ЗораПомилванаот утринна зора,пристъпвам прагана сърцето ти сломено...Не съм злорада, а

Зора

Помилвана

от утринна зора,

приближавам прага

на сърцето ти сломено...

Не съм злорада, а добра,

тъй като птица съм -

от любов огряна!

Обичам те -

умислен, запленен

от непознати пориви и пристрастености.

Обичам те -

в беззвездна нощ,

във тъмен ден...

За мен и болката

по теб съвсем е благополучие!

Закъсняло признание

В памет на мама

Когато във душата ми е пусто,

след борби, прегорели усеща -

аз диря мъдрите слова на мама!

Когато ме налягат мрачни мисли,

а вярата срутен обелиск е -

аз диря мъдрите слова на мама...

Когато съм във плен на низки пристрастености,

а хорската неистина за мен съвсем е благополучие -

отново диря мъдрите слова на мама.

Накрая - изтощена от препускане,

закриляна от мъдростта на мама,

пропадам във загадката ЖИВОТ!

Изповед I

Аз не обичам лесните самопризнания

и клетвите, изречени в унес.

Чувствата признавам, изстрадани в безмълвие

и споделени в спокоен среднощен час.

И не обичам истините дръзки,

изречени във мигове на яд,

разнесли лицемерните си пръски -

натрупали в душата тиня и грях...

Онези две очи обичам единствено,

ласкаво ме галят и мълвят.

Те в неволя и в наслада отново намерено

в небесната си къща обилно ще ме нагостят.

Поезия

Какво си ти? - Незавоювано пространство?

Свят без лимит? - Необетована земя?

Мираж отдалечен или безшумно свещенодействие?

Бездънен мрак или си светлина?

Какво си? - Време, разпиляно в тишината?

Сърдечен позив? - Зов на самотност?

Разпятие грубо на душата?

Горчива, неизречена горест?

Какво си ти, изкуство поетично -

свят безметежен и беззащитен?

Любов или горене фанатично

на пламък, от душите ни взривен?

Магьосница

Не ме кори за дребните измами.

Не ме вини за дългите фантазии.

Животът ни е низ от къси драми

и от безкрайни суети...

Във светлия ти взор се оглеждам -

оттова струи небесна светлина...

Ако потъна на бедите в бездната,

дали за полет ще ми стигне топлота?

Обвива мрак притихналата стая

и - онемяла - очаквам твоя вик.

Дори излъгана, прокудена,

аз зная,

че като скришен благослов

ще седна отново на трона ти,

магьоснице обич!

Разпъната душа

Във утрото

на пориви

и на падения,

след шепота

на падащи подозрения,

след непредвидени,

безмилостни офанзиви

на врагове

и на другари -

душата ми неистово се мята

сред небето и земята...

Изповед II

Когато посрещам деня със усмивка

и искра светлее в мойте очи,

и ме пари фантазия - любов пивка,

а вярата ми в делата проличава.

Когато пъдя изконни илюзии -

с риск да ме изпепелят -

и съм вярна на свойте другари,

и с положително ми стартира денят.

Когато пресявам положителното от злото,

Когато съм в плен на хубостта -

жаравата - участ е моя, тъй като

пребивавам и истината ми е компенсация.

Валентина Михайлова е родена в гр. София. Завършила е компетентност философия с профил социология в СУ " Св.Климент Охридски ". Специализирала е театрознание към ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ". Завършила е и магистратура по БИН във Философския факултет на СУ " Св.Климент Охридски ". Работи като библиотекар при НЧ " Славянска сказка ". Над 30 години се занимава с оперативна публицистика и театрална рецензия. Авторка е на стихосбирките: " Незащитени пространства ", " Душа в окото на Всемира ", " Оазиси на сърцето ", " Предчувствие за бряг ", " Разпъната душа ", както и на журналистическия алманах " Имена от креативната плеяда ", съдържащ изявленията с именити наши интелектуалци. Носителка на няколко литературни награди. Член на Съюз на българските писатели, Съюз на българските журналисти и САБ.