Това заяви в предаването „Пресечна точка” министърът на околната среда и водите Юлиян Попов по повод актуалната тема с протестите на земеделците.

Министър Попов коментира и въпроса дали тези протести не се използват за политически цели и по-ранна ротация на кабинета.

„Всеки един протест и всяко едно нагорещено обществено мнение се използва по някакъв начин политически. Друг е въпросът дали това използване има реална сила или не. Естествено е, когато хората протестират и се вълнуват – политическите партии да реагират на тези нагласи и да се включват в тях. Не мисля, че тези протести са политически мотивирани. Естествено, че различни политически сили и руската хибридна пропаганда, се възползва от всички протести, свързани с Украйна. Всички тези неща ги знаем. Но това, че някой се възползва или иска да се възползва – не означава, че самият протест има сериозно партийно-политическо измерение”, подчерта той.  

По думите му в случая с протестите кабинетът е действало много рационално с голяма ангажираност към проблемите и в земеделието, и в енергетиката. „Не се влияем от политически партии извън онази стратегическа договореност за политическата програма, която разбира се е договорена и се договаря с политическите партии. Аз не бих казал, че сме подложени на каквото и да било влияние, извън просто постоянните разговори, които са съвсем естествени", категоричен бе министърът. 

Той обясни и какво е договорено със синдикатите за протеста им за въглищните централи, които Европа иска да бъдат затворени.

"На тази среща се договорихме да подпишем едно споразумение със синдикатите, в което да се уточнят конкретни точки, които да бъдат ангажименти на правителството, които са реалистични. Това рядко се прави. Обикновено политически лидери и правителства под натиск на протест просто обещават нещо, за да се отърват от моментния натиск. Ние искаме да избегнем това и да се ангажираме само с неща, които можем да направим. Това, което според мен ние сме в дълг - не нашето правителство, по принцип правителствата на България, е конкретизиране на специфични дейности", посочи той. 

Попов даде и конкретен пример: "Създаване на предприятие, което да е проектно предприятие, национален оператор за самия преход на въглищните региони. За това се говори отдавна, но Д ние сега поемаме ангажимент конкретно да го регистрираме. Да го направим, да започнем да инициираме изработването на устройствен план за целия регион.

Това, между другото, беше изключително постижение, което предотврати фрагментирането на "Марици"-те, което е регион, според мен, продължавам да го твърдя, с изключителен инвестиционен потенциал. В същото време трябва да се привлекат и трябва да назовем някои конкретни инициативи, за да могат хората, на които им е трудно да работят с тези абстрактни категории, като преход, въглеродни емисии и така нататък - да видят какъв тип индустрия, какъв тип инвестиции ще бъдат". 

По повод поетия ангажимент по ПВУ въглищните централи да намалят работата си с 40%  до 2026-та година Попов подчерта, че "този ангажимент от една страна е много труден, от друга страна той е не просто изпълним, но той неизбежно ще се случи".

Министър Попов коментира и бедствието в Царево. На въпрос дали България е поискала помощ по европейския механизъм, който позволява компенсация на щетите от наводненията, той подчерта, че все още не сме поискали пари.

"Първо трябва да приключи оценката на щетите, оценката на самия случай, на самия казус. Премиерът е назначил комисия, която ще работи може би още седмица-две най-много, за да стигне до заключение. Тя се оглавява от моя заместник-министър. Ние следин много отблизо ситуацията. Общо взето ситуацията, щетите и причините са известни, но трябва да изчакаме крайния резултат. Тогава ще трябва да се прецени дали ние имаме нужда от външна помощ. Или ще можем да отделим тези пари от бюджета. Аз лично съм скептичен към тази идея, че за всяко нещо и за всяка беда трябва да ходим в Брюксел да искаме помощ. Аз бях в Царево за един ден. Удивително е това, което се прави на място. Колко бързо се работи, колко организирано се работи. Удивително е също, звучи малко като самохвалство, но как всички правителствени институции се задействаха с изключително добра координация", подчерта министърът. 

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Някои неща се повтарят. Ескалацията на протестите нараства. Чуват се емоционални скандирания от средите на недоволните зърнопроизводители, които изкараха техника по пътища, кръстовища, мостове, гранични пунктове, до градове и села. В голямото напрежение дори стана катастрофа в обиколна отбивка и жена загина…

Днешните протести са политически – няма никакво съмнение. Зърненият внос от Украйна е само претекст да се осъществи тежък натиск върху правителство, което работи в много трудни условия само от три месеца.

Чуват се крясъци за оставка на отделни министри, на премиера Денков и на кабинета като цяло. Стигна се до палячовщини от сорта Корнелия Нинова да иска военният министър Тагарев да се разкара, защото нещо с „онова съоръжение“ – довлечения от вълните потрошен дрон край Тюленово, - не било направено както трябва. Същата Нинова, - която най-вероятно е служила в домакинското отделения в казармата, шегувам се – два месеца мълчи, докато по най-арогантен начин Русия провежда провокативно и нагло военно учение в неприкосновената икономическа зона на България в Черно море. Ето това е истинската военна заплаха за България, а не скапалия се дрон (разбира се, че трябваше да бъде обезопасен по най-бързият начин и Тагарев трябва да накаже онези, които са си бъркали в носа цяла нощ…), но БСП и „Възраждане“ мълчат като риби.

