Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

Държавната ТАСС съобщава, че Лавров е участвал в кръгла маса, посветена на разрешаването на кризата в Украйна, но се е ясно къде се е провела тази среща, кой я е организирал и кои държави са участвали в нея. 

Според Лавров са налице опити всичко около мирните преговори с Украйна да се преобърне "с главата надолу" чрез "псевдодипломация".

В същото време посочва, че Русия е готова да отговори на "всяка сериозна инициатива" по уреждане на въпросите между Киев и Москва, но повтори, че "топката е в полето на Украйна".

Според руския външен министър всъщност проблемът е, че вместо Западът да насърчава "справедлив процес", той се опитва да привлече страните от глобалното мнозинство към подкрепа на инициативата на президента на Украйна Володимир Зеленски, която той нарече "формула за мир“.

Какво всъщност представлява украинската формула за мир? 

Тя дойде като отговор на китайското предложение, което беше в 12 точки, но повтаряше до голяма степен исканията на Русия. Формулата за мир на украинския президент Володимир Зеленски призовава за пълно изтегляне на руските войски от украинска територия, освобождаване на всички военни заложници и депортирани украинци, както и хранителна и енергийна сигурност.

“Западът от месеци казва, че тази “формула за мир“ е единствената основа за преговори. Започва от невинни теми и след това стига до целта, за която е измислена – нанасяне на стратегическо поражение на Русия, възстановяване на границите на Украйна, каквито бяха през 1991 г., изправяте руското ръководство на военен съд, принуждавате Русия да плати репарации и след това “милостиво“ се съгласявате да подпишете мирно споразумение“, негодува Сергей Лавров.

Според дипломата Западът се опитва да убеди страните от Африка, Азия и Латинска Америка да подкрепят инициативата на Зеленски „само в онези точки, които му харесват”, което според него е "опит нормалните държави да бъдат въвлечени в абсолютно нереалистично, русофобско, ултимативно начинание".

Вътрешният министър Калин Стоянов посочи, че МВР разполага с осем специализирани амфибии “Тайка ТТМ”, които се използват при наводнения за спасяване на хора. Два от тях са в София. По един има в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Монтана и Добрич.

От отговора на Стоянов става ясно, че страната ни разполага с амфибии и няма нужда да преправя БТР-и за помощ при наводнения, каквито внушения правят от “Възраждане”, посочи Мирчев. 

Освен това 100-те БТР-а на вътрешното министерство още са в складовете на жандармерията и ще заминат за Украйна едва след като Киев подпише споразумението с МВР в следващите дни и парламентът го ратифицира.

“Особено гнусно е, когато руското прокси в парламента използва подобна трагедия, за да прокарва интересите на Путин - по всякакъв начин да се попречи на изпращането на помощ за Украйна. На това може да се противодейства само по един начин - оборвайки лъжите с факти. И тук фактите са ясни - амфибии има, а от "Възраждане" лъжат и жонглират със страховете на хората​”, категоричен е Ивайло Мирчев.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.