. То протича в цялост и отново са нужни ¾ от народните представители.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата
"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех.
"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев.
"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова.
"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев.
"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова.
Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията.
Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд.
“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.
Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.
При слънчогледа ситуацията била друга.
“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.
“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.
“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.
“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.
“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си
...... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Селекционерът на националния отбор по футбол Младен Кръстаич говори пред
...... отбора и кой го няма. Аз самият си оказвам натиск, за да постигаме най-добри резултати. Така е в живота, така е в спорта", завърши Кръстаич.
Във вторник от 16 00 ч българско време членовете на ЕП
...... което следва отговор до две минути и евентуален допълнителен въпрос, не по-дълъг от 30 секунди, и втори отговор от страна на комисаря до две минути.
Нека не избързваме да видим разрешителните които ще получат производителите
...... на организма срещу вируса. За финал доцентът прогнозира, че до седмица-две би трябвало да се очакват промени в кривите на заразяемост с COVID-19. Още: ""