Ако се заемем да изброяваме ползите за Кремъл от дестабилизация  на страната ни и от събарянето на правителството „Денков-Габриел“, ще се окажат доста сериозни и голям брой. На първо място, да се саботира подкрепата за Украйна, да се настрои българското общество срещу Киев, както и да се всее съмнение в провежданата политика на ЕС по проблема. Това само на първо четене, а има още мотиви Русия да иска протести, бунтове, въстание – както искате го наречете – в България.

Утре трактори и друга техника ще нахлуе в столицата. Ще бъде блокиран половината град,  централната част ще е недостъпна. Полиция и жандармерия ще има навсякъде. И точно това е много важен детайл, който може да се превърне в ключов. Ако радикализирани протестиращи опитат провокативни действия, а униформени си изпуснат нервите – може да се стигне до огромни неприятности. Има политици, които разчитат точно на това и може би работят в посока да се случи. Размирици в навечерието на избори – прекрасен резултат на чужди служби, които има поставена задача да предизвикат нещо подобно. Тези от изток са майстори на шантажа, метежи, кризи и др.

Въпросът е нашите служби дали са успели да се противопоставят и да неутрализират подобни намерения?

Това не са празни приказки и хиперболизиране на опасностите. Те дори са по-реални и опасни от тона, който влагам в тези редове.

Все пак вярвам, че самите протестиращи ще проумеят в един момент, че не трябва чужди интереси да влияят на емоциите им.

Дано не стане беля – вероятност има. Историята дава не един пример, когато зависимости от чужди интереси, са довеждали до трагедии.

Да се върнем към урока от 1923-а година: Когато се разбира, че бунтът-въстание няма шансове, ръководителите Георги Димитров и Васил Коларов се измъкват бързо в Югославия, а оттам във Виена и накрая паркират на Червения площад в Москва…

Огнян Стефанов

"Това, че няма опонент на ГЕРБ, за нас не е проблем. Нашата битка е срещу цялостния модел на управление на ГЕРБ - модел, който се изразява и в некачествените ремонти, и в мръсния град, и в нагласените обществени поръчки, и в разпадащата се инфраструктура на града, и във всички онези далавери и корупционни практики, които сме разкривали през годините".

"Спаси София" компромиси с ГЕРБ няма да прави, категоричен бе Бонев в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР. И добави: "Нямаме никакво намерение да пестим критика срещу ГЕРБ и начина, по който управляват София".

Той отбеляза огромния пропилян потенциал на София последните 20 години. София изостана от своите конкуренти в Европа, а не ги настигна, отчете той. Общинският съветник нарече "шайка" тези, които управляват столицата в последните години.

Подходите ни с Васил Терзиев се допълват, добави Борис Бонев. Той е убеден в победата на кандидата им за София.

За другия кандидат за кмет на София - Вили Лилков, Бонев смята, че е жалко, че той е допуснал поредно разделение на демократичния вот в София:

"Тук беше моментът да се демонстрира отговорност. В едно обединение като нашето всеки може да намери своето място. За мен беше грешка от страна на Вили Лилков, може да е бил подведен".

За бюджета на София общинският съветник коментира: "Не мина на косъм, а беше предвидено да мине по начина, по който се случи. Патерицата на ГЕРБ - ВМРО, си ги подпираше, когато трябваше да се взимат решения за харчене на много милиони. Ако някой е толкова сериозна опозиция и накрая се извърта на 180 градуса и гласува за бюджет, който е критикувал така остро, какви са били стимулите да направи това. Можем доста схеми да се опитаме да разплетем, свързани с гласуването. Може би е бил стимулиран".

"Нима 10 000 деца не бяха извън детските градини и миналата година, когато имаше бюджет? Нима жълтите павета се случиха в ситуация без приет бюджет - напротив, имаше бюджет и въпреки това жълтите павета бяха подредени криво. Общината с приет бюджет прави всичките си некачествени ремонти и толерира фирмите за почистване, които получават по 250 млн. годишно на практика да не чистят и София да е потънала в боклуци", продължи той.

По-добре не пипайте нищо, за да не го развалите, отколкото да правите ремонт на ремонта, категоричен бе Бонев.

Според него има голямо значение кой ще управлява София след изборите. Бюджетът не е просто едни цифрички, в бюджета се залагат реформите и приоритетите, подчерта той. По думите му бюджетът е изключително важен инструмент за управлението на града. Много бързо ние ще подготвим, включително по нов модел, бюджетът за 2024 г., заяви Борис Бонев.

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.