Кубанските казаци омайват с 4000 песни
Знаменитият хор на кубанските казаци ще покори сцените в пет български града. Концертите ще бъдат на 18 юни в София, на 19 юни във Велико Търново, на 20 юни в Бургас, на 21 юни във Варна и на 22 юни в Пловдив. Спектакълът под тепетата ще се организира в зала " Сила " от 19,30 часа.
Днес ще ви срещнем с двама надарени млади солисти от Кубанския казашки отбор. Срещаме се с баритона Виктор Сороки и със сопраното Евгения Живаго. Говорим си с тях за идното турне за целия екип, националните костюми и мелодични казашки песни, изпети от душа и сърце под инструменталния акомпанимент на Виктор.
- Здравейте, този месец ви следва турне из България - към 120 участници в ансамбъла ще изнесат концерти в пет наши града. С какви усеща се готвите за това пътешестване?
Виктор: Вълнението ни е голямо, това е доста отговорно мероприятие, тъй като ще представим на българските фенове своето изкуство и казашката просвета. Това, което творим, пресъздаваме и съхраняваме, се смята за културна полезност на Руската федерация. Ще се борим да покорим сърцата и на българската аудитория, окуражени сме за това, изпълнени сме с най-хубави усеща.
- Вашият отбор е най-старата военна певческа групировка в Русия. Преди няколко години отбелязахте своята двестагодишнина. Какво ви дава сила и мощ да продължавате това грандиозно дело?
Виктор: Наистина, нашият отбор е на повече от двеста години. Най-голямата ни полезност е насъбраният през вековете репертоар, песните и тяхното наличие, което съставлява несъмнено идейно обръщение към нашия народ и към света. Днес нашата съкровищницата включва над 4000 песни, които грижливо съхраняваме и предаваме на бъдещите генерации.
Днешният ни отбор е правоприемник на Черноморския боен певчески хор, основан на 14 октомври 1811 година от протойерей Кирил Росински, нравствен ментор на Кубан, и от регент Григорий Гречински. Първоначално хорът взе участие само в църковни богослужения, само че по-късно, след 1861 година, стартира да изнася и всемирски концерти.
Седалището му се намира в град Екатеринодар, сегашен Краснодар. Понастоящем ансамбълът е в опитните ръце на художествения началник Виктор Захарченко, национален актьор на Руската федерация, който оглавява групировката към този момент повече от 40 години.
Ансамбълът е притежател на ордена „ Дружба на народите “, а от 1993 година носи званието „ Академичен “. Вдъхновява ни публиката и съзнанието, че сме нужни с изкуството си, че даряваме наслада на хората.
Евгения: Пеем най-вече песни, в които се приказва за обич към Родината, за лоялност, жертвоготовност и национализъм. Това са непреходни полезности и бихме желали да ги предадем нататък, към бъдещето. Разказваме за сложната история на Русия, за героизма на нашия народ.
Напоследък като че ли не е настоящо да се приказва за това. Ние се стараем да подсещаме за минали подвизи, да поддържаме живо патриотичното възприятие и гордостта от славната ни история.
Виктор: Целта ни е да възродим и съхраним казашкото изкуство и просвета.
Евгения: И да умножим нашето певческо благосъстояние.
- В рекламата за вашето посещение се споделя, че пеете казашки, съветски и украински песни. Но не е ли това едно и също нещо, изказано по друг метод?
Виктор: Да, исторически нещата с кубанските казаци са се поставили по този начин, че сме общ брой, сплав от най-разнообразна кръв, към Кубан преди време са се стичали мнозина свободолюбиви хора от цялата Руска империя, които са бягали от някаква неправда или са се спасявали от тегобите на крепостничеството.
Кубан включва и част от Запорожието, което през днешния ден се намира в Украйна. Има наслагвания на кавказка просвета, на съветска и украинска, на татарска и други култури, на култури от другите нации на Руската империя. Така се е образувала ярката и самобитна просвета на казачеството в Кубан.
Евгения: Генетически сме една богата и разнообразна сплав, само че сме обединени от нещо общо - вярата. Казаците постоянно са били бранители на православната религия, която укрепва душите и дава духовна опора.
