... за някои от най-засегнатите регионални валути като йената.“**Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Пазари Като - Новини
Погрешните инвеститори и анализатори бяха принудени да разкъсат своите оптимистични
...... „Чувстваме, че имахме лесен опит, но пейзажът става все по-предизвикателен“, каза Марк Даудинг, главен инвестиционен директор в RBC BlueBay Asset Management.Допълнителни доклади от Лорънс Флетчър
БАНКОК AP — Акциите бяха смесени в сряда в Азия
...... отколкото очакваха анализаторите. При валутните сделки щатският долар се повиши до 151,79 японски йени от 151,75 йени. Еврото падна до 1,0855 долара от 1,0857 долара.
Борсовите индекси на най големите страни в Западна Европа предимно нарастваха
...... за устойчивост на фона на предизвикателства и посочи бъдещи възможности за растеж на бизнеса на Balfour Beatty, свързани с енергетиката и транспорта на Обединеното кралство.
Нарастващият оптимизъм относно световната икономика и подобрените корпоративни печалби тласка
...... каза, че ралито се чувства по-малко сякаш „има много фундаментални инвестиции“ и повече, че „професионалните инвеститори, с които работим, са скъсили своя времеви хоризонт“ .
БАНКОК AP — Акциите бяха предимно по високи в Азия след
...... 62 цента до 82,85 долара за барел.Щатският долар падна до 149,97 японски йени от 150,16 йени. Еврото се покачи до 1,0780 долара от 1,0778 долара.
БАНКОК AP — Азиатските акции бяха смесени в понеделник като
...... загуби 37 цента до $81,82 за барел.Щатският долар падна до 149,24 японски йени от 149,28 йени. Еврото се покачи до 1,0792 долара от 1,0784 долара.
ТОКИО AP — Азиатските акции бяха предимно по високи в петък
...... 81,47 долара за барел. При валутната търговия щатският долар се повиши до 149,39 японски йени от 149,32 йени. Еврото струваше 1,0771 долара спрямо 1,0780 долара.
Китайските акции се завъртяха в понеделник потъвайки до петгодишни дъна
...... значително повишаване на митата върху китайския внос. Китай отвърна с мита върху американски стоки и митата от двете страни остават в сила и до днес.
Основният борсов индекс на Канада се понижи в търговията късно
...... 15,90 щатски долара до 2 066,80 щатски долара унция, а мартенският договор за мед се повиши с едно пени до 3,92 щатски долара за паунд.
В Азия настъпва промяна която отеква на световните финансови пазари
...... японска компания, около 330 милиарда долара, надминавайки марката, поставена през 1987 г. от телекомуникационния конгломерат NTT. Японският индекс Nikkei 225 Източник: FactSetОт The New York Times
БАНКОК AP — Акциите паднаха във вторник в Азия като
...... 66 цента до $72,68 в понеделник. Суровият петрол Брент, международният стандарт, се повиши с 14 цента до $78,29 за барел.Еврото падна до $1,0916 от $1,0952.
Борсовите индекси на най големите страни в Западна Европа днес основно
...... Англия, за 380 милиона паунда, включително дълга. Pennon планира да издаде акции на стойност 180 милиона паунда, за да събере средства за финансиране на сделката.
Правителства и компании на нововъзникващите пазари са продали рекордни 50
...... остават обвързани в проточени преговори за преструктуриране на дълга. Техният опит е накарал други държавни кредитополучатели да считат неизпълнението на задълженията си за последна мярка.
ХОНКОНГ AP — Основните азиатски фондови пазари отстъпиха в понеделник
...... 87 цента до $77,89 за барел.Щатският долар падна до 144,49 японски йени от 144,59 йени. Еврото се понижи до $1,0933 от $1,0945 късно в петък.
Борсовите индекси на най големите страни в Западна Европа се понижаваха
...... DAX (-0.66%), британския FTSE 100 (-0.44%) и общия Stoxx Europe 600 (-0.36%), докато на печалба са испанският IBEX 35 (+0.72%) и италианският FTSE MIB (+0.11%).
