"Не виждаме причина животновъдите да нямат интерес от премахването на тази забрана. Реално в България има и други отрасли като индустриалната преработка на растителни масла, както и предприятията, които преработват фуражи, също и мелниците, защото все пак с отварянето на тази забрана ще се доведе до падането на цената както за населението, така и за потребителите на фуражи, но най-вече: за животновъдите. Затова не виждаме защо животновъдите участват в стачните действия, защото с тези действия правителството прави така, че ако цените са високи, са могат да паднат до конкурентните", допълват оттам. 

"С цел да бъде избегнато затварянето на пътища, моля правителството да не се подава на провокации и ако трябва да бъде изменен Законът за движението по пътищата само и единствено във връзка със стачни действия, за да не може МПС-та, придобити с европейски средства и средства от националния бюджет да бъдат използвани за блокиране на пътищата. Предлагаме същите да бъдат отнемани в полза на държавата", пише още в писмото. 

И призовават доходите на организаторите на стачките да бъдат проверени. "Да се разгледат дружествата, които са получили субсидии. Не виждаме заплаха за стоките, които идват от Украйна, тъй като е ясно, че там все още субсидии няма и няма как те да се продават по-евтино от нашата цена на зърното и слънчогледа. Подкрепяме праработвателите изцяло", пише още в писмото. 

Близо 908 лева достига размерът й и бележи ръст от 173 лева спрямо година по рано. 

От отчета на Националния осигурителен институт става ясно, че през първите осем месеца на тази година разходите за пенсии са 12 милиарда и 390 милиона лева. Повишението е от 27,05% спрямо август 2022 година, като броят на пенсионерите намалява с 2100. Отчита се ръст и при разходите за обезщетения и помощи с над 100 милиона лева. 

От януари до август разходите на общественото осигуряване общо са 14 милиарда лева. От осигуровки са събрани 7 милиарда и 300 милиона, а недостигът на средства или дефицитът от 6 милиарда и 300 милиона лева е покрит от Държавния бюджет.

Националният съвет е приел предложението на Нинова официално да обяви, че не желае и няма да приеме никъде подкрепа от ГЕРБ за местните избори. 

“Нашата цел на тези избори е да продължим битката си за разграждане на модела„”ГЕРБ“ на местно равнище”, каза Нинова. 

На Националния съвет е взето решението БСП да подкрепи Ваня Григорова за кандидат-кмет на София. Предложението бе отправено от градската организация на червените.

Във връзка с решението да се вдигне забраната за внос на украинско зърно, Нинова коментира, че българското правителство е “предало” българския национален интерес. Тя отрече социалистите да защитават “едри бизнесмени“, но от партията смятат, че предстоящите протести на зърнопроизводителите са справедливи.

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.