Именно в него е нашата мощ. И в съзнанието за историческа принадлежност. Като академична групировка ние изключително доста се интересуваме от историята си, задачата ни е със средствата на изкуството да разсънваме историческата памет на народа.
- Вашият отбор има повече от 250 реализатори - артисти, музиканти, танцьори. Къде намирате нови гении, „ млада кръв "?
Евгения: Кандидати за нашия отбор идват непрекъснато и от всички краища на Русия. Провежда се непоколебим кастинг под егидата на нашия живописен началник и с присъединяване на художествения съвет. Най-важно е претендентът да има гений, глас, да танцува или да свири чудесно.
Но не по-малко е от голяма важност способността на индивида да се впише в колектива. Дава му се изпитателен период. Но още преди време нашият живописен началник Виктор Захарченко е осъзнал нуждата от ранното търсене и образование на гении, по тази причина основава Детска музикална школа, която е нещо като сателит на нашия отбор. Оттам черпим нови фрагменти -вокалисти и инструменталисти.
Виктор: Понякога става по този начин, че някой член на ансамбъла самичък се отхвърля след 2-3 месеца интензивна работа. Разбира, че не е за него това голямо натоварване, пътуванията, а и откъснатостта от фамилията също е проблем.
- Излиза, че носейки наслада на хиляди хора по света, причинявате стеснение на фамилиите си, защото липсвате на обичаните същества...
Евгения: Не можеш да си актьор, в случай че нямаш поддръжка и схващане от фамилията. Мъжът ми е актьор от балета, тъй че е наясно с нашите задължения. Мама ме поддържа изцяло. Казва, че щом Господ ми е дал гений, ще е грях да не го развия и покажа на хората. Случва се с месеци да не виждаме фамилиите си, само че те демонстрират схващане. И се гордеят с нас!
Виктор: Винаги живеем със съзнанието за своята задача в изкуството. Семействата ни също имат своя задача - да ни поддържат и въодушевяват. Не можем без тяхната обич и схващане.
Освен това в границите на самия отбор ние сме си едно огромно семейство. Наистина, колективът ни е извънреден. Толкова се сближаваме, че даже последователно замязваме един на различен - като братя и сестри. Това се случва с помощта на духовната ни непосредственост, на това, че работим за обичана идея.
Препечатано от Лицата на Града / www.licatanagrada.com/
Днес ще ви срещнем с двама надарени млади солисти от Кубанския казашки отбор. Срещаме се с баритона Виктор Сороки и със сопраното Евгения Живаго. Говорим си с тях за идното турне за целия екип, националните костюми и мелодични казашки песни, изпети от душа и сърце под инструменталния акомпанимент на Виктор.
- Здравейте, този месец ви следва турне из България - към 120 участници в ансамбъла ще изнесат концерти в пет наши града. С какви усеща се готвите за това пътешестване?
Виктор: Вълнението ни е голямо, това е доста отговорно мероприятие, тъй като ще представим на българските фенове своето изкуство и казашката просвета. Това, което творим, пресъздаваме и съхраняваме, се смята за културна полезност на Руската федерация. Ще се борим да покорим сърцата и на българската аудитория, окуражени сме за това, изпълнени сме с най-хубави усеща.
- Вашият отбор е най-старата военна певческа групировка в Русия. Преди няколко години отбелязахте своята двестагодишнина. Какво ви дава сила и мощ да продължавате това грандиозно дело?
Виктор: Наистина, нашият отбор е на повече от двеста години. Най-голямата ни полезност е насъбраният през вековете репертоар, песните и тяхното наличие, което съставлява несъмнено идейно обръщение към нашия народ и към света. Днес нашата съкровищницата включва над 4000 песни, които грижливо съхраняваме и предаваме на бъдещите генерации.
Днешният ни отбор е правоприемник на Черноморския боен певчески хор, основан на 14 октомври 1811 година от протойерей Кирил Росински, нравствен ментор на Кубан, и от регент Григорий Гречински. Първоначално хорът взе участие само в църковни богослужения, само че по-късно, след 1861 година, стартира да изнася и всемирски концерти.
Седалището му се намира в град Екатеринодар, сегашен Краснодар. Понастоящем ансамбълът е в опитните ръце на художествения началник Виктор Захарченко, национален актьор на Руската федерация, който оглавява групировката към този момент повече от 40 години.
