Двете съседки, Азербайджан и Армения, влязоха във война два пъти за Нагорни Карабах, първо в началото на 90-те години след падането на Съветския съюз и отново през 2020 г. От декември Азербайджан установи де факто блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Във вторник министерството на отбраната в Баку обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позиции на армията - твърдения, които Армения отрича. От Азербайджан обаче посочват, че именно на това са отговорили с "местни, антитерористични дейности за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования на въоръжените сили на Армения".

От ведомството уверяват, че нападението не е насочено към цивилни, а към "законни военни цели".

Преди няколко дни Ереван предупреди, че има риск да се стигне до война заради Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан, които се борят от десетилетия за анклава Нагорни Карабах, се обвиниха взаимно, че са започнали поредица от гранични сблъсъци.

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Очаква се до два месеца от обнародването на промените в "Държавен вестник" да бъде одобрен и първият експерт, който ще заеме тази длъжност след избор от Народното събрание.

Опозицията остро разкритикува промяната и видя в това действие политически ход на "сглобката" за осигуряване на постове.

Вносителите от своя страна обосноваха промяната с необходимостта от повече прозрачност в Здравната каса.

Агенцията посочва, че това се случва по-малко от два месеца, след като шведската екоактивистка бе осъдена и глобена за същото престъпление.

На 24 юли тази година 20-годишната Тунберг беше глобена с 1500 шведски крони (134 долара) от съд в Швеция за това, че не е напуснала протест след нареждане на полицията. Веднага след произнасянето на присъдата тя и други активисти от екологичната група "Върнете бъдещето" блокираха пътя на петролните цистерни в пристанището на шведския град Малмьо и отново бяха отстранени със сила от полицията.

"Демонстрацията не беше разрешена и това доведе до блокиране на движението на автомобили. Жената отказа да се подчини на полицията да напусне мястото на инцидента", отбелязват от прокуратурата.

Тунберг, която се превърна в емблема на младите екоактивисти от цял свят, след като организира ежеседмични протести пред шведския парламент, може да получи по-тежко наказание, ако бъде осъдена за втори път.

За неизпълнение на полицейско разпореждане в Швеция се предвижда максимална присъда от шест месеца затвор.

Вътрешният министър Калин Стоянов посочи, че МВР разполага с осем специализирани амфибии “Тайка ТТМ”, които се използват при наводнения за спасяване на хора. Два от тях са в София. По един има в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Монтана и Добрич.

От отговора на Стоянов става ясно, че страната ни разполага с амфибии и няма нужда да преправя БТР-и за помощ при наводнения, каквито внушения правят от “Възраждане”, посочи Мирчев. 

Освен това 100-те БТР-а на вътрешното министерство още са в складовете на жандармерията и ще заминат за Украйна едва след като Киев подпише споразумението с МВР в следващите дни и парламентът го ратифицира.

“Особено гнусно е, когато руското прокси в парламента използва подобна трагедия, за да прокарва интересите на Путин - по всякакъв начин да се попречи на изпращането на помощ за Украйна. На това може да се противодейства само по един начин - оборвайки лъжите с факти. И тук фактите са ясни - амфибии има, а от "Възраждане" лъжат и жонглират със страховете на хората​”, категоричен е Ивайло Мирчев.

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева. 

По-рано днес руското министерство на отбраната съобщи, че е "спряло“ атака на украински дрон. Според съобщението дроновете са се насочили към патрулния кораб "Сергей Котов", който обикаля из черноморски води, след като Москва отказа да поднови сделката за износ на зърно.

Русия заяви в четвъртък, че е отбила атаки срещу един от своите военноморски кораби и други цели в Крим, докато Украйна твърди, че е ударила руска система за противовъздушна отбрана при последните си атаки срещу окупирания от Русия регион.

Атаките дойдоха само ден, след като украинските военни удариха два кораба в щаба на Черноморския флот. Това е едно от най-смелите нападения на Киев срещу военна инфраструктура в анексирания от Русия полуостров, предават от The New York Times.

Украинската армия твърди, че е ударила руските системи за противовъздушна отбрана близо до град Евпатория в западен Крим при нападение на далечни разстояния през нощта в четвъртък.