Нещата, които една зряла жена никога няма да направи заради любовта
Зрялост – това за мен е същинската възраст за среща със себе си.
След „ сляпата “ младост, младостта „ поради някого “, ние започваме да живеем за себе си и поради себе си. Това не значи, че ние не се нуждаем от някой.
Ние сме се трансформирали в сполучливи, егоистични, самодостатъчни самотници. Не. Ние също по този начин, както на 20, желаеме обич, желаеме топлота, желаеме връзки.
Просто ние към този момент разбираме, че една в една здрава връзка са печеливши всички. Мъжът или желае същото, или напуща живота ни.
Както написа Омар Хаям „ Аз не желая някой, който не се нуждае от мен. “
1. Не чакам позвънявания от мъже или известия. Пиша или самата аз, или премахвам от контактите си тези, които не намират време за къс отговор: „ Съжалявам, в този момент съм ангажиран, ще се обадя като се освободя “;
2. Не отивам на среща, в случай че мястото и времето не ме устройват . За да носи наслада една среща, тя би трябвало да е комфортна и за двамата. Ако мъжът не се интересува нито от времето, нито от желанието, нито от удобството на дамата, значи не се интересува от тази жена. И подобен мъж не ми е нужен;
3. Не прощавам неналичието на дарове за рождения ми ден и други мои значими празници. Харесвам мъжете, които обичат да харчат пари за дамата, която им харесва, т.е. за мен. Финансово алчни хора нормално са стиснати и с всичко останало. Небрежността към датите, значими за хората, е немарливост и към индивида като цяло. Тези, в които ние сме влюбени, желаят да се поглезят. Всичко, което е значимо за него, става значимо и за нас. Ако това не е от голяма важност или си не запомнил – можеш да забравиш и номера на телефона ми;
4. Не диря извинения за мъжката неблагоустроеност и неуспешност. Това не значи, че от мъжа ми трябват единствено пари. Но „ с обичания е парадайс даже и в барака “ – не е тъкмо историята на живота на една зряла жена. Колибите оставихме на 20 и 30 години, на 40 към този момент персонално сме си устроили удобен живот и няма извинение;
5. Не мълча за това, което не ми харесва. Разбира се, не му отегчавам с безкрайни натяквания. Но има неща, които другият човек не знае, единствено тъй като е друг. Ако не ми харесва високата скорост, тя ме плаши, аз няма да си мълча или да се удивлявам, в случай че той форсира над 120 км/ч. Така че аз не споделям сопнато: „ За къде си се разбързал, къде отиваш, “ аз умерено казам „ Не карай толкоз бързо, нервна съм и ме е боязън. “
6. Не се опасявам да задавам въпроси. И съм подготвена да отговоря и аз. В младостта си ние се опасяваме да изясним неразбираемото, защото не желаеме да стреснем или нараним мъжа. Но точно тази липса на изясненост по-късно основава рана у нас самите. Аз не желая да се самонаранявам, по тази причина всичко си изяснявам;
7. Не гладя мъжки ризи. Аз не обичам да гладя. Тежи ми да гладя и моите облекла. Аз към този момент не върша нищо за мъжа, което е задължение за мен самата. Ако той ме обича – самичък ще глади ризата си;
8. Не одобрявам секса за обич. Сексът може да бъде обвързван с любовта, а може и да не е обвързван. Любовта за мен е да изглади своята риза, да помълчи с мен сутринта, тъй като аз заран не обичам да приказвам, да запомни името на моята котка и какъв брой лъжици захар желая в кафето, да донесе през май букет от свежи цветя, да пристигна и безмълвно да оправи крана на чешмата. Ако всичко това го няма, а има единствено секс – това значи, че любовта също я няма;
9. Не ревнувам мъжа от другари или от работата. Или от деца от предходни връзки. Ако мъжът ме обича, той намира време за мен. Включва ме в натоварения си график със срещи, пътувания, футбол с другари или лов на риба с неговия наследник. Защото аз пребивавам кондензиран, богат живот.
10. Не се старая да наподобявам по-добре или да се държа по-добре поради мъжа. Напротив – на среща аз мога да бъда още по-лоша, по-груба и по-цинична, праволинейна. Аз не се двоумя да приказвам за своите проблеми или компликации. Този, който сметне за належащо, може да огледа и по-дълбоко и по-надалече. Този, който не – да ме подмине.
Аз съм на съвсем 42 години. И съм бамбук. Права, мощна, гъвкава, непретенциозна. Трудно е да бъда сломена, изкривена или отскубната. Аз съм закалена. Но аз към момента желая да обичам. Просто не съм подготвена да върша жертви поради това. Любовта е съзидание, а не жертви и опустошения.
Ерика Шпундра