Ансамбълът е притежател на ордена „ Дружба на народите “, а от 1993 година носи званието „ Академичен “. Вдъхновява ни публиката и съзнанието, че сме нужни с изкуството си, че даряваме наслада на хората.
Евгения: Пеем най-вече песни, в които се приказва за обич към Родината, за лоялност, жертвоготовност и национализъм. Това са непреходни полезности и бихме желали да ги предадем нататък, към бъдещето. Разказваме за сложната история на Русия, за героизма на нашия народ.
Напоследък като че ли не е настоящо да се приказва за това. Ние се стараем да подсещаме за минали подвизи, да поддържаме живо патриотичното възприятие и гордостта от славната ни история.
Виктор: Целта ни е да възродим и съхраним казашкото изкуство и просвета.
Евгения: И да умножим нашето певческо благосъстояние.
- В рекламата за вашето посещение се споделя, че пеете казашки, съветски и украински песни. Но не е ли това едно и също нещо, изказано по друг метод?
Виктор: Да, исторически нещата с кубанските казаци са се поставили по този начин, че сме общ брой, сплав от най-разнообразна кръв, към Кубан преди време са се стичали мнозина свободолюбиви хора от цялата Руска империя, които са бягали от някаква неправда или са се спасявали от тегобите на крепостничеството.
Кубан включва и част от Запорожието, което през днешния ден се намира в Украйна. Има наслагвания на кавказка просвета, на съветска и украинска, на татарска и други култури, на култури от другите нации на Руската империя. Така се е образувала ярката и самобитна просвета на казачеството в Кубан.
Евгения: Генетически сме една богата и разнообразна сплав, само че сме обединени от нещо общо - вярата. Казаците постоянно са били бранители на православната религия, която укрепва душите и дава духовна опора.
Именно в него е нашата мощ. И в съзнанието за историческа принадлежност. Като академична групировка ние изключително доста се интересуваме от историята си, задачата ни е със средствата на изкуството да разсънваме историческата памет на народа.
- Вашият отбор има повече от 250 реализатори - артисти, музиканти, танцьори. Къде намирате нови гении, „ млада кръв "?
Евгения: Кандидати за нашия отбор идват непрекъснато и от всички краища на Русия. Провежда се непоколебим кастинг под егидата на нашия живописен началник и с присъединяване на художествения съвет. Най-важно е претендентът да има гений, глас, да танцува или да свири чудесно.
Но не по-малко е от голяма важност способността на индивида да се впише в колектива. Дава му се изпитателен период. Но още преди време нашият живописен началник Виктор Захарченко е осъзнал нуждата от ранното търсене и образование на гении, по тази причина основава Детска музикална школа, която е нещо като сателит на нашия отбор. Оттам черпим нови фрагменти -вокалисти и инструменталисти.
Виктор: Понякога става по този начин, че някой член на ансамбъла самичък се отхвърля след 2-3 месеца интензивна работа. Разбира, че не е за него това голямо натоварване, пътуванията, а и откъснатостта от фамилията също е проблем.
- Излиза, че носейки наслада на хиляди хора по света, причинявате стеснение на фамилиите си, защото липсвате на обичаните същества...
Евгения: Не можеш да си актьор, в случай че нямаш поддръжка и схващане от фамилията. Мъжът ми е актьор от балета, тъй че е наясно с нашите задължения. Мама ме поддържа изцяло. Казва, че щом Господ ми е дал гений, ще е грях да не го развия и покажа на хората. Случва се с месеци да не виждаме фамилиите си, само че те демонстрират схващане. И се гордеят с нас!
Виктор: Винаги живеем със съзнанието за своята задача в изкуството. Семействата ни също имат своя задача - да ни поддържат и въодушевяват. Не можем без тяхната обич и схващане.
Освен това в границите на самия отбор ние сме си едно огромно семейство. Наистина, колективът ни е извънреден. Толкова се сближаваме, че даже последователно замязваме един на различен - като братя и сестри. Това се случва с помощта на духовната ни непосредственост, на това, че работим за обичана идея.
Препечатано от Лицата на Града / www.licatanagrada.com/
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