Конституци - Новини

Преди година, така нареченото "Френско предложение" за разрешаване на спора между България и Северна Македония беше одобрено от българския парламент и се превърна в основа за деблокирането на процеса на европейската интеграция на нашата югозападна съседка. Реален успех за България и изключение от досегашната практика на ЕС беше вкарването на двустранни проблеми в самата преговорна рамка и превръщането на Европейската комисия в гарант за изпълнението на поставените условия към Северна Македония, при запазване на единодушните решения на Съвета при окончателните одобрения за всеки един напредък на страната кандидат.

Ключов елемент в него за формално започване на преговори, но не и единствен за тяхното продължаване е вписването на българите в преамбюла на Конституцията на РСМ. През последната година това е и условието за което основно се говори, около което е и съсредоточен основният спор между управляващи и опозиция в Скопие. За да бъдат приети конституционните промени са необходими 2/3 мнозинство в парламента, което за момента изглежда недостижимо на фона на поне привидно "твърдата позиция на ВМРО ДПМНЕ" да го подкрепи. Дали това ще стане, тепърва предстои да се разбере, но натискът на външните фактори върху ръководството на голямата опозиционна партия е такова, че едва ли може да се очаква дълго и изпълнено с комсомолска патетика съпротивление. По-вероятно изглежда да се потърсят начини, трикове и формулировки, които да позволят на шизофренно рефериращата се към историческото българско ВМРО партия да "запази лицето си", но в същото време да осигури липсващите няколко гласа за приемане на конституционните промени.

Неслучайно напоследък, в тази посока са и "креативните" предложения на нейния лидер Християн Мицкоски за приемане на конституция от хърватски тип или това да се изиска и гарантира от България, че освен това условие (вписването на българите в конституцията) няма никога повече да има други условия и други спирания на преговорния процес.

За разлика от управляващите в Скопие, Мицкоски като индиректен наследник на Иван Михайлов като лидер на ВМРО, вероятно е наясно, че нещата са по-сложни. Както вече беше споменато, освен конституцията Френското предложение съдържа и други ключови елементи, които изглежда биват, съвсем неслучайно, подценявани, пренебрегвани или изцяло потулвани от управляващите в Скопие. Европейската преговорна рамка например изрично реферира към спазването на Договора за приятелство сключен с България през 2017г., и по-конкретно към изпълнението на годишните двустранни протоколи, които произтичат от този договор и проследяват, контролират и гарантират неговото изпълнение. В наличните досега два протокола, от 2018г. и 2020г. фигурират множество конкретни ангажименти от страна на Северна Македония, отнасящи се до защита на правата и интересите на българите в Северна Македония, вкарване на ясен ангажимент за борбата с езика на омразата в страната, отваряне на досиетата от комунистическия режим и реабилитация на жертвите с българско самосъзнание. До този момент, не само че нито едно от гореизброените условия не е изпълнено, но през последната година сме свидетели на една безпрецедентна кампания на агресия, насилие и омраза към българската общност в РСМ, с множеството примери за стрелби, палежи, побоища и други вандалски актове на които продължаваме да бъдем свидетели ежеседмично. Освен, че македонските власти не предприемат почти никакви реални мерки за ефективно противопоставяне, реално съдейки от изказванията на президента Пендаровски или премиера Ковачевски, подобни актове се толерират, обясняват и дори защитават като логични и естествени на фона на агресивната според тях политика на България.

Ключово място в протоколите обаче заема не друго, а именно историята и ангажимента Смесената историческа комисия да обективизира общата ни история, да предложи за общи чествания важните исторически герои и събития и впоследствие, Скопие да пристъпи към бързи промени в македонските учебници, които да отразят договорените дефиниции. Точно тук идва и най-сериозният проблем пред изпълнението на Договора и въпросните протоколи. След повече от петгодишно функциониране, всички са наясно, че Смесената историческа комисия не е реално направила почти нищо, особено по отношение на наистина спорните исторически теми. Дори и пренебрежимо малките компромиси по реално непроблемни теми са забравени или неприложени в учебните процеси и помагала. Основна причина за това е отказът на македонската част от комисията да преговаря по важните исторически теми или да промени и на милиметър наративите наследени от времето на титова Югославия, а понякога и директни провокации към българската страна. Достатъчно е да се припомни само предложението направено през 2019г от страна на македонските историци за обща дата на честване да Гоце Делчев да бъде избран денят, в който комунистическа България предава на комунистическа Югославия неговите кости през 1946 г.