Фючърсите за S P 500 и Dow се повишиха с 0 2
...... стандарт, поскъпна с 23 цента до $76,84 за барел.Щатският долар падна до 141,73 японски йени от 141,84 йени. Еврото се повиши до $1,0964 от $1,0997.
БАНКОК AP — Азиатските акции се повишиха в петък след
...... стандарт, поскъпна с 27 цента до $76,88 за барел.Щатският долар падна до 142,04 японски йени от 141,84 йени. Еврото се повиши до $1,0986 от $1,0997.
ТОРОНТО — Основният борсов индекс на Канада се понижи с
...... повиши с два цента до 3,80 щатски долара за паунд.Този доклад от The Canadian Press е публикуван за първи път на 12 декември 2023 г.
По рано тази седмица беше разкрито че най старият коледен базар в
...... насърчаване на допълнителни доброволци и финансова помощ, но за съжаление предложената подкрепа и финансова помощ не бяха достатъчни, за да покрият събитие през 2023 г.“
От снощи е въведена пълна забрана за провеждане на пазари
...... се излекуват, тогава нека ги продават”, каа Якимов. Забраната е в сила до изричната й отмяна от Българската агенция по безопасност на храните. Последвайте канала на
Борсовите индекси на най големите страни в Западна Европа бяха предимно
...... нейните ценни книжа се повишават с 9.01%. Сред печелившите бяха: британската верига магазини Marks and Spencer (+10.50%), германската банка Commerzbank (+2.12%) и испанския телеком Telefonica (+2.54%).
Европейските борсови индекси днес спаднаха търговците оценяваха междинните тримесечни отчети
...... си към китайския банков сектор и сектора на недвижимите имоти. И други британски банки продължиха да се понижават в четвъртък: Barclays (-1.30%),HSBC (-0.88%), Lloyds (-0.60%).
МВФ: Съотношението дълг/БВП на България е ниско
Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.
Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.
Данните за България
Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.
Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.
Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.
Политиците трябва да бъдат непоколебими
"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.
Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.
"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.
В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.
Сили в тенденциите на дълга
Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.
МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.
Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.
Справяне с уязвимостта на дълга
Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.
За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.
По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.
За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.
"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022
...... цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.
Шеф на петролната асоциация: Дано не съм лош пророк, но цена от 3 лв за литър бензин ще е добра цена
По думите му предлагането на готови горива на международните пазари- особено в нашия регион, не е особено голямо. „Търсенето е по-високо от предлагането, което води до поскъпването. И трябва донякъде с гордост да кажа, че българският пазар предложи наистина в туристическия сезон и в силния за земеделците период най-доброто, което можеше да предложи като цена за това лято”.
„Нефтът през последните 10 дни е на цени от 92-93 долара за барел, а това са оферти, които ще се изпълняват през следващите 30-40 дни – това означава, че сме близо до 100-те долара за барел нефт. Това бяха едни от най-страшните нива в котировките, които видяхме през юли и юни 2022 година. Вероятно и готовите продукти след няколко седмици е се приближат до онези високи нива, които видяхме през миналата година”, подчерта Терзиев, пише novini.bg.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
По думите му предлагането на готови горива на международните пазари
...... 2022 година. Вероятно и готовите продукти след няколко седмици е се приближат до онези високи нива, които видяхме през миналата година”, подчерта Терзиев, пише novini.bg.
Корнелия Нинова: Дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството?
В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове."Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването "Неделя 150" по БНР.
Решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова определи като предателство на националния интерес. "Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна - този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава", добави лидерът на социалистите.
"Твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия - е лъжа. И днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство. Пред мен те споделиха следното: “Няма да го направим, защото се страхуваме да не си замърсим производството, нямаме гаранции за чистотата на украинското зърно. То не отговаря на европейските изисквания. Цените няма да се намалят и социален ефект няма да има от това решение. Тук и стои здравния въпрос. Съмнявам се, че контрола ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали вносната пшеница не е опасна за здравето. Българските зърнопроизводители се притесняват от дъмпингови цени. Българското производство ще остане по складовете, ще се калкулират загуби, а по-евтината пшеница ще залее пазара. Дъмпингът е в търговията със зърно. Защото от него не се произвежда само хляб, а и фуражи и други. Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси, ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени просто, за да реализират едни печалби за сметка на българския национален интерес и производство", категорична бе Нинова за рисковете след премахване на ветото за внос на продукти от Украйна.
По думите й протеста се разраства, а от вчера се наблюдава и включването на пчеларите в него, които с основание се ядосват. "Вносът на мед и пчелни продукти не само им подбива цената. Оказва се по техни думи, че се внася украински мед, преопакова се като български и се продава като такъв. И това убива международните пазари на българския мед. Ако те поискат среща с нас - разбира се, че ще излезем при тях. Всичко и в този протест, и по принцип е политика. Защото решението на парламент и правителство - това е правене на политика. Борисов вчера каза: “Докато бях премиер дадох на зърнарите 30 млрд. лева”. Питаме се дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Кардиналното решение е да се промени това на Народното събрание - да се върне ветото и да се потърси отново съюз с Полша, Унгария, Словакия. Сектор земеделие е един от най-сериозните, които произвеждат БВП и внасят данъците в страната. Едва ли санкциите на ЕК трябва да ни притесняват. Както виждаме и други държави ще го направят. Стратегическото решение е правилно преразпределение на субсидиите към други сектори - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Възстановяване на напоителни системи, които струват около 100 млн., за да имаме поливно земеделие. Земеделието е сектор, който предполага стратегическо мислене, за да имаме истинска и евтина храна на българската трапеза", добави лидерът на българските социалисти.
"Ние сме единствената партия, която в момента има предизборна платформа, кандидати за кметове и листи за общински съветници. Да не се омаловажава ролята на БСП. В пълна готовност сме да стартираме кампанията. Промяната, която се очакваше за разграждане на модела ГЕРБ и Борисов не се състоя след парламентарните избори. Очакванията се провалиха, защото промяната и статуквото се прегърнаха и направиха тази безпринципна сглобка. Съмнявам се, че избирателите на ПП, които искаха изчегъртване на ГЕРБ - са им казали да се прегърнат с Борисов. Както и се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ, които 3 месеца слушаха колко вредни, неграмотни, некомпетентни и крадливи са ПП - са съгласни Борисов да им даде властта и да продаде ГЕРБ", обобщи Нинова за безпринципността, с която партиите на сглобката са предали своите избиратели.
"Нашата цел е промяна на модела на управлението на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 15 години. Моделът на национално равнище той го пренесе на общинско равнище. Там има феодални имения на кметове. Държат хората в зависимости с назначения и друго. Голямата ни цел е промяната този път да стане отдолу. Желанието на Борисов от години наред да прегърне БСП, за да я задуши - продължава и през местните избори, но няма да стане. Гледала съм го какви манипулации прави - задкулисие, обръчи от фирми, държане в подчинение, непризнаване на институциите, унищожаване на опозицията и журналистическия глас, който се надига. Ето това искаме да променим. Трудно е, струва ни много, бият ни много, но няма да се откажем", добави председателят на БСП за приоритетите на партията.
"Като резултати очакваме повече от предишния път. Би било много жалко, ако една партия тръгва за по-малко или за запазване на положението такова, каквото е. Имаме добри кандидати, много опитни кметове с по няколко мандата и млади, които са кандидати за първи път. Надявам се хората да оценят това, че сме единствената партия, която не се предаде и не ги излъга, и не влезе в никакви сглобки и договорки. Принципни и последователни сме в политиките си. ", каза в заключение Корнелия Нинова.
Моля, подкрепете ни.