На всеки 24 секунди на пътя умира по един човек, а икономическите загуби от тези жертви се изчисляват на 1,7 трилиона долара годишно в световен мащаб, каза Мишел Йо, пратеник на добра воля на програмата за развитие на ООН. 

От своя страна еврокомисар Вълян подчерта, че около 70 на сто от жертвите на пътя са в градовете и от най-уязвимата категория - пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти. Раните пък са причина за смъртта на много млади хора от 5 до 29 години, каза още тя. 

1,35 млн. са загиналите годишно по света в катастрофи, а между 40 и 50 млн. души остават инвалидив резултат на пътни инциденти, съобщи Жан Тод, специален пратеник за пътната безопасност на ООН. Той каза, че жертвите могат да се предотвратят:

"Повечето от тях могат да се предотвратят и ние имаме рецепта за това. Конвенциите на ООН за пътната безопасност дават много добри практически инструменти на всички държави по света, за да превърнат в закон мерките, необходими за справянето с проблема". 

Еврокомисар Вълян припомни, че целта на Комисията е жертвите на пътя да намалеят наполовина  в ЕС до 2030 г.

Тя припомни и законодателните предложения в тази насока - ревизия на директивата за шофьорските книжки и за трансграничното прилагане на правилата по пътищата.

Още в края на миналата седмица стана ясно, че въпросът ще бъде обсъден. Социалният министър Иванка Шалапатова обяви, че ще се разгледа отпускането на 15 хил. лева за близките на загиналите при наводненията на 5 и 6 септември тази година в Южното Черноморие. 

Еднократните помощи ще бъдат изплатени от дирекция "Социално подпомагане" по постоянен или настоящ адрес на загиналите. По този начин ще се осигури допълнителна финансова подкрепа за техните семейства.

Очакваме Азербайджан да прекрати военните действия и те да не се използват за прогонване на арменците, местни жители на Карабах, отбеляза той. Говорителят добави, че възможни санкции от страна на ЕС може да се наложат, ако се постигне необходимото единодушие за такова решение.

Говорителят подчерта, че обемът на внасяния от ЕС газ от Азербайджан се равнява на три процента от общите вносни количества за миналата година. "Това е с един процент повече от 2021 г. и очакваме за тази година да няма промени", уточни той.

Знаем, че Азербайджан внася газ от Русия, но газът, доставян в ЕС, е каспийски, заяви говорителят. Той посочи, че ЕС знае какви количества се внасят от Русия в Азербайджан и те са много по-малки от вноса от Азербайджан в ЕС. Не внасяме руски газ в ЕС, обобщи говорителят.

Сред жертвите има деца на възраст от 3 до 14 години.

Акцията е осъществена от членове на Дирекцията за технологии, Службата за борба с високотехнологичните престъпления и Министерството на вътрешните работи на Сърбия, в сътрудничество с Прокуратурата за високотехнологични престъпления.

Припомняме, че акция на ГДБОП срещу педофилията се проведе у нас миналата година. Поне трима бяха задържани и бяха претърсени десетки адреси в София, Варна, Хасково и други градове на страната. Мащабната акция срещу разпространението на порно клипове с непълнолетни се проведе от прокуратурата и Националното следствие. Един от уличените беше арестуван в апартамент в центъра на София. Другите двама бяха задържани в Нови хан.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Те не могат да реализират продукцията си и от миналата година въпреки ниската изкупна цена. Имат нужда от средства, за да подготвят пчелните семейства за зимата.

Затова искат бързо изплащане на подадените заявления, настояват и за безлихвено кредитиране за сектора.

В декларация искат още България да информира Европейската комисия за тежкото положение на сектора. Искат и работна група за промени на Наредба 8 за инвестициите в пчеларството.

Земеделският министър Кирил Вътев слезе при протестиращите пчелари и покани техни представители на среща.

До края на тази година ще бъде разкрит нов кризисен център в Самуил, област Разград, в който подкрепа могат да потърсят 15 жертви на насилие. С държавно финансиране ще бъде увеличен капацитетът на кризисния център в Перник – от 16 на 40 места.

Решението на правителството идва на фона на зачестилите случаи на домашно насилие в страната. Днес дойде поредната фрапираща новина от Сандански, където мъж преби и подстрига жената, с която живее. Малтретираната жена е на 27 години. Побоят е станал през нощта на вторник срещу сряда. На сутринта пребитата и остригана жена е потърсила помощ от социалните служби в Свищов, от където са подали сигнала за домашното насилие до полицията.

В момента пострадалата се намира в кризисен център. 

В днешната среща при премиера Денков са участвали още вицепремиерът и министър на външните работи и Мария Габриел, която е председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, министрите на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на вътрешните работи Калин Стоянов, заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и на правосъдието Георги Николов.

Към момента кризисните центрове могат да приемат 321 пострадали. Целта е общият капацитет да бъде увеличен на 774 места – за 479 деца и 295 пълнолетни, заяви министър Шалапатова.

Общините трябва да планират разкриването им в бюджетите си. 

Първоначалната и адекватна реакция при случаите на насилие е най-важна, подчерта министър Стоянов. От МВР вече изготвят нови методически указания за действията на полицейските органи по Закона за защита от домашното насилие, с подробно разписани механизми за действие на всеки един етап от получаването на сигнала, посещението на място, разговора с пострадали, работата с извършителите и т.н. Според министъра на вътрешните работи се наблюдават значителен ръст на случаите на домашно насилие и трайно увеличение на образуваните досъдебни производства спрямо миналата година. Ще се направи анализ на причините.

Вече е започнало обучението на 40 педагогически специалисти от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО), които ще оказват методическа подкрепа за превенция на насилието и тормоза в училище. Подготвят се също 20 психолози от Националната мобилна група за психологическа подкрепа към Министерството на образованието и науката. Те ще работят в сферата на киберсигурността и срещу насилието в интернет.  Подготвят се и законови промени с цел въвеждане на медиация на конфликти на регионално ниво с цел подобряване на комуникацията между образователните институции и родителите, особено в случаите, в които децата са жертва на проблеми между родителите.

Министерството на правосъдието (МП) работи по разширяване на възможностите за безплатна правна консултация за жертвите на насилие. Тя е регламентирана в меморандум за сътрудничество и партньорство между МВР, МП, Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии. 22 юристи от Софийска адвокатска колегия са изявили желание да се включат в списъците на Националното бюро по правна помощ през последния месец. Обсъжда се и увеличаването на работното време на Националния телефон за първична правна помощ, който министерството поддържа.

Това стана ясно след среща между представителите на компанията и премиера акад. Николай Денков, предават от Агенция “Фокус”. 

Повод за разговора е предложението за предсрочното прекратяване на изключението от общоевропейското ембарго, наложено на Русия. За идеята се разбра преди лятната ваканция на депутатите. 

Дерогацията бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Представители на “Лукойл” са се срещнали днес и с президента Румен Радев. Във фокуса на разговора бяха възможностите на компанията за алтернативни доставки на петрол, за осигуряване на непрекъснатост в производствения процес и за гарантиране на заетостта на работещите в новата ситуация след прекратяването на концесията на пристанище “Росенец“, както и предприетите от управляващите действия за предсрочно преустановяване на дерогацията за внос на руски суров петрол.